Китайски трионикс
Китайският трионикс или Китайска мекокорубеста костенурка (Pelodiscus sinensis) е вид костенурка, за първи път описан от Вигман през 1835 година (под името Trionyx sinensis). Видът има подвид japonicus, който понякога погрешно бива класифициран като отделен вид Pelodiscus japonica. Китайският трионикс е най-известният вид сред мекочерупчестите костенурки, който в редица азиатски страни се консумира и на много места се отглежда с промишлена цел.[2][3]
| Китайски трионикс | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
 Уязвим[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
(Wiegmann, 1834) | ||||||||||||||||||||||||||||
| Китайски трионикс в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Физическо описание
редактиранеКитайският трионикс може да достигне големина на черупката от около 30 cm. Между пръстите на краката има плавателни ципи, които правят вида добър плувец. Костенурката е наричана „мекочерупчеста“ (soft-shell), понеже върху черупката ѝ липсват люспи от рогово вещество, а е кожеста и мека, особено отстрани. Под централната част на черупката има пласт от костно вещество, както при други костенурки, но такъв пласт по краищата липсва. Леката и гъвката черупка на този вид костенурки им позволява по-лесно да плуват във водата и да се придвижват по тинестото дъно.[4]
Черупката на този вид костенурки е маслиненозелен на цвят и може да има тъмни петна. Коремният щит е оранжевочервен и също може да има големи тъмни петна по него. Крайниците и главата отстрани са маслинени на цвят, предните крайници отдолу са по-светли, а задните – оранжевочервени. От очите настрани излизат тъмни ивички и лунички. Гърлото е шарено, по устните е възможно също да има малки тъмни ивички. На задната част на бедрата има по един тъмен пръстен и тъмни петънца в предната част на опашката.[5]
Географско разпространение и местообитания
редактиране
Китайските трионикси обитават Китай (включително Манджурия), Тайван, Северен Виетнам, Япония и Русия.[6][7]
Трудно е да се определи какво е било оригиналното му разпространение, поради дълголетната традиция този вид костенурки да се използват за храна и средства за тонизиране.[8][5] Видът е бил привнесен в Малайзия, Сингапур, Тайланд, Тимор, Батановите острови, Гуам, някои от Хавайските острови,[9] Калифорния [10] и щата Вирджиния.[11]
Видът като цяло предпочита леко солената вода.[12] В Китай може да бъде открит в реки, езера, канали и тесни заливи със слабо течение, а на Хаваите – в блата и отводнителни канавки.[5]
Поведение
редактиранеХранене
редактиранеКитайският трионикс е предимно хищник, храни се с останки от риба, ракообразни, мекотели, насекоми и семена на блатни растения.[5] Търси прехраната си през нощта.
Придвижване
редактиранеТози вид костенурки използват издължената си муцуна и тръбовидни ноздри като шнорхел, когато плуват в плитки води.[13] Почиват си, като лежат в плитчините на дъното, заровени в пясък или тиня, изваждайки глава, за да дишат или улавят плячка. Навикът да се препичат на слънце не е добре развит при тях.[5]
Китайските трионикси често потапят глави под водата.[13] В генома си съдържат ген, който произвежда белтък, позволяващ им да секретират урея през устата си. Тази еволюционна адаптация им помага да оцеляват в солена вода, като отделят урея без да пият твърде много от солената вода. Вместо да елиминират уреята посредством уриниране през клоаката, както повечето костенурки, което би довело до чувствителна загуба на телесна течност, те просто я изплакват от устата си.[12][14]
Когато се почувстват застрашени, някои популации от вида могат да изхвърлят неприятно миришеща течност от пори, разположени около предния ръб на черупките си.[15]
Размножаване
редактиранеКитайският трионикс достига полова зрялост между четвъртата и шестата си година. Чифтосват се на повърхността на водата или под вода. Мъжкият държи с предните си крайници черупката на женската и се случва да я хапе по главата, врата и крайниците. Женските могат да задържат сперма от мъжките в продължение на цяла година след копулация.[5]
Женските снасят люпила от по 8 – 30 яйца, като годишно могат да снесат от 2 до 5 пъти. Яйцата им са сферични, със средна големина 20 mm в диаметър. След инкубационния период от около 60 дни, който може да бъде по-дълъг или по-кратък в зависимост от температурата на околната среда, яйцата се излюпват. Средната дължина и ширина на черупката на новоизлюпеното е около 2,5 cm.[5] Полът на малкото не се определя в зависимост от температурата по време на измътването.[15]
Природозащитен статут
редактиранеДивите популации от китайски трионикс са вписани като уязвим вид в Червения списък.[16]
Видът бива отглеждан в китайски ферми за костенурки. Според данни от 684 такива ферми, годишно се продават над 91 милиона костенурки от вида, като се има предвид, че този брой ферми предствалява по-малко от половината от 1499 регистрирани ферми за костенурки в Китай.[17] Костенурките от този вид са смятани за деликатес в много части на Азия, правят се на супа.[13] В Япония биват задушавани с оризови спагети и поднасяни като зимен деликатес.
Костенурките могат да бъдат наранени, ако бъдат изпуснати или ударени, а черупките им са податливи към гъбични заболявания. В Европа китайският трионикс е популярен домашен любимец. Отглеждан в плен се храни с консервирана и прясна риба, сурово телешко, консервирана кучешка храна, мишки, жаби и пилета.[5]
Източници
редактиране- ↑ Pelodiscus sinensis (Wiegmann, 1834). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Asian Turtle Trade Working Group. Pelodiscus sinensis // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.2. International Union for Conservation of Nature, 2000. Посетен на 22 октомври 2012. (на английски)
- ↑ Fritz Uwe и др. Checklist of Chelonians of the World // Vertebrate Zoology 57 (2). 2007. ISSN 18640 – 5755. с. 319 – 320. Архивиран от оригинала на 2010-12-17. Посетен на 29 май 2012.
- ↑ Obst, Fritz Jurgen. Encyclopedia of Reptiles and Amphibians. San Diego, Academic Press, 1998. ISBN 0-12-178560-2. с. 117 – 118.
- ↑ а б в г д е ж з C.H. Ernst, R.G.M. Altenburg & R.W. Barbour – Turtles of the World – Pelodiscus sinensis [1] Архив на оригинала от 2011-06-08 в Wayback Machine.
- ↑ Distribution map Архив на оригинала от 2011-10-07 в Wayback Machine. from WWF: shows the species' distribution within NE China and Russian Far East
- ↑ Khankaisky Zapovednik // The Center for Russian Nature Conservation (CRNC).
- ↑ Louis A. Somma. 2009. Pelodiscus sinensis. USGS Nonindigenous Aquatic Species Database, Gainesville, FL. [2] Архив на оригинала от 2009-05-11 в Wayback Machine.. 29 юли 2004. Посетен на 15 май 2009.
- ↑ Brock, V. E. The establishment of Trionyx sinensis in Hawaii // Copeia 1947 (2). 1947. с. 142.
- ↑ Van Denburgh, John. The Reptiles of the Pacific Coast and Great Basin: An account of the species known to inhabit California, Oregon, Washington, Idaho and Nevada // Occasional Papers of the California Academy of Sciences 5. 1897. с. 28.
- ↑ Mitchell, J. C., B. W. Steury, K. A. Buhlmann, & P. P. van Dijk. Chinese softshell turtle (Pelodiscus sinensis) in the Potomac River and notes on eastern spiny softshells (Apalone spinifera) in Northern Virginia // Banisteria 30. 2007. с. 41 – 43.
- ↑ а б Kaufman, Rachel. Turtles Urinate Via Their Mouths—A First // National Geographic, 12. Посетен на 14 октомври 2012.
- ↑ а б в Davies, Ella. Chinese turtle passes waste urea through its mouth // BBC Nature. Архивиран от оригинала на 2013-03-08. Посетен на 19 октомври 2012.
- ↑ Give us a kiss! The turtle that urinates through its mouth... and is a delicacy in Chinese restaurants | Mail Online
- ↑ а б Bonin, Frank. Turtles of the World. Baltimore, Maryland, The Johns Hopkins Press, 2006. с. 146 – 147.
- ↑ Asian Turtle Trade Working Group (2000). Pelodiscus sinensis. IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.2. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 22 октомври 2012.
- ↑ Shi, Haitao, Parham, James F, Fan, Zhiyong. Evidence for the massive scale of turtle farming in China. Т. 42. Cambridge University Press, 1 януари 2008. DOI:10.1017/S0030605308000562. с. 147 – 150. Посетен на 26 декември 2009.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Chinese softshell turtle в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |