Карели (karjalaižet) е название, с което се обозначават две свързани, но различни етнически финоезични групи. Т.нар. руски карели живеят в руската Република Карелия[1]. Финландските карели живеят в Източна Финландия. През Втората световна война много финландски карели са принудени да напуснат карелските провинции, които Финландия отстъпва на Съветския съюз.

Карели
karjalaižet
Общ брой88 850
По места Русия: 60 815
Финландия: 10 000
Украйна: 1522
Естония: 363
Беларус: 302
Латвия: 192
Литва: 39
Езикруски, карелски, фински
Религияправославие
Сродни групифини, вепси, ижерци
Карели в Общомедия

Поне от 13 век, двете групи имат различна история, култура, вярвания, самоличност и език. Те не трябва да се смятат за една етническа група.

Карелите са едно от многото финоезични племена, чиито прадеди са живели в Северна Европа още през каменната ера. Други такива племена са вепси, ижерци. По времето на викингите карелите по бреговете на Ладожкото езеро са имали контакти със западните фини и викингите.

Поне от 13 век карелите са живели на границата между Изтока и Запада, между православието и католицизма, по-късно лутеранството. Едни са били покръстени и подчинени от Швеция, а други от Новгород. Така те биват разделени на две различни и често враждебни една на друга групи. Шведското кралство завзема някои от православните карелски земи през 17 век, но повечето православни карели остават под руска власт. Напрежението между лутеранска Швеция и православните карели предизвиква изселвания от шведска Карелия към Тверска област в Русия. През 19 век финските националисти започват да смятат карелите от Русия за свои братя, но руските карели решават да създадат собствен книжовен език и народност. Финландските карели се смятат за фини по националност и карели по традиция или географски произход. Затова те се смятат понякога и за източни фини. След независимостта на Финландия от Русия през 1917 само малка част от православните карели живеят в провинциите на Финландия. По-голяма част от тях са евакуирани във Финландия по времето на Втората световна война.

Руските карели живеят днес в крайния северозападен дял на Руската федерация. Те живеят в тясно съседство с руснаците от много дълго време и са повлияни от руското културно влияние. Сред тях се различават няколко основни групи по етнографски признак: карьяла, ливвики и людики. Значителен брой карели живеят по горното течение на р. Волга, където са се преселили през 17 век. Изповядват православната вяра, а голяма част са старообредци.

Карелите както и руските им съседи живеят в неголеми села, за разлика от фините, които са се разселили на по-малки чифлици. Основният им поминък в миналото е бил земеделието, макар че животновъдството също е имало голямо значение. Отглеждали са се крави, овце, по на юг и свине. Занимавали са се и с риболов, лов и дърводобив. Карелите за разлика от руснаците са се занимавали и с примитивни занаяти: производство на оръжия, лодки и др.

Селската къща при карелите е подобна на северноруската, тя е дървена, понякога двуетажна, като вторият етаж е изпълнявал ролята на навес за съхранение на сеното за добитъка. По времето на СССР стават популярни къщите във финландски стил.

Народната носия на карелите много прилича на руската. В карелската кухня преобладават хлебни и месни изделия, както и риба, осолени или мариновани гъби, горските плодове (червени боровинки и други блатни растения).

Руските карели днес биват бързо асимилирани от руснаците. По съветско време биват насила вкарани в совхози, където губят традиционния си поминък. Миграцията и създадените работнически селища водят до бърза русификация. Например според съветските преброявания около 30% от самоопределилите се като карели през 1959 се самоопределят като руснаци през 1970. [2]

Източници редактиране

  1. Клементьев Е.И., Степанова А.С. и др. Карелы // Голяма руска енциклопедия. Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2018. Архивиран от оригинала на 2019-04-19. Посетен на 9 юни 2019. (на руски)
  2. Barbara A. Anderson and Brian D. Silver, „Estimating Russification of Ethnic Identity among Non-Russians in the USSR“, Demography 20 (ноември 1983): 461 – 489.