Керманшах (остан)
Керманшах (на персийски: کرمانشاه) е един от 31 остана на Иран. Разположен е в западен Иран, включен е в административния Регион 4. Заема площ около 25 000 km² [1], населението е близо 2 милиона. Административен център е град Керманшах. Територията на остана е заселена от праисторически времена, била е част на Мидийското царство и притежава паметници на древни персийски династии.
| Керманшах استان کرمانشاه | |
 Местоположение в Иран | |
| Страна |  Иран |
|---|---|
| Регион | 4 |
| Административен център | Керманшах |
| Площ | 25 009 km² |
| Население | 1 952 434 души (2016) 78,1 души/km² |
| Шахрестани | 14 |
| Часова зона | UTC+03:30 |
| Керманшах в Общомедия | |
История редактиране
Територията на Керманшах е заселена от праисторически времена. В пещерите на остана са намерени следи от човешкото присъствие през палеолита, при археологическите разкопки на някои тепета в района са открити селища от времето на неолита. Мидийците завладяват региона през третото хилядолетие пр.н.е., навлизайки в него по древен път, свързващ Месопотамия с Иранско плато. Сасанидите включват тази територия в своето царство и се предполага, че названието ѝ е свързано с титлата Керман Шах на владетеля Бахрам IV. В арабските хроники регионът се споменава с името Гармисин (Гермисин, Кирмисин). Той е имал важно значение, тъй като през него е минавал маршрутът на керваните между Централна Азия и Средиземноморските страни.[2]
Дейлемитите се появяват на тази територия в края на първото хилядолетие от н.е. Градът Керманшах се развива и просперира при управление на Буидите. През този период възниква и се усилва влиянието на местните кюрдски династии, борбите между тях имат пагубен ефект върху икономическото състояние на областта. Около средата на 11-и век на власт идват Селджуците, като при тях Керманшах все още запазва своето военно и икономическо значение. По това време градът Керманшах е кръстовище на две търговски артерии – пътя, свързващ Багдад с Хорасан, и връзката между Табриз и Ардабил. Това географско положение става причина Керманшах да се превърне в арена на регионални войни, които продължават повече от столетие.[2]
След края на монголското присъствие Керманшах се превръща в стратегически важна гранична зона между Сефевидската и Османската империи. Всяка от тях използва в борбата за контрола над тази зона вождовете на местните кюрдски племена. За власт над региона се бият и афганските племена. Територията минава под иранско управление, когато на военната сцена се появява Надерголи Голи Бейг Афшар (бъдещият Надер Шах), който успява да изгони от нея както афганците, така и османците.
След смъртта на Надер Шах в региона управлява династията на Зенди, в края на 18-и век на власт идват Каджарите. В първите години на 19-и век Керманшах в качеството си на регион, важен за възпиране на османците от Ирак, е укрепван и развиван, но скоро лошото управление на поредния шахски наместник води до неговия упадък. Регионът е неспокоен през целия 19-и век, с много бунтове и въстания на местните племена.
В началото на 20-и век част от населението на остана активно се включва в подкрепата на Конституционната революция на Иран. Местната власт обаче, настроена против конституционната реформа, организира бунтове срещу централното правителство. Контролът над Керманшах се възстановява през 1912 г.[2]
По време на Първата световна война на територията на Иран се сблъскват интересите на османците и техните германски съюзници с тези на Великобритания и Русия. Турция изпраща войски в Керманшах, който съгласно Англо-руско съглашение от 1907 г. е зона на руското влияние. През 1915 г. консулите на Русия и Великобритания напускат Керманшах. Турция завзема региона през 1916 г. и позволява създаването на местна временна власт. След възстановяването на иранския суверенитет над областта и до края на съществуването на Каджарската династия Керманшах се управлява от военни наместници на шаха.
При последвалото управление на династията Пахлави населението на остана се включва в движението за национализация на нефтодобивната индустрия и участва в демонстрациите в подкрепа на демократично избрания премиер-министър Мохамад Мосадек.[2]
През 1980 г. започва Ирано-иракската война. Военните действия засягат граничните региони на Керманшах, Гаср-е Ширин и Сарпол-е Захаб.
През 20-и век се установяват и няколко пъти се променят както границите на остана, така и неговото вътрешно административно разделяне. Названието на провинцията също претърпява промени. Скоро след създаването си през 1979 г. Ислямската република в стремежа си да заличи символите, свързани с предишното шахско управление, променя топонимите, включващи „шах“ – градът Керманшах става Иман-шахр, след това Кахраман-шахр, останът се нарича Керманшахан. По-късно на остана и града дават име Бахтаран. Историческото им название се възстановява в началото на 90-те години на 20-и век.[3]
География редактиране
Остан Керманшах граничи на запад с Ирак и с останите Кюрдестан на север, Лурестан и Хамадан на изток и Илам на юг.
Територията на остана в по-голямата си част е заета от планините на Загрос. Те са най-високи в източните му райони и постепенно намаляват на запад. На югоизток се простира веригата Парав, от която има изглед към град Керманшах. Най-високата планина в остана, Далахани, с височина 3350 m, се намира в североизточната част на провинцията, между градовете Сонгор и Кангавар. Средната надморска височина в северните и източните райони е около 1800 m.
Планините в източната част на остана се пресичат от относително големи реки. Най-дългата река е Гамасияб.
Климатът на региона се определя от стигащите до Загрос въздушни потоци от Средиземно море. Планинските райони са с меко лято и студени снежни зими, западните части на остана имат по-топъл климат. Максималните летни температури са през месеците юли и август и стигат до над 37°C. Средните стойности на минималните зимни температури са отрицателни, най-ниските, около -4°C, са през януари. В планините годишните валежи са около 700 mm, в района около град Керманшах около 400 mm.[3][4]
Административно деление редактиране
Всеки остан в Иран се дели на шахрестани, които се състоят от бахши, те на свой ред съдържат най-малките административни единици – дехестани. Административният център на шахрестан е град, който носи името на шахрестана. Остан Керманшах е разделен на 14 шахрестана. Данните за населението на шахрестаните са от националното преброяване през 2016 г.[5]
| Карта на остан Керманшах | Шахрестан | Население |
|---|---|---|
| ||
| Есламабад-е Гарб | 140 876 | |
| Паве | 60 431 | |
| Салас-е Бабаджани | 35 219 | |
| Джаванруд | 75 169 | |
| Далаху | 35 987 | |
| Равансар | 47 657 | |
| Сарпол-е Захаб | 85 342 | |
| Сонгор | 81 661 | |
| Сахне | 70 757 | |
| Гаср-е Ширин | 23 929 | |
| Керманшах | 1 083 833 | |
| Кангавар | 76 216 | |
| Гилан-е гарб | 57 007 | |
| Харсин | 78 350 |
Население редактиране
Съгласно националното преброяване през 2016 г. населението на остана е 1 952 434 души, от тях около 75% живеят в градовете. 85.4% от населението е грамотно (възрастова група над 6 г.).[6][7]
Етническото мнозинство са кюрди, като отделните райони на остана са населени с различни племена – Баджалан, Гуран, Калхор, Зангане. Малцинствените групи са персийци, лури и араби. Основната религия е шиитски ислям.[3]
Икономика редактиране
Остан Керманшах с неговите подходящи климатични характеристики и плодородни земи е един от основните земеделски регионите на Иран. Почти една трета от територията на остана е заета от алувиални почви и над 80% от приблизително 820 000 ha обработваема земя са обект на неполивно земеделие. Произвеждат се пшеница, ечемик, захарно цвекло. В долините се гледат картофи, бобови, зеленчуци. Провинцията е известна в страната със своето грозде и ябълки, произвеждат се също цитрусови плодове, нар, различни видове ядки и фурма. Голям дял в селската икономика заема животновъдството. Отглеждат се овце, кози, говеда, домашни птици, в някои райони се практикува рибовъдство и пчеларство.
Основният промишлен отрасъл на остана е добивът и преработката на петрола. На неговата територия се намира петролно находище, което се експлоатира от 1927 г. През 1971 г. тук започва да работи голяма петролна рафинерия. Изградена с дневен капацитет от 30 000 барела, тя покрива съществена част от нуждите на западните региони на Иран. Другите индустриални дейности в Керманшах са свързани с текстилни компании с местно значение и големи захарни фабрики. Освен тях има предприятия на хранително-вкусовата, електротехническата и строителната промишлености. Произвежда се цимент, добива се мрамор и варовик.[3][8]
Съществен дял в икономиката на остана заемат ръчните занаяти и туризмът.
Образование редактиране
Остан Керманшах разполага с 24 научни и образователни организации. Освен филиалите на Свободен ислямски университет и на Университета Паям-е Нур в града Керманшах се намират:[9]
- Медицински университет
- Технически университет
- Университет Рази
Забележителности редактиране
На територията на остан Керманшах има значими исторически забележителностите, някои от които са включени в списъка за културно наследство на ЮНЕСКО. Природните забележителности включват високопланински езера и пещери.[10][11]
- Комплекс Бисотун в шахрестан Харсин с прочутите скални надписи от епохата на Ахеменидите;
- Таг-е Бастан – археологически парк със скални барелефи на царете от епохата на Сасанидите;
- Археологически комплекс в Кангавар с руини от епохите на Сасанидите и Селевкидите;
- Мост Пол-е Кохне в шахрестан Керманшах от епохата на Сасанидите;
- Такийе Моавен ал-Молк – шиитски храм в град Керманшах от епохата на Каджарите;
- Селище Гандж Даре с руини от новокаменна епоха в шахрестан Харсин;
- Археологически комплекс в град Гаср-е Ширин.
- Пещера Парав – с дълбочина близо 750 m е най-дълбоката в Иран, намира се на около 12 km от град Керманшах;
- Пещера Доашкафт на около 5 km от град Керманшах;
- Защитена водна зона Хашилан с обща площ над 450 ha и с около 110 малки и големи острови. Названието Хашилан в превод от кюрдски означава „Гнездо на змеи“.
- Сараб-е Нилуфар – езеро с водни лилии, включено в националния списък на Иран за природно наследство.
Източници редактиране
- ↑ Statoids. Provinces of Iran
- ↑ а б в г Encyclopædia Iranica. KERMANSHAH iv. HISTORY TO 1953
- ↑ а б в г Encyclopædia Iranica. KERMANSHAH i. GEOGRAPHY
- ↑ ((fa)) اقلیم آب و هوایی استان کرمانشاه
- ↑ ((fa)) جمعیت و خانوار کشور به تفکیک استان، شهرستان
- ↑ Census 2016. General results
- ↑ Selected Findings of National Population and Housing Census, 2016
- ↑ ((fa)) وضعیت اقتصادی و اجتماعی استان کرمانشاه
- ↑ ((fa)) دانشگاه های استان کرمانشاه
- ↑ UNESCO World Heritage List. Bisotun
- ↑ ((fa))دیدنی های کرمانشاه