Карл Магнус фон Рейнграфенщайн

Карл Магнус фон Рейнграфенщайн (на немски: Karl (Carl) Magnus von Rheingrafenstein; * 26 март 1718, Гаугревайлер; † 1 юли 1793, Гаугревайлер) е граф на Салм и вилд- и рейнграф в Рейнграфенщайн (до Бад Кройцнах), последният вилд- и рейнграф в Гаугревайлер (1740 – 1775) в Рейнланд-Пфалц и генерал на Франция. Той е последният от линията Гаугревайлер.

Карл Магнус фон Рейнграфенщайн
граф на Салм
Роден
1718 г.
Починал
1793 г. (75 г.)

През 1775 г. е свален от император Йозеф II и е осъден на десет години крепостен затвор. За да финансира своя охолен богат живот, той прави големи финансови задължения и множество престъпления против своите поданици и длъжници.

БиографияРедактиране

 
Замък Рейнграфенщайн, ок. 1620

Той е син на граф Йохан Карл Лудвиг фон Рейнграфенщайн-Гаугревайлер (1686 – 1740), вилд- и рейнграф в Рейнграфенщайн, Гаугревайлер, Даун, Кирбург, Щайн, и съпругата му графиня София Магдалена фон Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург (1691 – 1727), дъщеря на граф Йохан Карл Август фон Лайнинген-Дагсбург-Хайдесхайм (1662 – 1698) и графиня Йохана Магдалена фон Ханау-Лихтенберг (1660 – 1715).

Карл Магнус е възпитаван от свещеник. На около 15 години той е изпратен да учи за офицер във френската войска. През 1740 г. на 22 години поема управлението на графството Гаугревайлер. През 1749 г. е издигнат в негово отсъствие на Mestre de camp и получава пенсия от френската войска.

 
Дворец Гаугревайлер

През 1689 г. Карл Магнус трябва да се откаже от фамилния замък Рейнграфенщайн, след разрушаването му през Войната за Пфалцкото наследство. Той сменя резиденцията си в Гаугревайлер и от тогава се нарича Рейнграф цу Рейнграфенщайн в Гаугревайлер. През 1748 г. Карл Магнус събаря двореца на баща си и започва строеж на триетажен бароков дворец в стил Версай и оранжерия.[1] Графството има обаче доход само ок. 60 000 гулдена. Строежът на двореца струва 180 000 гулдена и той прави огромни задължения. През 1795 г. дворецът напълно е разрушен от френските революционни войски.

През ноември 1783 г. Карл Магнус е освободен преждевременно от затвора. По времето на неговия затвор в замък Кьонигщайн, графството е управлявано като императорски комисар от княз Карл Кристиан фон Насау-Вайлбург. След това Карл Магнус няма право да управлява. Той няма мъжки наследник и преписва всичко на братовчед си Карл Лудвиг фон Грумбах. Затова Карл Магнус получава право доживот да живее в дворес Гревайлер и пенсия от 5000 гулдена, освен това фамилията Грумбах поема останалите задължения на графството Гревайлер.

Карл Магнус прекарва последните си години сам в двореца си в Гревайлер – съпругата му Йоанета умира преди освобождаванео му от затвора – със скромна пенсия и само с един прислужник и един кон. Той умира на 1 юли 1793 г. в Гаугревайлер на 75 години.

ФамилияРедактиране

 
Останки от замък Кьонигщайн, ок. 1900

Карл Магнус фон Рейнграфенщайн-Гаугревайлер се жени на 2 февруари 1750 г. за богатата лотарингска графиня и вилд и рейнграфиня Йоанета/Йохана Лудовика фон Салм-Даун-Пютлинген (* 16 септември 1723; † 13 март 1780), дъщеря на граф вилд и рейнграф Валрад фон Салм-Даун (1686 – 1730) и графиня Доротея фон Насау-Саарбрюкен-Отвайлер (1692 – 1740), дъщеря на граф Фридрих Лудвиг фон Насау-Отвайлер († 1728). Те имат пет дъщери:[2][3]

  • Кристиана Луиза фон Рейнграфенщайн-Гаугревайлер (* 21 декември 1753; † 27 октомври 1826), омъжена на 8 октомври 1779 г. за граф Карл Албрехт фон Ортенбург-Нойортенбург, граф на Крихинген и Пютлинген (* 30 юни 1743; † 5 февруари 1787), син на граф Карл III фон Ортенбург († 1776) и леля ѝ Луиза Дофия фон Салм-Рейнграфенщайн-Гаугревайлер († 1766)
  • Каролина Александра фон Гаугревайлер (* 11 януари 1755; † 19 юни 1761)
  • София Вилхелмина фон Гаугревайлер (* 21 февруари 1759; † 30 август 1762)
  • Каролина фон Гаугревайлер (* 13 септември 1761; † ?)
  • Луиза Шарлота фон Даун-Гаугревайлер (* 10 март 1763; † 30 март 1837), омъжена на 19 октомври 1784 г. за вилд и рейнграф Вилхелм Кристиан фон Рейнграфенщайн-Хорстмар (* 17 юли 1741; † 18 май 1816), син на вилд и рейнграф Карл Валрад Вилхелм фон Салм-Грумбах († 1763) и Юлиана Франциска Леополдина Теодора фон Прьозинг и Лимпург († 1775)

ЛитератураРедактиране

  • Friedrich Christian Laukhard: Leben und Thaten des Rheingrafen Carl Magnus, den Joseph II. auf zehn Jahre ins Gefängniß nach Königstein schickte, um da die Rechte der Unterthanen und anderer Menschen respectieren zu lernen. Zur Warnung für alle winzigen Despoten, Leichtgläubige und Geschäftsmänner. Halle 1798 (Google-Buchs).
  • Franz Irsigler: Rheingraf Carl Magnus von Grehweiler – ein hochadliger Verschwender des 18. Jahrhunderts. In: Curt Wolfgang Hergenröder: Gläubiger, Schuldner, Arme /. 1. Auflage. VS, Verlag für Sozialwiss., Wiesbaden 2010, ISBN 978-3-531-17190-6, S. 71 – 81.
  • Joachim P. Heinz: Rheingraf Carl Magnus von Grehweiler. In: Pfälzer Lebensbilder, hrsg. von Hartmut Harthausen, Band 8, (= Veröffentlichungen der Pfälzischen Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften, 115), S. 33 – 44. Verlag der Pfälzischen Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften, Speyer 2014.
  • Johann Martin Kremer: Gründliche Ausführung des Rheingräflich-Grumbach-und Rheingrafensteinischen Erb-und Lehen-Folg-Rechtes in Die Hälfte derer erledigten Rheingräflich-Dhaunischen Landen. Stock, Schilling, Frankfurt am Main 1751 (Digitalisat der Bayerischen Staatsbibliothek München)
  • Duco van Krugten: Salm. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 381 – 383 (Digitalisat).
  • Europäische Stammtafeln, Band III, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1976, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 140
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 102.

ИзточнициРедактиране

  1. Konrad Schneider: Geschichte des Wild- und Rheingräflichen Hauses, Volkes und Landes auf dem Hundsrücken. Voigtländer, Kreuznach 1854, S. 268 ff. (Google-Buch).
  2. Carl Magnus Wild-und Rheingraf zu Rheingrafenstein, ww-person.com
  3. Karl Magnus, Wild-Rheingraf in Gaugrehweiler, Lt. Gen. of France, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препраткиРедактиране