Карл Огнянов

Карл Иванов Огнянов е български лекар гинеколог, професор, планински спасител.

Карл Огнянов
български гинеколог
Роден	Карл Иванов Огнянов 1916 г. София, Царство България
Починал	1987 г. София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Софийски университет
Семейство
Баща	Иван Огнянов
Майка	Ана Трънка-Огнянова
Други роднини	Константин Трънка (вуйчо) Любен Трънка (вуйчо) Карл Трънка (дядо) Адам Трънка (вуйчо) Александър Огнянов (чичо) Сава Огнянов (чичо) Петър Огнянов (дядо)

Биография

Роден е през 1916 г. в София, в семейството на акушер-гинеколозите Иван Огнянов и Ана Трънка-Огнянова. Остава сирак на 13-годишна възраст, живее при чичо си Александър Огнянов и при роднините на майка си. В деня на смъртта на баща си той заявява решението си да тръгне по пътя на родителите.

Учи най-напред в руското училище в София, после продължава в немското, изучава и френски език и пиано. Постъпва в Американския колеж край Симеоново. През този период пише и печата стихове, разкази, критики, член е на редколегията, участва в дебати, проявява се като актьор (негов чичо е Сава Огнянов), пее и в хора. Занимава се активно с различни спортове – дълго бягане, хърдел, тенис, плуване, футбол, и печели награди. Завършва през 1936 г. Отличник е и взима две дипломи – реална и полукласическа. През 1939 г. е избран за секретар на Съюза на американските възпитаници.

През 1942 г. завършва медицина в Софийския университет. По време на следването си участва активно в студентските борби, през 1937 г. е член на стачия комитет на студентите. Участва в протестите против окупацията на Чехословакия и на Австрия от хитлеристка Германия. Дипломната му работа е в областта на хематологията, към която интересът му и по-нататък остава, „Утайване на кръвни телца у българите – сравнително проуване при вегетарианци и месоядци“, като ръководителят му проф. Методи Попов възнамерява да я представи за отпечатване в Германия.

Карл Огнянов става планински спасител още в началните години от създаването на доброволната планинска спасителна служба и редовно ходи на дежурства на Витоша. Така той свързва любовта си към планината и към лекарската професия. През 1979 г. получава значка „40 години планински спасител“.

Военната си служба изкарва в Школата за запасни офицери (1943), във военна болница в Овча купел, на турската граница като медик. Демобилизиран е след първата фаза на Втората световна война и постъпва като доброволен лекар (без заплата) в „Майчин дом“. Избирането му за асистент всеки път е осуетявано със „санитарни мобилизации“: след тази в Самоковско (до 1946) той успява да вземе изпит по специалността, но е изпратен в Свищов (1948) да организира и оглави акушеро-гинекологичното отделение към болницата, а после и в Бургас (1949 – 1952) като началник на акушеро-гинекологичното отделение при окръжната болница и окръжен специалист. В Бургас, чрез огромната си практика, той успява да се доспециализира и утвърди сам в своята специалност.

В София е ординатор в I родилен дом „Тина Киркова“, след това завеждащ отделение във II родилен дом на ул. „Шейново“, където работи 19 години, в екип с колегите си д-р Иван Доганов, главен лекар, и завеждащите д-р Иван Стаменов и д-р Вера Тошева. Изследва резус-несъвместимостта, извършва заедно с д-р Боряна Рачева първото обменно кръвопреливане на новородено, работи по лечението с кортизон, а после с гама-глобулин и кортизон. Заедно с екип от хематолози е предложен за лауреатска награда за производството на български гама-глобулин и прилагането му при Rh-несъвместимостта.

През 1972 г. след конкурс (по трудове) става старши научен сътрудник II степен в Научния институт по акушерство и гинекология във II гинекологична клиника към Медицинската академия; заема мястото на пенсиониралия се д-р Николай Славчев. От 1976 до 1978 г. е завеждащ клиника към „Тина Киркова“.

През 1976 г. защитава докторат на тема „Проучвания върху проблема за хемолитичната болест на плода и новороденото в България с оглед на диагнозата, лечението и профилактиката“, подготвен, докато се възстановява от инфаркт. На 23 май 1977 г. е избран за професор, а от 1 февруари 1978 г. е назначен за редовен професор към Института по акушерство и гинекология в Медицинската академия, където ръководи акушеро-гинекологичната катедра. На 1 март 1981 г. е пенсиониран. Продължава като консултант в НИАГ, а от септември 1982 г. е назначен като професор и завеждащ клиника в I АГ болница „Тина Киркова“, където работи до смъртта си при втори инфаркт.

Умира на 27 декември 1987 г. в София.

Родословие

Мина Горанова (? – 1884)

Петър Огнянов (1845 – 1933)

Мария Пенакова

Стефан Пенаков

Сава Огнянов (1876 – 1933)

Богдан Огнянов (1877 – ?)

Иван Огнянов (1878 – 1929)

Ана Трънка-Огнянова (1881 – 1921)

Александър Огнянов (1884 – 1953)

Анастасия Огнянова

Богдан Огнянов

Иван Пенаков} (1883 – 1971)

Васил Огнянов (1882 – 1955)

Ангелина Василева (1914 – 1993)

Карл Огнянов (1916 – 1987)

Любомир Огнянов (1910 – 1987)