Велика лавра

(пренасочване от Велика Лавра)

Великата лавра (на гръцки: Μονή της Μεγίστης Λαύρας) е православен манастир, пръв в йерархията на светогорските манастири, запазил това първенство през цялото си съществуване заради благосъстоянието си и ценностите, които съхранява. Разположен е в югоизточния край на полуостров Света гора, върху стръмна, висока 150 метра скала в подножието на планината Атон.

Велика лавра
Μονή Μεγίστης Λαύρας
Main church, Great Lavra.jpg
Католиконът на манастира
Местоположение в Атон, αγιον ορος
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Света гора
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия ставропигиален
Изграждане 963 г.
Съвременен статут паметник на ЮНЕСКО UNESCO logo.svg
Съвременно състояние действащ мъжки манастир
Велика лавра в Общомедия

ИсторияРедактиране

 
Свети Атанасий Атонски

Манастирът е основан през 963 г. от монаха Атанасий Атонски, родом от град Трабзон. Първи ктитор на манастира е византийският император Никифор II Фока, който възнамерявал да абдикира от трона, но е убит през 969 година. След него средства за манастира дарява и император Йоан Цимисхи. Свети Атанасий Атонски се счита за основател на атонската монашеска общност.

Великата лавра е най-старият и най-голям манастир в Света гора, подслонил 317 монаси през 1990 година. В центъра на манастира е разположен главният храм (католикон) „Свети Атанасий Атонски“ с два параклиса, посветени на светите четиридесет мъченици и свети Николай. В чертите на манастира са разположени магерницата, столовата, библиотеката. В четирите края на манастира са разположени монашеските килии, помещенията за гости и параклиси. В манастира има общо 37 параклиса. Библиотеката на Великата Лавра съдържа 2046 ръкописа, 165 ръкописни книги и 30 000 печатни книги.

Стенописите вероятно са дело на видния зограф Франкос Кателанос.

Скитове на манастираРедактиране

 
Румънският скит „Продром“

На манастира Великата лавра са подчинени няколко монашески скита: Свети Йоан Предтеча, Катунакия, Карулия, Кафсокаливия, Света Анна и Мала Света Анна.

РеликвиРедактиране

В манастира се пазят и много реликви, като част от плащеницата на Исус Христос и мощи на много светци.

БиблиографияРедактиране

  • Любен Прашков, Атанас Шаренков. Паметници на културата на Света гора – Атон. Изд. Български художник, София, 1987