Кипене
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Кипенето е физичен процес, при който течността завира и започва да преминава от течно в газообразно агрегатно състояние. Това се случва когато течността достигне точката си на кипене. За повечето течности тя е различна.
Температурата на кипенеРедактиране
Температурата на кипене е температурата, при която веществата започват да преминават от течно в газообразно агрегатно състояние. В таблицата по-долу са показани някои вещества и техните температури на кипене. Веществата са наредени в низходящ ред спрямо тяхната температура. Веществата са подредени по възходящ ред спрямо тяхната температура на кипене. Точката на кипене се достига когато тялото започне да кипи, тоест когато вече е достигната температурата на кипене. От това може да се каже, че когато говорим за температурата на кипене може да разбираме, че това е и точката на кипене.
| Вещество | Температура на кипене (°C) |
|---|---|
| Хелий (He) | -268,93 |
| Азот (N) | -195,81 |
| Кислород (O2) | -183 |
| Етанол (C2H5OH) | 78 |
| Вода (H2O) | 100,0 |
| Сяра (S) | 445 |
| Мед (Cu) | 1187 |
| Олово (Pb) | 1750 |
| Алуминий (Al) | 2450 |
| Злато (Au) | 2660 |
| Волфрам (W) | 5900 |
Теория за кипенетоРедактиране
Температурата на кипене зависи от налягането на газа върху повърхността на течността. Дадените по-горе стойности са при атмосферно налягане 1 бар (1000 hPa). Кипенето започва когато кинетичната енергия на молекулите на течността стане достатъчна, за да преодолее силите на привличане между тях в течността и освен това преодолее и натиска на налягането на газа над повърхността. Когато налягането е по-ниско, молекулите на течността се нуждаят от по-малко енергия (съответно по-ниска температура), за да се отделят от повърхността ѝ, при което кипенето започва при по-ниска температура и обратно. Известно е, че поради тези свойства на кипенето, не можете да си сварите яйце на Марс, защото водата там кипи при много по-ниска температура. А в тенджерата под налягане храната се готви по-кратко и с по-малък разход на енергия, защото при повишеното налягане вътре водата е с по-висока от 100 °C температура и не кипи. Съответно не изразходва енергия за превръщането си в пара, а по-високата температурата прави варенето по-бързо.
