Отваря главното меню

Кете Колвиц (на немски: Käthe Ida Kollwitz geb. Schmidt, родена Шмид) е германска графичка и скулпторка.

Кете Колвиц
Кете Колвиц през 1919 г.
германска графичка и скулпторка
Рождено име Käthe Ida Schmidt
Родена
Починала
Националност Флаг на Германия Германия
Учители Карл Щауфер-Берн и Лудвиг Хертерих
Направление скулптура
Кете Колвиц в Общомедия

БиографияРедактиране

Колвиц е родена като Кете Ида Шмид на 8 юли 1867 в Кьонигсберг в семейството на Карл Шмид, зидар и свещеник и съпругата му Катарина. [8] Получава добро образование, целящо артистична кариера. Тъй като по това време художествените академии в Германия не приемат жени, тя получава частни уроци по рисуване и посещава училища, в които се преподава изкуство на жени в Берлин при Карл Щауфер-Берн и в Мюнхен при Лудвиг Хертерих. Колвиц решава да се занимава с графика. [9][8]

 
„Пиета“ в Берлин (1937–1939)

През 1891 г. се жени за лекаря Карл Колвиц, с когото има двама сина. Същевременно тя продължава работата си. Графичният ѝ цикъл „Въстание на тъкачи“ (Ein Weberaufstand) ѝ носи първия голям успех на Голямото берлинско художествено изложение през 1898 г. Въпреки това император Вилхелм II не ѝ връчва златния медал, тъй като ордените и отличията, според него, трябва да се поставят на гърдите на заслужили мъже. [9]

През 1898 или 1899 г. Колвиц се присъединява към Берлинския Сецесион. Вторият ѝ цикъл, „Война на селяни“ (Bauernkrieg, 1901–07) ѝ носи международна слава и наградата Villa-Romana. Следват изложби в Лондон, Париж, Виена и Москва. От 1898 до 1903 г. преподава в училището за художнички в Берлин. През 1904 г. прекарва няколко месеца в Париж, за да се запознае с основите на пластиката. Посещава и Роден. На 24 януари 1919 г. е избрана за първата жена-членка на Пруската академия на науките, в която става и професорка. [9][8]

 
„Майка с близначета“ (1927/37). Пред музея на Кете Колвиц в Берлин

Творбите на Колвиц се отличават със силен и чувствителен интерес към жени от работническата класа. Тя представя мъките и борбите си, силните си страни и красотата в прости, редуцирани до основното форми. Пример за това са скиците ѝ за мюнхенското списание Simplizissimus (1908–11). [9]

След смъртта на сина ѝ Петер през октомври 1914 г. в Първата световна война, Колвиц се превръща от човек с революционни идеи в пацифистка. По-късните ѝ графични и пластични работи често показват майки, които искат да защитят децата си от войната. [9][8]

 
„Родители в траур“, германско военно гробище във Владсло, Белгия (1932)

Известни са плакатите ѝ срещу войната от 1920-те години, както и тези срещу липсата на право на аборт от 1924 г. „Родители“ (Eltern), паметникът за загиналия ѝ син, е поставен през 1932 г. на войнишкото гробище в Рогевелде-Есен във Фландрия. [9]

Поради подписването на антифашистки текстове през 1932-33 година, Колвиц е принудена да напусне академията. През 1934 и 1935 г. създава последния си цикъл литографии – „За смъртта“ (Vom Tode). През 1936 г. получава индиректна забрана за провеждане на изложби. На 19 юли 1940 г. умира съпругът ѝ, а на 22 септември 1942 г. в Русия загива внукът ѝ, Петер. На 25 ноември 1943 г. жилището ѝ в Берлин е разрушено при бомбардировки. На 20 юли 1940 г. Колвиц се премества в Морицбург край Дрезден, където умира на 22 април 1945 г. [9][8]

ИзточнициРедактиране

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 26 април 2014 г..
  2. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015 г..
  3. а б Käthe Kollwitz.
  4. а б Käthe Kollwitz.
  5. а б Käthe Schmidt Kollwitz.
  6. а б Интернет база данни за научна фантастика, Посетен на 9 октомври 2017 г., Указан като: Käthe Kollwitz.
  7. а б Национален музей на Швеция, Посетен на 9 октомври 2017 г., Указан като: Käthe Kollwitz.
  8. а б в г д Käthe Kollwitz 1867-1945. // www.dhm.de. Lebendiges Museum Online. Посетен на 16 август 2015. (на немски)
  9. а б в г д е ж Horsley, Joey. Käthe Kollwitz. // www.fembio.org. Fembio e.V., 22 април 2015. Посетен на 16 август 2015. (на немски)

Външни препраткиРедактиране