Тимор

Тимор (на индонезийски: Pulau Timor) е остров в южния част на Малайския архипелаг, най-големия от малките Зондски острови. Той е разделен между независимата държава Източен Тимор и индонезийския Западен Тимор, част от провинция Източни Малки Зондски острови. Територията на острова е 30 777 km² и има население от около 3 182 693 души към 2014 г. Името Тимор произлиза от тимур, което на малайски език значи „изток“; островът е наречен така, защото се намира на източния край на верига от острови.

Тимор Timor
Сателитна снимка на острова от ноември 1989 г.
Местоположение	Югоизточна Азия
Страна	Индонезия Източен Тимор
Акватория	Тиморско море
Площ	30 777 km²
Население	3 182 693 души (2014) 103 души/km²
Най-висока точка	Татамайлау (2963) m н.в.
Местоположение в Индонезия -9.083333, 125.083333
Тимор в Общомедия

География

Географско положение, граници, брегове

Остров Тимор се простира от запад-югозапад на изток-североизток на протежение от 490 km и ширина до 100 km (на югозапад). На юг бреговете му се мият от водите на Тиморско море, на северозапад – от водите на море Саву, а на север – от водите на море Банда. На 550 km югоизточно от него се намират най-северните части на Австралия, на югозапад са островите Семау и роти, на север – о-вите Солор, о-вите Алор и остров ветар от архипелага Барат-Дая, а на североизток – о-вите Лети. Бреговете му са слабо разчленени, като най-големия залив и пристанище е Купанг.

Релеф, геоложки строеж

Релефът на Тимор е предимно планински. Най-високата точка на острова е връх Татамайлау 2963 m, разположена в централната му част, на територията на Източен Тимор. В индонезийската част вай-високата точка е връх Мутис 2427 m. На острова няма действащи вулкани, но има няколко угаснали и множество кални вулкани. Тимор е част от островна дъга, издигната от сблъскването с континента Австралия. Тимор има по-стар геоложки произход и няма вулканичен произход като северните съседни острови. ориентацията на главната му ос също се различава от останалите острови в групата. Тези характерни черти са обяснени като резултат от това, че островът образува северния ръб на Индо-Австралийската плоча там, където тя се среща с Евразийската плоча.

Климат, флора, фауна

Климатът на Тимор е субекваториален, мусонен. Температурата на въздуха по крайбрежието целогодишно е 25 – 27°С, а годишната сума на валежите около 1500 mm. Има сух и влажен сезон, като сухия сезон е през зимата (от май до ноември) на Южното полукълбо.

Тимор и околните острови представляват екорегион на широколистни гори. Естествената растителност е представена от тропически сухи широколистни гори с храсти и треви, които поддържат богат животински свят. Екорегионът е част от областта Уоласеа, включваща смесица от растения и животни както от Азия, така и от Австралазия. Преобладават азиатските видове. Много от дърветата са листопадни или частично листопадни, като листата им падат през сухия сезон. Срещат се и вечнозелени дървета. Типични дървесни видове, срещащи се в по-ниските части, са Sterculia foetida, Calophyllum teysmannii и Aleurites moluccanus.

През плейстоцен Тимор е местообитание на изчезнали гигантски варани, подобни на комодските. Освен това, той е бил обитаван и от стегодони. Днешната му фауна включва редица ендемични видове, като например Crocidura tenuis и Rattus timorensis. Среща се и сив кускус, който е с австралийски произход, но се счита за интродуциран. На острова живеят голям брой птици, главно с азиатски произход. Преброени са общо 250 вида, от които 24 са ендемични, а 5 са застрашени от изчезване: черна кукувича гугутка, Alopecoenas hoedtii, Treron psittaceus, Ducula cineracea и Psitteuteles iris. Във водите се срещат соленоводни крокодили, докато мрежести питони се срещат в горите и тревистите области на острова. Големината на популациите им са неизвестни. Сред жабешките видове в Тимор се открояват: Duttaphrynus melanostictus, Hoplobatrachus tigerinus, Limnonectes timorensis, Litoria everetti и Polypedates leucomystax.

Намерените вкаменелости от късна креда показват, че тук са жители мозазаврови, ламнообразни акули и други древни видове.

Най-големите градове на острова са Купанг в западната част (част от Индонезия) и португалските колониални градове в източната част Дили (столица на Източен Тимор) и Баукау. Лошата пътна инфраструктура правят транспорта във вътрешността на острова трудно начинание, особено в Източен Тимор. Източен Тимор е все още развиваща се страна. Основните приходи на острова идват от петрола и природния газ в околното Тиморско море, отглеждането на кафе, кокосова палма, ориз, царевица и туризма.

История

Изглед от Тимор, началото на 20 век.

Основното население на Тимор се образува от народите, говорещи на индонезийски езици (атони, тетуми, мамбаи, тукудеде и др.). Част от коренните жители (маре, или бунаки, макасаи, дагода и др.) говорят на езици, близки до папуаските. На острова живеят малко число португалци и китайци. По релия коренното население се поделя на католици и привърженици на традиционните култури и вярвания.

Най-ранните исторически сведения за Тимор датират от 14 век, когато той попада в територията на държавата Маджапахит. Тимор е част от древните явански, китайски и индийски търговски мрежи по това време, като от него се изнася ароматното сандалово дърво, роби, пчелен мед и восък. Към края на 16 век източната му част е колонизирана от Португалската империя, а западната му част – от Нидерландия.

Бидейки най-близкият европейски остров по това време, Тимор е дестинацията на Уилям Блай и лоялните нему моряци след злощастния метеж на кораба „Баунти“ през 1789 г. Също така, на острова през 1791 г. се озовават оцелелите моряци след корабокрушението на кораба „Пандора“ в Големия бариерен риф, изпратен за да се арестуват бунтовниците от „Баунти“.

Островът е политически разделен на две части в продължение на векове. Холандците и португалците се борят за власт над острова, когато на 1859 г. той е поделен по силата на договор, макар границата да е начертана едва през 1912 г. Западен Тимор, познат под името Холандски Тимор до 1949 г., когато става Индонезийски Тимор, е част от Индонезия, наследена от бившата Нидерландска Индия, докато Източен Тимор, познат под името Португалски Тимор до 1975 г., е независима държава от 2002 г. Тази млада държава разполага с ексклав – Окуси, който се намира в западната част на острова.

В периода 1942 – 1945 г. островът е окупиран от Японската империя. Те, обаче, срещат съпротива чрез партизанска война, водена първоначално от австралийски командоси. След Революцията на карамфилите в Португалия през 1974 г., португалците се изтеглят от Тимор, но последвалите вътрешни размирици и страх от комунистическа власт водят до нахлуване от страна на Индонезия, която се противопоставя на идеята за независим Източен Тимор. На следващата година Източен Тимор е окупиран от Индонезия и инкорпориран като 27-а провинция, макар това действие никога да не е зачетено като легитимно от ООН.

Източнотиморците водят непрекъсната партизанска война с индонезийските сили, когато през 1999 г. е проведен референдум по силата на спонсорирано от ООН споразумение между Индонезия и Португалия. Източен Тимор отказва предложението за автономия в рамките на Индонезия. След това ООН временно управлява Източен Тимор до независимостта на страната през 2002 г. и встъпването в длъжност на президента Шанана Гушмау.