Съюзни републики на СССР

Според чл. 72 от Конституцията на Съюза на съветските социалистически републики (съкратено: Съветски съюз, СССР) от 1977 г. държавата de jure е конфедерация от съюзни републики (на руски: союзные республики). Всяка от тях има право да се отдели от състава на Съветския съюз.

Съюзните републики в периода 1922—1991

Политическо устройство

редактиране

Според съветските конституции от 1936 г. и 1977 г. политическият строй в страната се основава на съветите на народните депутати, дали името на новия вид републикасъветска република, и на новата държава – Съветски съюз. Тези съвети съществуват на всички нива в държавната управленска йерархия.

В съюзните републики, подобно на общосъюзното (федералното) политическо устройство с „ръководна роля на комунистическата партия“ – КПСС, успоредно с йерархията на държавните учреждения съществуват и партийни структури, всяка от които разполага с големи правомощия, дадени им от Политбюро на ЦК на КПСС за контрол над републиките. Държавните административни органи изпълняват директивите на местните партийните организации на КПСС.

В СССР (подобно е и в другите социалистически страни) е считано, че глава на съюзната република (както и на останалите административно-териториални подразделения) е ръководителят на местната партийна организация – първият секретар на републиканската комунистическа партия, а не главата на републиканското държавно управление. Освен това вторият (а често и първият) секретар на републиканските партии извън РСФСР на всички нива е руснак, докато по-долните по ранг са от местната националност.

Право на отделяне

редактиране

От създаването му през 1922 г. СССР е силно централизирана държава. В средата на 1980-те години обаче за генерален секретар на ЦК на КПСС е избран доста по-младият Михаил Горбачов, който започва провеждането на икономически и политически реформи (перестройка). В резултат федералната административна власт и централното ръководство на партията - ЦК на КПСС, постепенно загубват контрола над републиките, което довежда до разпадането на СССР. В края на 1980-те години републиките в състава на Съветския съюз са формално под контрола на федералната държавна администрация и неговия парламент - Върховния съвет на СССР в Москва.

По време на Студената война правото на отделяне, както и неговото обсъждане и прилагане, на практика са неприложими, тъй като de facto СССР е силно централизирана федерация с малки правомощия на съюзните републики. За пръв път член 72 от съветската конституция е приложен на практика едва през декември 1991 г., когато републиките-учредителки на СССР - Руската СФСР, Украинската ССР и Беларуската ССР, се отделят от състава на Съветския съюз.

Държавни символи

редактиране

Всяка от съюзните републики има свои държавни символи: знаме, герб и химн. (РСФСР няма свой химн.)

Съюзни републики на СССР

редактиране

Състав преди разпада

редактиране
Републики на СССР (1956-1989)
Знаме Република Столица Карта на СССР
1   Арменска ССР Ереван
 
Republics of the Soviet Union
2   Азербайджанска ССР Баку
3   Белоруска ССР Минск
4   Естонска ССР Талин
5   Грузинска ССР Тбилиси
6   Казахска ССР Алма Ата
7   Киргизка ССР Фрунзе
8   Латвийска ССР Рига
9   Литовска ССР Вилнюс
10   Молдавска ССР Кишинев
11   Руска СФСР Москва
12   Таджикска ССР Душанбе
13   Туркменска ССР Ашхабад
14   Украинска ССР Киев
15   Узбекска ССР Ташкент

Разпределение по региони

редактиране

Предишни съюзни републики

редактиране

Хронология на републиките

редактиране