Каролина фон Бранденбург-Ансбах

Вилхелмина Шарлота Каролина фон Бранденбург-Ансбах (на немски: Wilhelmina Charlotte Caroline von Brandenburg-Ansbach; * 1 март/11 март 1683, Ансбах; † 20 ноември/1 декември 1737, Лондон) от фамилията Хоенцолерн, е принцеса от франкското Княжество Бранденбург-Ансбах и чрез женитба с Джордж II кралица на Великобритания и Ирландия и курфюрстиня на Хановер (1727 – 1737).

Каролина фон Бранденбург-Ансбах Caroline of Brandenburg-Ansbach
кралица на Обединено кралство Великобритания и Ирландия
Родена	1 март 1683 г. Резиденция Ансбах, Ансбах, Свещена Римска империя
Починала	20 ноември 1737 г. Дворец Сейнт Джеймс, Уестминстър, Великобритания
Погребана	Уестминстърско абатство, Уестминстър, Великобритания
Религия	Протестантство
Управление
Период	1727 – 1737
Други титли	принцеса на Княжество Бранденбург-Ансбах; курфюрстиня на Хановер
Герб
Семейство
Род	Хоенцолерн
Баща	Йохан Фридрих (Бранденбург-Ансбах)
Майка	Елеонора фон Саксония-Айзенах
Братя/сестри	Кристиан Албрехт (Бранденбург-Ансбах) Георг Фридрих II (Бранденбург-Ансбах) Вилхелм Фридрих (Бранденбург-Ансбах) Доротея Фридерика фон Бранденбург-Ансбах
Съпруг	Джордж II (22 август 1705 – 20 ноември 1737)
Деца	Фредерик (принц на Уелс) Анна от Великобритания Амелия София от Великобритания, Ирландия и Хановер Вилхелм Август, херцог на Къмбърланд Мария от Великобритания Луиза Британска
Подпис
Каролина фон Бранденбург-Ансбах в Общомедия

Произход и детство

Дъщеря е на маркграф Йохан Фридрих фон Бранденбург-Ансбах (1654 – 1686) и втората му съпруга Елеонора (1662 – 1696), дъщеря на херцог Йохан Георг I фон Саксония-Айзенах и графиня Йоханета фон Сайн-Витгенщайн. През 1692 г. нейната майка се омъжва втори път за саксонския курфюрст Йохан Георг IV, който умира след две години от едра шарка.

На 13-годишна възраст, след смъртта на майка ѝ през 1696 г., Вилхелмина е дадена на по-късната курфюрстиня на Бранденбург София Шарлота фон Хановер (1668 – 1705).

Брак с Джордж II

Вилхелмина Каролина се омъжва на (22 август) 2 септември 1705 г. в Херенхаузен за Георг Август фон Хановер (1683 – 1760), син на курфюрста на Хановер Джордж I, който става 1714 г. крал на Великобритания и Ирландия.

Със смъртта на нейния свекър нейният съпруг става през 1727 г. като Джордж II крал на Великобритания. Короноването им е на 11 октомври/ 22 октомври 1727 г. в Уестминстърското абатство. Каролина има голямо влияние в управлението. По време на отсъствието на нейния съпруг (1729, 1732, 1735 и 1736 – 37) тя управлява заедно с премиер-министъра Робърт Уолпоул. Тя помага на Волтер и на Георг Фридрих Хендел.

Въпреки метресите на нейния съпруг, той има добро отношение към Каролина. Каролина е погребана в Уестминстърското абатство, Хендел пише рекивием по нареждане на Джордж II.

• 
  Каролина като британска кралица,
  1727
• 
  Крал Джордж II
  от Великобритания и Ирландия

Деца

Каролина и Джордж II имат децата:

• Фридрих Лудвиг (1707 – 1751), принц на Уелс, ∞ 1736 г. за Августа фон Саксония-Гота-Алтенбург (1719 – 1772)
• Анна (1709 – 1759), ∞ 1734 Вилхелм фон Насау-Диц
• Амелия София (1711 – 1768)
• Каролина Елизабет (1713 – 1757), неомъжена
• Георг Вилхелм (1717 – 1718)
• Вилхелм Август (1721 – 1765), херцог на Къмбърланд, неженен
• Мария (1723 – 1772), ∞ 1740 Фридрих II фон Хесен-Касел
• Луиза (1724 – 1751), ∞ 1743 Фредерик V, крал на Дания и Норвегия

Литература

• Henry William Wilkins: Caroline The Illustrious Queen Consort of George II and Sometime Queen-Regent. A Study of her Life and Time. London 1901.
• Alice Drayton Greenwood: Lives of the Hanoverian Queens of England. George Bell and Sons, London 1909.
• Ruby L. Arkell: Caroline of Ansbach. George The Second's Queen. Oxford University Press, London/ New York/ Toronto 1939.
• Hermann Dallhammer: Karoline, Kurfürstin von Hannover, Königin von Großbritannien, geborene Markgräfin zu Brandenburg-Ansbach. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 11, Duncker & Humblot, Berlin 1977, ISBN 3-428-00192-3, S. 282 f.
• Günther Schuhmann: Die Markgrafen von Brandenburg-Ansbach. Eine Bilddokumentation zur Geschichte der Hohenzollern in Franken. Ansbach 1980.
• Domenico Bertoloni Meli: Caroline, Leibniz and Clark. In: Journal of the History of Ideas. 60, Nr.3, 1999, ISSN – 5037 0022 – 5037, S. 469 – 486.
• Joanna Marschner: Queen Caroline of Anspach and the European princely museum tradition. In: Clarissa Campbell Orr: Queenship in Britain 1660 – 1837. Manchester University Press, Manchester/ New York 2002, ISBN 0-7190-5769-8, S. 130 – 142.
• Christine Gerrard: Queens-in-waiting: Caroline of Anspach and Augusta of Saxe-Gotha as Princesses of Wales. In: Clarissa Campbell Orr: Queenship in Britain 1660 – 1837. Manchester University Press, Manchester/ New York 2002, S. 143 – 161.
• Andrew Hanham: Caroline of Brandenburg-Ansbach and the Anglicisation of the House of Hanover. In: Clarissa Campbell Orr (Hrsg.): Queenship in Europe 1660 – 1815. The Role of the Consort. Cambridge University Press, Cambridge 2004, ISBN 0-521-81422-7, S. 276 – 299.
• Marita A. Panzer: Englands Königinnen. Von den Tudors zu den Windsors. Piper, München 2003, ISBN 3-492-23682-0.
• Karin Schrader: She scorn'd an Empire for Religion's sake. Zu einem Jugendbildnis der Caroline von Ansbach, Königin von England. In: Simone Roggendorf, Sigrid Ruby: (En)gendered. Frühneuzeitlicher Kunstdiskurs und weibliche Porträtkultur nördlich der Alpen. Jonas Verlag, Marburg 2004, ISBN 3-89445-338-9, S. 136 – 152.
• Karin Schrader: The Queen-in-waiting. Zur Genese der Ikonographie Wilhelmine Carolines von Brandenburg-Ansbach (1683 – 1737). In: Niedersächsisches Jahrbuch für Landesgeschichte. 82, 2010, ISSN – 0561 0078 – 0561, S. 289 – 310.

Външни препратки

• Caroline von Brandenburg-Ansbach, fembio.org
• The Universal magazine, 1760, Band 27, S. 256
• The Monthly Chronologer, November 1737, Band 6, S. 644
• Edward Kimber: The Peerage of England, London 1766, S. XIX
• Caroline of Ansbach Архив на оригинала от 2013-12-02 в Wayback Machine., Royal Collection