Кескари
„Кескари“ (на немски: Keskari) е немска фирма за търговия с кожи и производство на кожени изделия, основана в Лайпциг, Саксония, в 1856 година от видния български охридски търговец Сотир Кецкаров.
| „Кескари“ „Keskari“ | |
 | |
.jpg) Снимка на производствен процес в компанията, публикувана в „Пелцвиртшафт“ на 29 март 1978 г. | |
| Основаване | 1856 г. |
|---|---|
| Седалище | Келкхайм |
| Продукти | кожи и кожени изделия |
| Собственик | Кристоф Кескари |
| Уебсайт | keskari.de |
| „Кескари“ в Общомедия | |
История
редактиране.jpg)
Основателят на фирмата, Сотир Кецкаров, напуска родния си Охрид, тогава в Османската империя, заради преследвания от турските власти във връзка с участието му в движението за независимост на българската църква.[1] Изпратен в чужбина от семейство Робеви, той заминава за Саксония, където управлява клона на фирмата на Робеви и Кецкарови „Братя Робеви и Кецкарови“ (Herren Rombi & Keskari) в Лайпциг. Там той се занимава с обработка на кожи, които получава от цяла България, продавайки готовите продукти на различни европейски пазари. В 1856 година става гражданин на Лайпциг, а на следващата година – и саксонски поданик.[2][3] Фамилията „Кецкаров“ започва да се предава на немски като „Кескари“ (Keskari).
Фирмата „Кескари“ е основана в Лайпциг в март месец на същата 1856 година, с предмет на дейност търговия с кожи. По това време Лайпциг е сред световните центрове за кожи, а дейността на фирмата по-късно става и международна. Кецкаров продължава и в това вече лично свое начинание да използва кожи, доставяни от България. Потомците му също влизат в кожарския бизнес.[4]
В юли 1923 година Леонидас Кескари, внук на Сотир Кецкаров, основава заедно с Ерих Рьосике фирмата „Кескари и Рьосике – кожарство и комисионерство“ (Keskari & Rösicke – Rauchwaren und Kommission), под което име тя съществува до 1944 година. В 30-те години на XX век, освен кожените облекла, значителна част от дейността на фирмата заемат кожените аксесоари, като луксозни чанти, закопчалки за кожени облекла, колани и токи за тях. По време на Втората световна война, в 1944 година въздушните бомбардировки на Лайпциг унищожават изцяло производствените мощности и всички материални активи на фирмата. Шарлот Кескари, съпругата на Леонидас, заедно със синовете си изгражда наново фирмата в 1945 година под името „Ш. Кескари и Ко“ (C. Keskari und Co.).[4]
В 50-те и 60-те години на XX век фирмата започва да продава първите си луксозни чанти със специални орнаменти.[4]
Бележки
редактиране- ↑ Rede des Rauchwarenhändlers Leonidas Keskari zur Feier der 100jährigen Tradition der Familie und Firma Keskari am 1. September 1956 (страница 2 от 5)
- ↑ Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули 1851 – 1877/78, том ΙI (1872 – 1878). София, Македонски научен институт, 2001. ISBN 954-8187-07-8. с. 55–61.
- ↑ С България в сърцето. Охридският род Кецкарови. Каталог изложба в Националния исторически музей, София, 2005.
- ↑ а б в Historie // Keskari. Посетен на 16 януари 2018.
.jpg){kind=link}