Клисурски манастир (Видинска епархия)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Клисурски манастир.
Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий“ е действащ девически православен манастир[1] във Видинска епархия. Намира се в Северозападна България, област Монтана, община Вършец, в землището на село Бързия (между градовете Берковица и Вършец). По време на османското владичество многократно е разрушаван. Възстановен в края на XIX век.
| Клисурски манастир „Св. св. Кирил и Методий“ | |
 Католиконът | |
 Местоположение в Монтана | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Цветкова бара |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Видинска |
| Архиерейско наместничество | Берковско |
| Изграждане | ΧΙΙΙ век |
| Статут | Действащ девически |
| Клисурски манастир „Св. св. Кирил и Методий“ в Общомедия | |
Местоположение
редактиранеНамира се на 85 km от София и на 9 km от Берковица. Има статут на отделно селище (с настоящ адрес). Храмовият му празник е на 11 май. Четвърти по големина в България. Разположен в подножието на северните склонове на връх Тодорини кукли в Западна Стара планина.
История
редактиранеМанастирът е многократно опожаряван, разрушаван и наново съграждан от християнското население.
През Възраждането е възстановен от йеромонах Антим, със светско име Александър Дамянов, от Берковица. През 1869 г. той построява магерницата, а след това параклиса „Свети Никола“ и аязмото. От 1887 до 1890 г. е съградена и църквата „Св. равноапостоли Кирил и Методий“. Архимандрит Антим – ктитор и игумен на манастира умира през 1922 г. Друг виден дарител на манастира е Илия Стоянов.
Църквата и манастирът са реставрирани през 1936-37 години, в който последен вид са се запазили до днес. Реставрацията е дело на самоковски майстори, които изработват и иконостаса. Стенописите зографисват Господин Желязков, а след кончината му при падане от скелето в купола, дъщерята и зетят на художника Олга Богданова и проф. Георги Богданов. В манастира има още и отделни иконописни творби на руски художници.
В манастира има дела и на майстори от Дебърската художествена школа.[2]
Природа
редактиранеКлисурският манастир е разположен в живописна местност. Районът му е привлекателен център за почивка и разходка. Манастирът е духовен център, както и място за поклонение и общение на миряните.
От месец май 2007 година в манастира се заселват 6 монахини, българки от Вардарска Македония.
Галерия
редактиране
Литература
редактиране- Неофит, митр., Видинска епархия – историческо минало и съвременно състояние. С., 1924.
- Ст. П. Стойчев. История на Клисурския манастир „Св. Кирил и Методий“, Враца, 1922.
- Д. Цухлев, История на града Видин и неговата област, С., 1932.
- В. Гяцов, прот., Клисурският манастир „Св. Кирил и Методий“, б. г. (ръкопис).
- Г. Чавръков, Български манастири, С., 1974 (2 изд. – 1978).
- Стефанов, П., архим. Клисурският манастир и неговият възстановител Архив на оригинала от 2013-09-21 в Wayback Machine..
Външни препратки
редактиране- Клисурски манастир – bulgariamonasteries.com Архив на оригинала от 2015-02-06 в Wayback Machine.
- Клисурски манастир – bulgarianmonastery.com Архив на оригинала от 2014-02-12 в Wayback Machine.
- Клисурски манастир – Кратък филм за българките монахини от Вардарска Македония, заселили се в Клисурския манастир
Бележки
редактиране- ↑ Информация за манастирите в България, pravoslavieto.com
- ↑ Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 144.