Карл V (Лотарингия)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Карл V.
Карл V Леополд (на немски: Karl V Leopold, der Herzog ohne Herzogtum, * 3 април 1643 във Виена, † 18 април 1690 във Велс, Горна Австрия) е титулар херцог на Лотарингия от 1675 до 1690 г.
| Карл V (Лотарингия) | |
|---|---|
| 8-и херцог на Лотарингия | |
 |
|
| Управление | 1675 - 1690 |
| Наследил | Карл IV |
| Наследник | Леополд Йозеф |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Николаус Франц |
| Майка | Клавдия Лотарингска |
| Брак | Елеонора Австрийска |
| Потомци | Леополд Йозеф, Карл Йозеф, Елеонора, Карл Фердинанд, Йозеф Иноценц, Франц Йозеф |
| Герб |
 |
| Карл V (Лотарингия) в Общомедия | |
ПроизходРедактиране
Той е вторият син на херцог Николаус Франц и Клавдия Лотарингска, и зет на император Леополд I.
Той е определен за църковна кариера. През 1648 г. става пропст и 1649 г. абат на Горце. През 1659 г. умира по-големият му брат Фердинанд Филип (* 1639, † 1659) и Карл става наследствен принц. Карл напуска църковните си служби и започва военна кариера.
От 1663 г. той е на императорска служба, участва в битка против османите (1 август 1664). През 1668/1669 г. той кандидатства безуспешно за полския трон. През септември 1675 г. той е генералисимус. След смъртта на чичо му Карл IV през септември 1675 г. той взема титлата херцог на Лотарингия.
БракРедактиране
На 6 февруари 1678 г. Карл се жени във Винер Нойщат за ерцхерцогиня Елеонора Австрийска (1653–1697), вдовица на полския крал Михал Корибут Вишневецки (1640–1673), дъщеря на император Фердинанд III и третата му съпруга Елеонора Гонзага от Мантуа. Карл V става щатхалтер на Тирол и Предна Австрия и e изпратен в дворцовия замък в Инсбрук. Те имат децата:
- Леополд Йозеф (1679–1729), херцог на Лотарингия
- Карл Йозеф (1680–1715), епископ на Олмюц и архиепископ на Трир
- Елеонора (1682–1682)
- Карл Фердинанд (1683–1685)
- Йозеф Иноценц (1685–1705), императорски генерал
- Франц Йозеф (1689–1715), абат на манастирите Стабло и Малмеди
Карл V пътува до Виена и умира на 18 април 1690 г. във Велс от белодробна емболия. Погребан е в йезуитската църва в Инсбрук. През октомври 1697 г., когато Франция връща Лотарингия, той е погребан в капелата Дукале в столицата на Лотарингия Нанси.
Неговият най-голям син, Леополд, става баща на кайзер Франц I Стефан, основателят на династията Хабсбург-Лотаринги.
ИзточнициРедактиране
- Constantin von Wurzbach: Habsburg, Karl Leopold. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 390–395.
- Karl Friedrich Hermann Albrecht: Karl, Herzog von Lothringen. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 302–308.
- Paul Wentzcke: Feldherr des Kaisers – Leben und Taten Herzog Karl V. von Lothringen. Leipzig 1943.
- Golo Mann, August Nitschke: Propyläen Weltgeschichte. Band 7. Frankfurt am Main und Berlin 1964.
- Hans Schmidt: Karl V. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 11, Duncker & Humblot, Berlin 1977, ISBN 3-428-00192-3, S. 234–237.
- Stéphane Gaber: Et Charles V arrêta la marche des Turcs. Presses universitaires de Nancy, 1986, ISBN 2-86480-227-9.
- Georges Poull: La maison ducale de Lorraine. 1991.
- Hermann Kinder, Werner Hilgemann: dtv-Atlas Weltgeschichte. Band 1, 36. Auflage. München 2003.
- Henry Bogdan: La Lorraine de ducs, sept siècles d’histoire. 2005.
Външни препраткиРедактиране
- House of Lorraine: genealogy