Отваря главното меню

Караханидите са тюркска династия, управлявала в Централна Азия между 840 и 1212. Името ѝ идва от Карахан („Черен хан“), прозвище на Идат Шад, воювал през 681 срещу Китай.

Ранна историяРедактиране

 
Разположение на държавата на Караханидите

Караханидите произлизат от карлуките, които през 8 век влизат в състава на Уйгурския хаганат, а по-късно се заселват в Кашгария. През 840 те се отделят от уйгурите и през 850 техен пръв владетел става Кюл Билге Карахан.

Следвайки древните тюркски традиции, държавата на Караханидите представлява дуалистично ханство, в което на изток управлява главният хан, а на запад второстепенен хан. В рамките на държавата на Караханидите влизат множество тюркски народности, сред които басмили, тюргеши, табгачи и други.

През 920 Караханидите, водени от Сатук Бугра, приемат исляма, а през 992 при Харун I превземат Бухара и Самарканд. При неговите наследници Караханидите завладяват цяла Трансоксиана. Напредването им в Хорасан е спряно от Газневидите, друга тюркска династия. След победата на селджуците над Газневидите през 1040 те се превръщат в главния съперник на Караханидите.

През 1041 държавата на Караханидите окончателно се разделя на две части – западно ханство в Трансоксиана и източно ханство в Кашгария.

Западна държаваРедактиране

Западната държава на Караханидите със столица в Бухара (от 1042 – Самарканд) достига своя разцвет при управлението на Ибрахим I (1038 – 1067) и Насър II (1067 – 1080). Под тяхно управление се установява политическа стабилност и богатите градове на Трансоксиана процъфтяват от търговията по Пътя на коприната.

Периодът на разцвет завършва през 1089, когато Ахмед I претърпява тежко поражение от селджуците, които превземат Бухара и Самарканд. Ахмед I е принуден да признае властта им, а неговите наследници изцяло зависят от тяхната воля. Въпреки това те развиват активна строителна дейност, пример за която са джамията в Калиян и крепостта на Бухара, построени от Мохамед II (1102 – 1130).

През 1141 Караханидите в Трансоксиана са принудени да признаят властта на каракитаните, а от 1180 – тази на Хорезмия. През 1212 хорезмшахът отстранява последният караханидски хан Улуг Султан Утман (1200 – 1212).

Източна държаваРедактиране

Западното ханство също остава стабилно при Абу Чуджа Арслан (1032 – 1057) и Тугрил I (1057 – 1075). При наследника му Харун II (1075 – 1102) и западното ханство признава върховенството на селджуците, въпреки че тук властта им е чисто номинална. По това време столицата Баласагун се превръща в център на тюркско-мюсюлманската култура. Сред книгите, писани там са трактатът за управлението „Кутадгу Билиг“ на Юсуф Хас Хаджиб и енциклопедията „Диван лугат ат-Тюрк“ („Сборник на тюркските езици“) на Махмуд от Кашгар.

Упадъкът на източната държава на Караханидите започва през 1128, когато каракитаните са извикани в страната на помощ срещу разбунтували се номади. Не след дълго те побеждават и Караханидите и завземат големи части от страната. Държавата на Караханидите се ограничава до околностите на Кашгар, откъдето те са прогонени през 1211 от хорезмшаха.

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Qarakhanides“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.