Кирил Стефанов

български диригент

Кирил Стефанов е български композитор, диригент, обществен деец, учен.

Кирил Стефанов
български диригент
Роден
Починал
14 ноември 2005 г. (72 г.)
Учил вНационална музикална академия

БиографияРедактиране

 
Паметна плоча на входа на дома на Стефанов във Вароша, Благоевград

Кирил Стефанов е роден през 1933 г. в квартал Вароша, Благоевград. От малък свири на цигулка.[1] Като студент изучава композиция и хармония, оркестрация и музикални форми, народна музика при проф. Марин Големинов, проф. Парашкев Хаджиев, проф. Димитър Сагаев, проф. Стоян Джуджев – измежду най-големите имена на българската музикална култура. През 1956 г. завършва с отличие „Хорово дирижиране“ в Консерваторията (днес НМА „Проф. П. Владигеров“).

През същата 1956 година постъпва като главен художествен ръководител и диригент на Държавния фолклорен ансамбъл „Пирин“.

Под ръководството на Кирил Стефанов ансамбъл „Пирин“ реализира над 6000 концертни изяви в повече от 55 страни по всички континенти на света пред публика, надвишаваща 6 милиона зрители и слушатели. Над 100 издания са отбелязали художествените изяви на ансамбъла и възторжените отзиви идват от цял свят – Америка, Англия, Италия, Германия, Русия, Ливан, Япония, Индия, Тунис и др.

Паралелно с работата си в ансамбъла проф. Кирил Стефанов преподава 20 години хорово дирижиране в Югозападен университет „Неофит Рилски“. Междувременно е главен директор на БИД „София концерт“, директор в главна дирекция „Българска музика“, председател на съвета на директорите на МИК „Балкантон“, заместник-председател на Съюза на музикалните и танцови дейци в България, член на управителния съвет на фондация „Пирин пее“, член на Съюза на българските композитори, директор в Центъра за художествена самодейност, член на Съвета за музика при Министерството на културата.

ТворчествоРедактиране

Творчеството на проф. Кирил Стефанов обхваща многообразие на форми: от големите сюити върху народни мотиви – за хор, оркестър и танцов състав, самостоятелни пиеси за оркестър, множество хорови песни за различни състави, обработки на народни песни за солисти и оркестър, музика към театрални постановки и др. Именно той въвежда спектакъла като мултижанрова форма на представяне на българския фолклор.

Участва със свои произведения и изпълнения на ансамбъл „Пирин“ във втория албум на известния швейцарски издател Марсел СелиеМистерията на българските гласове“, награден с високата международна награда „Грами“ за 1991 г. Освен това дискографията с негови произведения включва 12 дългосвирещи плочи на „Балкантон“, 15 аудиокасети с образци на българската фолклорна изразност (обработка и музика), 5 компактдиска, множество печатни издания с песни на фолклорна основа, 5 от които самостоятелни с произведения на Кирил Стефанов, съдържащи над 200 песни за хор, солисти и оркестър, както и студии и цветни помагала в областта на диригентското майсторство.

Хорови песни

„Мори айда, айда“, „Вила се ѝ гора“, „Алтън Маро“, „Звонче дрънка“, „Айде цъфти, Ружо“, „Стига йодиш, Яне, мори“, „Я ти постилам шарени черги“, „Писмо ти е дошло“, „Южни гальовни песни“ и др.

Инструментални пиеси

„Игра“, „Средногорски“, „Граовски“, „Тракийци“, „Песен и танц“, „Джиновски танц“, „Ергенаши“ и др.

Музикално-сценични сюити

„На мегдана“, „Копаница“, „Пролетни песни и игри от Пирина“, „Пирински полъх“, „Гурбетчийски предсватбени настроения“, „Пирине мой“, „Комитско либе“, „Биляна“ и др.

Солови песни

„Море, аресах си“, „Кога си ме, мамо, родила“, „Тръгна мома за вода“, „Катерино моме“ и др.

Избрана авторска литература

"Изкуството, което ме създаде. Моят път с „Пирин“ (С., 2003)

Отличия и наградиРедактиране

Проф. Кирил Стефанов е носител на множество награди и отличия, сред които са:

  • „Златна плоча“ на Нешвил, САЩ (1982);
  • „Златна плоча“ на „Балкантон“ (1983);
  • „Кристална лира“ (1998);
  • Доктор хонорис кауза на ЮЗУ „Н. Рилски“ (2003);
  • Звание „Народен артист“;
  • Орден „Стара планина“ – ІІ степен.

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране