Кастореумът[1] е ароматна масловидна секреция от жлезите на мъжките и женски бобри от северноамериканския бобър (Castor canadensis) и европейския бобър (Castor fiber), която те използват, в комбинация с урина, за маркиране на територията си.[2][3] Миризмата му е остра, с лютива нотка като на креозит, или брезова смола. Разредена с алкохол, миризмата става по-мека, с мускусни и дори плодови отсенки. В парфюмерията термина „кастореум“ обозначава смолист екстракт от изсушена и разтворена в алкохол боброва секреция.[4][5] На него се дължи лъскавината на козината на бобрите.

Кастореум
Епруветка с извлечен кастореум
Системата секретиращи торбички за бобър

И двата пола бобър имат чифт торбички и двойка анални жлези, разположени в две кухини под кожата между таза и основата на опашката.[6] Тези торбички не са истински жлези (ендокринни или екзокринни) на клетъчно ниво, следователно препратките към тези структури като препуциални жлези, рицинови жлези или ароматни жлези са погрешни.[7]

Описание редактиране

Кастореумът е жълтеникаво гъсто, мазно вещество.

Торбичките донесоха 2,62 – 5,10 канадски долара за унция, когато бяха продадени на търг на аукциона за кожи в Северна Америка през май-юни 2016 г.[7]

История редактиране

Бобрите са били ловувани заради кастореум от Древността, като цената му е надвишавала в пъти цената на бобровата кожа. За целта обикновено убивали бобрите. Преди около 1000 години в Източна Европа (Русия, Полша и Латвия) се организирал лов на бобри. Към 17 век популацията на бобри чуствително намалява и лова им се мести основно в Сибир. От 1635 г. има забрана за лов на бобри с капани.

До началото на 19-и век големи количества кастореум са внесени в Европа от Канада, заради парфюмерийното си приложение.

В наши дни нелегалният лов на бобри за кастореум е разпространен в Монголия. Въпреки това, в Червената книга на IUCN видът е описан като слабо засегнат.

В днешно време е разработена методика на получаване на кастореум без да се налага убийството на бобри, като те се развъждат във ферми. Секрета се добива няколко пъти на ден, без контакт между човека с животното. Методът е основан на инстинктите на животното. Според Fenaroli's Handbook of Flavor Ingredients (2005), годишният добив кастореум (общо екстракт и течност), което се извлича и използва не надхвърля 113 кг.[8][9]

Приложения редактиране

 
Американски бобри

Медицина редактиране

В Средновековието се е смятало, че кастореума може да лекува главоболие, хистерия, треска и епилепсия. По това време европейците го ползвали за третиране на ухапвания от змии и паяци, глухота, загуба на зрение, тумори и дори лоша памет.

Аромата на секрецията от бобър се споменава в различни източници като афродизиак.

В кастореума се съдържа малко количество салицилова киселина, съдържаща се в едно от любимите дървета на бобрите – върбата. Салициловата киселина е активна съставка на аспирина.

В модерната медицина кастореумът не се използва.

Парфюмерия редактиране

Кастореумът абсорбира миризмите, след което ги изпуска бавно, което позволява дълготрайност на парфюма. Ето защо секрета бил добавян от парфюмерийните фабрики от 19-и век до наши дни. Кастореумът добавя животинска нотка – усещането за кожа в композицията, например на кожени шипри, ориенталски парфюми, в комбинация с амбър и дървесни нотки. Сред популярните парфюми с кастореум са Emeraude на Coty, Cuir de Russie на Шанел, Magie Noire на Lancôme Caractère, Chanel Antaeus, Hechter Madame, Givenchy III, Shalimar и много друти „кожни“ парфюми.[5]

Бобровите жлези обикновено отлежават две или повече години преди употреба, за да изчезне неприятната сурова миризма.

24 нейни съставки са изследвани за феромонна активност, основно феноли.

Храни редактиране

Понякога е използван като хранителна добавка в началото на 1900-те.[10]

В наши дни кастореумът се използват за придаване на вкус и аромат на ванилия в храни като сладолед, дъвки, пудинг, бонбони и печените продукти. В САЩ Администрацията по храните и лекарствата посочва екстракта от кастореум като общопризната като безопасна (GRAS) хранителна добавка.[11] През 1965 г. програмата GRAS на Асоциацията на производителите на аромати и екстракти (FEMA 2261 и 2262) добавя и екстракта от кастореум и течността от кастореум.[12]

Кастореумът е традиционно използван в Швеция за овкусяване на различни видове шнапс, обикновено наричани „Bäverhojt“ (буквално, „вик на бобър“).[13][14]

Други редактиране

Кастореумът се използва в малки количества за ароматизиране на цигари.

Средновековните пчелари са използвали кастореума за увеличаване на производството на мед.[10]

Вижте също редактиране

Други добивани аромати от животни:

Източници редактиране

  1. Обща информация
  2. Walro, J.M. and Svendsen, G.E., "Castor sacs and anal glands of the North American beaver (Castor canadensis): their histology, development, and relationship to scent communication" Journal of Chemical Ecology, Volume 8, Number 5 / May 1982, Department of Zoology and Microbiology, Ohio University,
  3. Müller-Schwarze, Dietland (1992). "Castoreum of beaver (Castor canadensis): function, chemistry and biological activity of its components" Chemical Signals in Vertebrates IV, 457 – 464, Plenum Press.
  4. Hyraceum.com, „Castoreum, Perfumer's Ancient Intrigue“, http://www.hyraceum.com Архив на оригинала от февруари 7, 2013 в Wayback Machine.
  5. а б International Perfume Museum, Grasse, France, Website: Archived copy // Архивиран от оригинала на 2007-06-24. Посетен на 2021-11-30.
  6. Johnston, Robert E.; Sorenson, Peter W.; and Müller-Schwarze, Dietland (1999). Advances in Chemical Signals in Vertebrates, Springer, 1, 282. ISBN 0-306-46114-5.
  7. Svendsen, G.E., Huntsman, W.D, "A field Assay of Beaver Castoreum and Some of its Components" American Midland Naturalist, Vol. 120, No. 1 (Jul., 1988), pp. 144 – 149, University of Notre Dame.
  8. Приложение в храните
  9. Burdock, George A., Fenaroli's handbook of flavor ingredients Архив на оригинала от 2021-01-09 в Wayback Machine.. CRC Press, 2010. p. 273 – 5.
  10. Burdock, G. A. Safety assessment of castoreum extract as a food ingredient // International Journal of Toxicology 26 (1). 2007-01-01. DOI:10.1080/10915810601120145. с. 51 – 55. Шаблон:Free access
  11. Burdock GA. Safety assessment of castoreum extract as a food ingredient // International Journal of Toxicology 26 (1). 2007. DOI:10.1080/10915810601120145. с. 51 – 5. Шаблон:Free access
  12. Recent Progress In the Consideration Under of Flavoring Ingredients the Food Additives Amendment (1965)
  13. Baron Ambrosia. Tales from the Fringe: Beaver Gland Vodka // PunchDrink.com, 26 February 2015. Посетен на 11 December 2015.
  14. BVR HJT // Архивиран от оригинала на 2013-08-26. Посетен на 2013-09-16.