Киргизка съветска социалистическа република

Киргизката съветска социалистическа република e „социалистическа държава на работници и селяни“, съюзна съветска република в състава на СССР.

Киргизка ССР
Кыргыз Советтик Социалисттик Республикасы
република в СССР
1936 – 1991
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Национален девиз
Бардык өлкөлордүн пролетарлары, бириккиле!
(„Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“)
Национален химн
Кыргыз Советтик Социалисттик Республикасы Мамлекеттик Гимни
Местоположение на Киргизката съветска социалистическа република в СССР
Местоположение на Киргизката съветска социалистическа република в СССР
Континент
Столица
Официален език
Религия атеизъм (де факто)
Лидер
1936 – 1937 Морис Белотски (първи)
1985 – 1991 Абсамат Масалиев (последен)
Законодателна власт Върховен съвет на Киргизската ССР
История
Образуване 14 октомври 1924 г.
Съюзна република 14 октомври 1924 г.
Независимост 31 август 1991 г.
Площ
Общо (1989 г.) 198 500 km2
Население
Преброяване 4 257 800 д. (7-о място)
Гъстота 21,4 д./km2 (12-о място)
Валута
Телефонен код +7 319/331/332/334/335
Предшественик
Киргизка АССР Киргизка АССР
Наследник
Киргизстан Киргизстан
Киргизка ССР в Общомедия

ИсторияРедактиране

След национално-държавно обособяване на съветските републики в Средна Азия на 14 октомври 1924 е образувана Кара-Киргизка автономна област (от 25 май 1925 само Киргизка) в състава на РСФСР. На 1 февруари 1926 е преобразувана в Киргизка АССР, а на 5 декември 1936 – в Киргизка ССР.

НаселениеРедактиране

Населението се състои главно от киргизи, но има и други народи като руснаци, украинци и казахи.

Народ 1926 1939 1959 1970 1979 1989
Общо 516 395 1 458 213 2 065 837 2 932 805 3 522 832 4 257 755
Казахи 1,6 %
Киргизи 66,8 % 51,7 % 40,5 % 43,8 % 47,9 % 52,4 %
Немци 1,9 % 3,1 % 2,9 % 2,4 %
Руснаци 11,3 % 20,8 % 30,2 % 29,2 % 25,9 % 21,5 %
Татари 1,4 % 2,7 % 2,3 % 2,0 % 1,6 %
Узбеки 11,2 % 10,4 % 10,6 % 11,3 % 12,1 % 12,9 %
Украинци 6,2 % 9,4 % 6,6 % 4,1 % 3,1 % 2,5 %
Чеченци 1,2 %

Вижте същоРедактиране