Кардио-пулмонарна първа помощ

Кардио-пулмонарна първа помощ е спешна процедура на сърдечен масаж и изкуствено дишане при установяване на (внезапна) загуба на съзнание поради спиране на кръвообращението или дишането (или и двете). Може да се извърши като в медицинско заведение от специално обучен персонал, така и в извънболнични условия от лица, преминали кратки курсове на обучение. Нарича се още Реанимация (лат. reanimatio, „оживяване“, „връщане към живот“). С развитието на методите на реанимацията се занимава науката реаниматология.

тренировъчен манекен за сърдечен масаж

Процедурата съчетава ритмичен физически натиск върху гръдния кош за създаване на достатъчно кръвообращение за поддържане окисляване на мозъка с изкуствено дишане. Натискът върху гръдния кош създава условия за някакво минимално кръвообращение. В повечето случаи целта е да се възстанови кислородното подаване до мозъка за евентуално излизане от шоковото състояние. Често така се печели време, докато се донесе дефибрилатор - апарат за дефибрилация (сърдечен електрошок). Навременно дефибрилиране може да върне сърдечния ритъм и да възстанови кръвообращението и дишането. Целта на дефибрилацията е да спре за кратко време всички възбудени ритмогенни клетки, за да се даде възможност на основния сърдечен такт генератор в този момент да подаде организиран ритъм.

вентрикуларна фибрилация - хаотично разреждане на електроактивни клетки на миокарда без организирана последователност (ритъм), на тази илюстрация се вижда фина фибрилация

целта на дефибрилацията е да се доведе до възстановяване на нормалния сърдечен синус ритъм или друг организиран ритъм, като за целта електрошок разрежда миокарда, та най-силният генератор на ритъм да може да поведе останалите електроактивни клетки в синхронизирано разреждане и контракция.

Изкуственото дишане е ритмично подаване на въздух към белите дробове посредством специален резервоар на кислородна смес или „уста в нос“ или „уста в уста“, при което спасителите обдишват с инертния въздух (богат на неупотребен кислород), намиращ се от устната кухина до бронхите на спасителя, изпадналия в безсъзнание. Без навременно отстраняване на причините за безсъзнание, били те нарушени дихателни пътища или сърдечен ритъм, възстановяване на съзнанието на пациента е малко вероятно.

Най-честите причини за спиране на кръвообращението и дишането и изпадане в състояние на клинична смърт са сърдечна фибрилация, хаотични опити на множество различни миокардни клетки да активират сърдечния цикъл, което резултира в безразборни мускулни контракции. Преустановяване на дишането също може да доведе до спиране на сърцето поради натрупването на въглероден двуокис в кръвта, увеличаващ киселинността на кръвта и липса на кислород в края на електронно транспортната верига при генериране на АТФ в митохондриите. Спиране на дишането може да се получи при задавяне (с твърд предмет или течност), травма, асфиксия, отравяне, инсулт и други.

Процедурата се провежда по алгоритми според нивото на медицинска подготовка на даващия първа помощ. Алгоритъмът на първата помощ се състои от 3-4 етапа, всеки от по няколко стъпки.

Дихателни пътища

Първият етап е установяване на отворени дихателни пътища. -1- Първата стъпка е повдигане на брадичката за освобождаване на дихателните пътища от отпуснатия върху стената на фаринкса мускул на езика. -2- Втората стъпка е проверяване отвореността на горните дихателни пътища за установяване присъствие на блокада от външен обект. Това може да стане с пръст или неостър предмет.

Дишане

1

Установяване на дишането с ухо до устата на изпадналия в безсъзнание, за да се чуе или усети движението на въздуха навътре или навън.

2

При установяване на липса на дишане спасителят дава две обилни обдишвания преди да пристъпи към следващия етап.

Кръвообращение

1. каротиден пулс

С показалец и среден пръст върху сънната артерия, намираща се встрани от трахеята под челюстта, спасителят установява наличието или отсъствието на пулс.

2. други пулсове

Алтернативни места за проверка на пулса са бедрената артерия в свивката на крака при слабините, или брахиалната артерия.

3. наличие на пулс

При наличие на пулс и отсъствие на дишане спасителят фокусира върху обдишване на жертвата.

4. отсъствие на пулс

При отсъствие на пулс се пристъпва към сърдечен масаж.

Сърдечен масаж

двама спасители

При наличието на двама спасители единият се грижи за установяване на дишането, а вторият – за повикване на помощ, след което за сърдечните компресии (масаж). При липса на втори спасител, ако пострадалият е с размери на възрастен, първата грижа е да се извика Бърза помощ, за да се дефибрилира пострадалият колкото се може по-скоро (ако това е нужно). Ако пострадалият е дете, често причините за безсъзнание са респираторни (поради спиране на дишането) и своевременно изкуствено дишане може да възвърне сърдечната и дихателна функция (при липса на масивна травма или мозъчен инсулт). При деца се препоръчва сърдечен масаж и обдишване в рамките на една минута и чак след това звънене на телефон за Бърза помощ.

един спасител

При наличието на само един спасител след повикване на Бърза помощ спасителят се съсредоточава върху сърдечния масаж. Съвременният подход препоръчва усърден и дълбок сърдечен масаж от 100 компресии в минута, с дълбочина 1/5 – 1/4 от размера на гръдния кош. Ако спасителят не може да обдишва пострадалия, компресиите са най-важният елемент от даването на първа помощ. Натискът върху гръдния кош при добра компресия създава скромно отрицателно налягане, което позволява някакъв газообмен. При първото наличие на дефибрилатор всякакви масажи и обдишвания се прекратяват, за да се позволи на дефибрилатора да възстанови сърдечния ритъм.

Диференциална диагноза

Квалифициран медицински екип или спасител търси причината за настъпилото безсъзнание. В много случаи отстраняване на първопричината може да възвърне пострадалия към живот. Такива причини са кръвоизлив, отрови, нарушаване нивата на плазмените електролити, особено на калия и магнезия, травма, тампонада, пневмоторакс и други.

Вижте също

• ABC (медицина)