Иван Стефанов Пенаков (23 август 18831 февруари 1971) е български адвокат, историк и общественик, доктор на науките.

Иван Пенаков
български адвокат, историк и общественик
Роден
Починал
1 февруари 1971 г. (87 г.)
Научна дейност
ОбластИстория, право
Иван Пенаков в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е на 23 август 1883 г. в Кюстенджа. Потомък е на преселници котленци, по майчина линия е родственик на Георги Раковски. Завършва втори клас в Кюстенджа, трети клас в Русе и гимназия в София. Като ученик под влияние на Павел Делирадев се запознава със социалистическите идеи. През 1907 г. завършва право в Букурещ. Като студент участва в създаването на социалистическото движение в Румъния и става член на социалистическия кръжок „Румъния мънчитоаре“ („Трудова Румъния“), сътрудничи и на едноименния вестник с псевдоними Тимотие и Стегару. През 1910 г. следва финанси в Париж. След това заминава за Брюксел, където защитава докторат по стопански и финансови науки. Завръща се в Кюстенджа, където работи като адвокат. В края на 1913 г. се установява в Балчик. През 1914 г. за нуждите на българското население подготвя сборник „Законни разпореждания относно собствеността в Южна Добруджа“, защитава и десетки дела на българи. През Балканската война е мобилизиран в околностите на Букурещ. През 1916 г. е мобилизиран като румънски офицер и изпратен в Тутракан. След като е „пленен“ е изпратен в София и постъпва като началник отдел в Дирекция за СГОП.

Участник в Научната експедиция в Добруджа (1916 - 1917).[1]. Заминава за Букурещ с проф. Стоян Романски да събират материали върху румънското обществено мнение за Северна Добруджа. През 1918 г. издават книгата „Румънски свидетелства за Добруджа“, която излиза на немски и френски език.

Иван Пенаков изнася лекции, беседи, подготвя меморандуми и петиции до Обществото на народите в Женева и до Международния съюз на дружествата за подпомагане дейността на ОН. Подготвя и издава книги и брошури, посветени на каузата на българите в Южна Добруджа. В изданието на Съюза на легалните малцинства във Виена са били печатани негови изложения върху положението на българите в Бесарабия, в Северна и Южна Добруджа, Тракия и Югославия.

За разрешаването на проблема за Южна Добруджа, според д-р Иван Пенаков, най-доброто средство е сближаването на българи и румънци. През 1939 г. издава книгата „Предпоставки за румъно-българско сближение“, издадена на български и френски език. След подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 г., се отдава на исторически проучвания. Автор е на монография върху делото на д-р Иван Селимински, също така съставя румъно-български речник. Член е на съюза на научните работници в България и проучва редица въпроси, свързани с Румъния.

Иван Пенаков почива в София на 1 февруари 1971 г.

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мина Горанова
(? – 1884)
 
 
 
Петър Огнянов
(1845 – 1933)
 
 
 
Мария Пенакова
 
Стефан Пенаков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Сава Огнянов
(1876 – 1933)
 
Богдан Огнянов
(1877 – ?)
 
Иван Огнянов
(1878 – 1929)
 
Ана Трънка-Огнянова
(1881 – 1921)
 
Александър Огнянов
(1884 – 1953)
 
Анастасия
Огнянова
 
Богдан Огнянов
 
Иван Пенаков}
(1883 – 1971)
 
Васил Огнянов
(1882 – 1955)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангелина Василева
(1914 – 1993)
 
Карл Огнянов
(1916 – 1987)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Огнянов
(1910 – 1987)
 
 

Източници

редактиране

Източници

редактиране
  • ЦДА, ф. 130К, Историческа справка за Иван Стефанов Пенаков
  • Сп. „Исторически преглед“, 1971 г., кн. 3, с. 150-151

Външни препратки

редактиране