Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Клисурски манастир.

Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий“ е действащ девически православен манастир[1] във Видинска епархия. Намира се в Северозападна България, област Монтана, община Вършец, в землището на село Бързия (между градовете Берковица и Вършец). Основан през XIII век. По време на османското владичество многократно е разрушаван. Възстановен в края на XIX век.

Клисурски манастир
„Св. св. Кирил и Методий“
KlisuraMonasteryChurch.jpg
Католиконът
Местоположение в Област Монтана
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Цветкова бара
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Видинска
Архиерейско наместничество Берковско
Време на изграждане ΧΙΙΙ век
Съвременен статут Действащ девически
Клисурски манастир
„Св. св. Кирил и Методий“
в Общомедия

МестоположениеРедактиране

Намира се на 85 km от София и на 9 km от Берковица. Има статут на отделно селище (с настоящ адрес). Храмовият му празник е на 11 май. Четвърти по големина в България. Разположен в подножието на северните склонове на връх Тодорини кукли в Западна Стара планина.

ИсторияРедактиране

От времето на Втората българска държава и царуването на Иван Асен II (1240 година) е основан манастир наречен Пустия. Манастирът е многократно опожаряван, разрушаван и наново съграждан от християнското население.

През Възраждането е възстановен от йеромонах Антим, със светско име Александър Дамянов, от Берковица. През 1869 г. той построява магерницата, а след това параклиса „Свети Никола“ и аязмото. От 1887 до 1890 г. е съградена и църквата „Св. равноапостоли Кирил и Методий“. Архимандрит Антим – ктитор и игумен на манастира умира през 1922 г. Друг виден дарител на манастира е Илия Стоянов.

Църквата и манастирът са реставрирани през 1936-37 години, в който последен вид са се запазили до днес. Реставрацията е дело на самоковски майстори, които изработват и иконостаса. Стенописите зографисват Господин Желязков, а след кончината му при падане от скелето в купола, дъщерята и зетят на художника Олга Богданова и проф. Георги Богданов. В манастира има още и отделни иконописни творби на руски художници.

В манастира има дела и на майстори от Дебърската художествена школа.[2]

ПриродаРедактиране

Клисурският манастир е разположен в живописна местност. Районът му е привлекателен център за почивка и разходка. Манастирът е духовен център, както и място за поклонение и общение на миряните.

От месец май 2007 година в манастира се заселват 6 монахини, българки от Вардарска Македония.

ГалерияРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Неофит, митр., Видинска епархия – историческо минало и съвременно състояние. С., 1924.
  • Ст. П. Стойчев. История на Клисурския манастир „Св. Кирил и Методий“, Враца, 1922.
  • Д. Цухлев, История на града Видин и неговата област, С., 1932.
  • В. Гяцов, прот., Клисурският манастир „Св. Кирил и Методий“, б. г. (ръкопис).
  • Г. Чавръков, Български манастири, С., 1974 (2 изд. – 1978).
  • Стефанов, П., архим. Клисурският манастир и неговият възстановител.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Информация за манастирите в България, pravoslavieto.com
  2. Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 144.