Бързия

село в община Берковица, обл. Монтана

Бързѝя е село в Северозападна България. То се намира в община Берковица, област Монтана.

Бързия
Главната улица
Главната улица
България
43.1979° с. ш. 23.1608° и. д.
Бързия
Област Монтана
43.1979° с. ш. 23.1608° и. д.
Бързия
Общи данни
Население1226 души[1] (15 март 2024 г.)
14,2 души/km²
Землище86,331 km²
Надм. височина471 m
Пощ. код3520
Тел. код09523
МПС кодМ
ЕКАТТЕ07510
Администрация
ДържаваБългария
ОбластМонтана
Община
   кмет
Берковица
Радослав Найденов
(БСП – Обединена левица, ДПС, Новото време, НДСВ; 2023)
Кметство
   кмет
Атанас Алексов
Бързия в Общомедия
Ломско шосе през центъра на Бързия
Народно читалище „Иван Вазов 1911“

География

редактиране

Село Бързия се намира в планински район.

 
Паметник на загиналите в защита на Родината от с. Бързия

Село Бързия (1796 жит.) се намира на 6 км от Берковица. Разположено е от двете страни на реката и пътя.

Според преданията в по-далечно време селото е било в м. Белата вода и се е наричало Горна Клисура. После се преместило в м. Караула. По-късно селото се установява на днешното място, под името Дервент. Така е и засвидетелствано в турски документи. След Освобождението се нарича Клисура, а от 1950 г. носи името на реката Бързия.

От Средновековието (вероятно XVI в.) е църквата „Св. Николай Чудотворец“, т.нар. Латинска църква, която се белее в ската над центъра на селото. Тя е еднокорабна, без прозорци, и е вкопана в скалата от южната страна. Изкачването до църквата става от площада пред общината. От площадката пред църквата с. Бързия се вижда изцяло.[2]

През XIX в., поради нарастване на населението, наосът (салонът) на църквата е бил удължен с 6 м. Това може би е станало около 1865 г., тъй като запазеният потир носи дата 9 март 1866 г.

Църквата е преправяна и през ХХ в. Стенописите са от 1870 г. и са дело на неизвестен и неопитен зограф. Царските двери и кръжилото над тях са с ажурна резба и са изработени през втората половина на XIX в. Иконите са по-късни. През 2003 г. е осветен нов иконостас, дело на проф. Кънчо Цанев и неговия син доц. Роберт Цанев.[3]

През 1922 година в Клисура е основана Трудова горска производителна кооперация „Петрохански проход“. Към 1935 г. тя има 60 члена.[4]

На 24 септември 1923 г. комунистите и членовете на БЗНС въстават и се отправят към Петрохан.

Днес с. Бързия се е проточило на километри по течението на реката и Софийското шосе. В центъра са сградите на кметството, читалището, много магазини и капанчета. Тук е и паметникът на загиналите през войните петдесет и седем души, увенчан с грамаден лъв.

Културни и природни забележителности

редактиране

В землището на селото се намира защитена местност „Уручник“.[5]

В село Бързия се намира и Учебно-опитно горско стопанство „Петрохан“[6], което е учебна база на Лесотехническия университет. В селото има и профилакториуми, плувни басейни с минерална вода и ученически лагери. Идеално място за почивка както през лятото, така и през зимата.

В близост до село Бързия се намира Клисурският манастир.

Промишленост

редактиране

В село Бързия се намира производствено-складовата база за бутилиране на минералната вода „Ком“. Намират се още 3 мебелни цеха.

В землището на Бързия са разположени основните съоръжения на Каскада „Петрохан“, включително трите ѝ изравнителя и трите водноелектрически централи - ВЕЦ „Петрохан“, ВЕЦ „Бързия“ и ВЕЦ „Клисура“.

Редовни събития

редактиране

Пазарен ден: четвъртък.

Събор: последната неделя от август.

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. За църквата „Св. Николай Мирликийски-Чудотворец“ – с. Бързия на сайта Свети места.
  3. „Кънчо Цанев/Kuncho Tzanev“. София: Тангра ТанНакРа, 2007.
  4. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 6 (не е отбелязана в изданието – околия Берковица)
  5. Защитена местност „Уручник“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда // Посетен на 6 юни 2015.
  6. Сайт на УОГС „Петрохан“ – с. Бързия