Отваря главното меню
Историческа Трансоксиана (на североизток), заедно с Хорасан (юг) и Хорезъм (северозапад)

Трансоксиана (също Маверана́хр (на арабски: ما وراء النهر), Фарару́д (на персийски: فرارود‎) или Парару́д (на персийски: پرارود)) е историко-географска област в Централна Азия, съответстваща приблизително на съвременен Узбекистан, Таджикистан, южен Киргизстан и югозападен Казахстан. Географски тя е областта между реките Амударя (на старогръцки: Ώξος, Оксос) и Сърдаря.[1] Европейците използват името като подразбират областта по времето преди около VIII век, въпреки че има западни историци, които продължават да го употребяват няколко века след това. Областта е една от сатрапиите на персийската Ахеменидска династия под името Согдиана. В персийския епос Шахнаме на Фирдоуси, Трансоксиана е домът на иранските номадски племена, а река Оксос е границата между Иран и Туран.

Трансоксиана на латински буквално означава „отвъд река Оксус“, гръцкото име за Амударя, което описва областта от гледна точка на гърците и римляните. На староперсийски език областта се нарича прдри и Фараа-руд,[2], като второто означава „това, което е отвъд реката“. След нашествието на арабите те я наричат ма вара' ан-нахр, което е превод на персийското име, има същото значение и е предавано алтернативно като Маваранахр.

Траноксания през VIII век обхваща вододела между Оксос (Амударя) и Сърдаря

ИсторияРедактиране

Трансоксиана става известна с подвизите на Александър Велики, който довежда гръцка култура в региона със завоеванието си през IV век пр.н.е. Тя е най-североизточната точка на елинистичната култура и всъщност поддържа хибридна гръцка/индийска/персийска/китайска култура, наричана сериндийска до арабското нашествие. По време на Сасанидската империя, областта често се нарича Согдиана, провинциално име, взето от Ахеменидската империя и използвано за различаването ѝ от близката Бактрия.

Китайският изследовател Джан Циен, който посещава съседните Бактрия, Партия и Трансоксиана през 126 г. пр.н.е., прави първото известно китайско описание на областта. Джан Циен ясно идентифицира Партия като напреднала градска цивилизация, която отглежда зърно и грозде, сече сребърни монети и произвежда кожени изделия.[3] Тя се управлява последователно от Селевкидите, Гръко-бактрийското царство, Партската империя и Кушшанската империя преди Сасанидското управление.

В Сасанидски времена регионът става голям културен и научен център поради ефективната централна власт и богатството, черпено от Северния път на коприната. Сасанидското управление е прекъснато от ефталитското нашествие в края на V век и се връща отново при Сасанидите през 565 г. След арабското завоюване на Персия много персийски благородници и земевладелци търсят спасение в тази област.

Големите градове и културни центрове на Трансоксиана са Самарканд и Бухара в южната част на Трансоксиана. Повечето от територията на областта е със сухи, но плодородни равнини. И двата града остават центрове на персийската култура и цивилизация след арабското завоюване на Персия и играят ключова роля във възраждането на персийската култура и установяването на Саманидската династия.

Между 706 и 715 г. част от областта е завзета от арабите под предводителството на Кутайба ибн Муслим и се държи хлабаво от Омаядите от 715 до 738 г. Завладяването е консолидирано от Наср ибн Сайяр между 738 и 740 г. и е продължено под контрола на Омаядите до 750 г., когато е сменено от Абасидите. Династия Тан също контролира източната част на областта до около същото време, когато става гражданска война.

Чингис хан нахлува в Трансоксиана през 1219 г. по време на завладяването на Хорезъм. Преди смъртта му през 1227 г., той предава земите на Западна Централна Азия на втория си син Чагатай и областта става известна като Чагатайско ханство. През 1369 г. Тимур от етническата група барласи става фактически владетел, макар да поддържа церемониалната власт на династията на Чагатай хан и прави Самарканд столица на бъдещата си империя. Трансоксиана е в разцвет през средата на XIV век.[4]

БележкиРедактиране

Вижте същоРедактиране