Качество на живот на работното място

Качество на живот на работното място (от английски: quality of working life) e термин, който е използван да опише по-обширен аспект опитът на социалния индивид, който е свързан с неговата работа.

Модели и компонентиРедактиране

Различни автори и изследователи са предлагали модели за качеството на живот на работното място, включвайки различен обхват от фактори. По-долу са изброени някои от тези виждания.

Хакман и Олдам (Hackman, Oldham 1976) [1] насочват вниманието към това, което те описват като нужди в психологически аспект за израстването, които са релевантни в обсъждането на концепцията за качество на живот на работното място. Няколко подобни нужди са идентифицирани:

  • Вариативност на способностите
  • Идентичност на задачите
  • Значимост на задачите
  • Автономия и
  • Обратна връзка

Те смятат, че тези нужди трябва да бъдат адресирани, за да е възможно работещите да имат едно усещане за високо качество на живот на работното място.

Друг вариант на подобен теоретично-базиран модел е този на Тейлър (Taylor, 1979) [2], който по-прагматично идентифицира основните компоненти на качеството на живот на работата като външни на работата фактори, например заплата, часове и условия на работа, или вътрешно присъщи за работата идеи като вид на извършваната дейност. Той предлага различен набор от аспекти, които трябва да бъдат добавени, като:

  • участие в мениджмънта и индивидуална власт,
  • справедливост и безпристрастие, равнополагащи принципи,
  • социална подкрепа,
  • употреба на нечии настоящи умения,
  • развитие и самоусъвършенстване,
  • смислено бъдеще на работното място и в работата като цяло,
  • социална релевантност на работата и продукта,
  • ефект от извънработните активности.

Тейлър също така предлага качеството на живот на работното място да бъде конкретно и разглеждано в контекст, тъй като може да варира в зависимост от организацията и работната група.

Така докато някои автори наблягат на аспектите и характеристиките на самото работно място за качеството на живот на работното място, други идентифицират релевантните за личността фактори като психологическо благополучие и по-обширни концепции като щастие и удовлетворение от живота.

Майървис и Лулър (Mirvis, Lawler, 1984) [3] предлагат качеството на живот на работното място да се разглежда като свързано с удовлетвореността от заплатата, работните часове и условията, описващи ги като „основни елементи на доброто качество на живот, свързано с работата“ или това са:

Елис и Помпли (Ellis, Pompli, 2002)[4] от своя страна идентифицират факторите, водещи до неудовлетвореност от работата при медицинските сестри като:

  • лоши условия на труд,
  • агресия от страна на местните обитатели,
  • натоварване, невъзможност за предоставяне на предпочитаното качество на здравна грижа,
  • баланс семейство / работа,
  • работни смени,
  • липса на участие във взимането на решения,
  • професионална изолация,
  • липса на признание,
  • лоши отношения със супервайзорите (преките началници) / колегите,
  • ролеви конфликт,
  • липса на възможност за усвояване на нови умения.

Сърджи и др. (Sirgy et al., 2001) [5] предлагат като ключови фактори да се разглеждат:

  • нуждата за удовлетвореност, базирана на изискванията за длъжността,
  • нуждата за удовлетвореност, базирана на средата на работното място,
  • нуждата за удовлетвореност, базирана на поведението на наблюдаващите,
  • нуждата за удовлетвореност, базирана на спомагателните програми,
  • участие в организацията като цяло.

В обобщение се приема, че различните автори се различават в представите си за същностните съставки на качеството на живот на работното място, но общо се приема, че качеството на живот на работното място е концептуално подобно на благополучието на работещите, но се различава от концепцията за удовлетвореност от работата, която единствено представлява домейна на работното място, според Лоулър (Lawler, 1982) [6].

ИзточнициРедактиране

  1. ((en)) Hackman J & Oldham G (1974) The Job Diagnostic Survey. New Haven: Yale University.
  2. ((en)) Taylor J C in Cooper, CL and Mumford, E (1979) The quality of working life in Western and Eastern Europe. ABP
  3. ((en)) Mirvis, P.H. and Lawler, E.E. (1984) Accounting for the Quality of Work Life. Journal of Occupational Behaviour. 5. 197-212.
  4. ((en)) Ellis N & Pompli A 2002 Quality of working life for nurses. Commonwealth Dept of Health and Ageing. Canberra.
  5. ((en)) Sirgy, M. J., Efraty, D., Siegel, P & Lee, D. (2001). „A new measure of quality of work life (QoWL) based on need satisfaction and spillover theories“. Social Indicators Research, 55, 241-302.
  6. ((en)) Lawler, E. E. (1982). Strategies for improving the quality of work life. American Psychologist, 37, 2005, 486-493.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Quality of working life“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.