Атмосферно налягане
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Атмосферното налягане е налягането върху всяка площ в атмосферата, предизвикано от теглото на въздуха.
СъщностРедактиране
Въздухът, който ни заобикаля отвсякъде (т.е. земната атмосфера), има своя собствена маса. Тази маса оказва натиск върху земната повърхност, т.е.: Натискът, оказан от атмосферата върху единица земна повърхност, наричаме атмосферно налягане.
Атмосферното налягане не е константна величина, което означава, че се променя постоянно. Това се дължи на непрекъснатото движение на въздушни маси, причинено от въртенето на Земята. Атмосферното налягане също зависи и от надморската височина, на която се измерва. Обикновено атмосферното налягане се понижава с увеличаване на надморската височина. Най-просто казано въздушното налягане е силата на въздушната маса, която натиска повърхността на Земята. Тъй като въздухът е навсякъде около нас, то този въздух ни натиска навсякъде, където и да се намираме. Близо до морското равнище има повече въздух над нас, отколкото ще има на връх Еверест. Следователно налягането на въздуха е по-високо в близост до морето и по-ниско на върха на планината.
ЗначениеРедактиране
Промяната в атмосферното налягане е причина за „пукането“ в ушите, което хората усещат при относително бърза промяна във височината, например при изкачването или спускането от планина. Атмосферното налягане е свързано с редица други процеси и явления – променя се температурата на кипене на водата например. Промените в атмосферното налягане пораждат движение на въздушните маси (вятър) от зоните с по-високо към зоните с по-ниско налягане, а когато тези зони са с различна температура се образува кондензация на пáрите във въздуха, което образува облаци, валежи и други метеорологични явления и затова се следят от метеоролозите.
Области на високо атмосферно налягане са полюсите и умерените ширини, докато тропиците и екваторът се характеризират с по-ниско налягане, поради по-топлия въздух.
ИзмерванеРедактиране
Международната единица за измерване на атмосферното налягане е паскал (означение: Pa), респ. хектопаскал (1 hPa = 100 Pa). Често използвана по-рано (извънсистемна) мерна единица е милиметър живачен стълб (mmHg), която се равнява на хидростатичното налягане, което оказва стълб живак с височина 1 mm. Атмосферното налягане на морското ниво е равно на 1 атмосфера (приблизително равно на 1 бар) и е равно приблизително на 760 mmHg, от където е въведено стандартното атмосферно налягане, прието за равно (точно) на 1013,25 hPa, или на (точно) 760 mmHg, откъдето следва определението на единицата милиметър живачен стълб (1 mmHg = 101 325/760 Pa ≈ 133,322 368 4 Pa).
ИсторияРедактиране
Един от първите учени, открили съществуването на атмосферното налягане, е Еванджелиста Торичели (1608 – 1647). През XVII век той конструира първия живачен барометър – инструмент за измерване на атмосферното налягане.
Торичели взема стъклена тръба с дължина 1 m, запоена в единия край, напълва я с живак, плътно затваря другия край на стъклената тръба с пръст и я обръща, за да потопи края ѝ в чашка с живак и да го отвори под живака. Част от живака изтича от тръбата, а в нея остава стълб с височина 760 mm.
Обяснението за това явление е, че атмосферата оказва налягане върху свободната повърхност на живака в чашката и не позволява на живака в тръбичката да се излее от нея под действието на общото хидростатично налягане върху откритата свободна повърхност в чашката. Ако атмосферното налягане се увеличи, то живакът ще се издигне в тръбата, ако намалее, то част от живака ще се излее от тръбата в чашката. Следователно атмосферното налягане винаги се уравновесява с хидростатичното налягане, което е теглото на живачния стълб в тръбичката. Така за измерител на атмосферното налягане се приема височината на живачния стълб и на практика се онагледява и измерва с тази височина, при точно стандартизирани размери за сечението на тръбата и повърхността на чашката.