Киргизка съветска социалистическа република
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Киргизката съветска социалистическа република e „социалистическа държава на работници и селяни“, съюзна съветска република в състава на СССР.
| Киргизка ССР Кыргыз Советтик Социалисттик Республикасы | |
| — република в СССР — | |
| 1936 – 1991 | |
;_Flag_of_Kyrgyzstan_(1991%E2%80%931992).svg) Знаме  Герб | |
| Девиз: Бардык өлкөлордүн пролетарлары, бириккиле! („Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“) | |
| Химн: Кыргыз Советтик Социалисттик Республикасы Мамлекеттик Гимни | |
 Местоположение на Киргизката съветска социалистическа република в СССР | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | |
| Официален език | |
| Религия | атеизъм (де факто) |
| Лидер | |
| 1936 – 1937 | Морис Белотски (първи) |
| 1985 – 1991 | Абсамат Масалиев (последен) |
| Законодателна власт | Върховен съвет на Киргизската ССР |
| История | |
| Образуване | 14 октомври 1924 г. |
| Съюзна република | 14 октомври 1924 г. |
| Независимост | 31 август 1991 г. |
| Площ | |
| Общо (1989 г.) | 198 500 km2 |
| Население | |
| Преброяване | 4 257 800 д. (7-о място) |
| Гъстота | 21,4 д./km2 (12-о място) |
| Валута | |
| Телефонен код | +7 319/331/332/334/335 |
| |
| Киргизка ССР в Общомедия | |
История
редактиранеСлед национално-държавно обособяване на съветските републики в Средна Азия на 14 октомври 1924 е образувана Кара-Киргизка автономна област (от 25 май 1925 само Киргизка) в състава на РСФСР. На 1 февруари 1926 е преобразувана в Киргизка АССР, а на 5 декември 1936 – в Киргизка ССР.
Население
редактиранеНаселението се състои главно от киргизи, но има и други народи като руснаци, украинци и казахи.
| Народ | 1926 | 1939 | 1959 | 1970 | 1979 | 1989 |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 516 395 | 1 458 213 | 2 065 837 | 2 932 805 | 3 522 832 | 4 257 755 |
| Казахи | … | 1,6 % | … | … | … | … |
| Киргизи | 66,8 % | 51,7 % | 40,5 % | 43,8 % | 47,9 % | 52,4 % |
| Немци | … | … | 1,9 % | 3,1 % | 2,9 % | 2,4 % |
| Руснаци | 11,3 % | 20,8 % | 30,2 % | 29,2 % | 25,9 % | 21,5 % |
| Татари | … | 1,4 % | 2,7 % | 2,3 % | 2,0 % | 1,6 % |
| Узбеки | 11,2 % | 10,4 % | 10,6 % | 11,3 % | 12,1 % | 12,9 % |
| Украинци | 6,2 % | 9,4 % | 6,6 % | 4,1 % | 3,1 % | 2,5 % |
| Чеченци | … | … | 1,2 % | … | … | … |
Вижте също
редактиранеТази статия, свързана с Киргизстан, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Тази статия, свързана със Съветския съюз, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.