Аязмо

Тази статия е за водоизточниците край свещени места. За парка край Стара Загора вижте Аязмото.

---

Аязмо (от гръцки: αγίασμα – „осветен“) е водоизточник, който се намира край свещен за християнството обект – храм, манастир – в последния случай може и да е в неговите рамки. В зависимост от водоизточника може да бъде оформен като чешма, басейн и т.н.

Исторически на водоизточниците е придаван свещен статут още в предхристиянската езическа епоха – християнството просто наследява тази традиция, като ѝ придава свой смисъл.

Водата от аязмото се смята за лековита, чудотворна, използва се, след като е осветена, в християнските ритуали. В миналото с такава вода са запълвани т. нар. баптистерии, където се е извършвало тайнството кръщение.

Следните български манастири имат аязмо:

• Чекотински манастир „Свети Архангел Михаил“
• ставропигии: Бачковски манастир, Рилски манастир, Троянски манастир
• Варненска и Великопреславска епархия: Царски Манастир Света Богородица - Варна
• Великотърновска епархия: Патриаршески манастир
• Видинска епархия: Алботински манастир, Брусарски манастир, Добридолски манастир, Изворски манастир, Клисурски манастир
• Неврокопска епархия: Гоцеделчевски манастир, Сандански манастир
• Пловдивска епархия: Кукленски манастир, Мулдавски манастир, Белащински манастир, Араповски манастир
• Русенска епархия: Каранвърбовски манастир, Сяновски манастир „Света Марина“ в общ. Тутракан
• Сливенска епархия: Голямобуковски манастир, Горноезеровски манастир, Кабиленски манастир „Рождество на Пресвета Богородица“ между Дражево и Ямбол , Поморийски манастир
• Софийска епархия: Гигински манастир, Обрадовски манастир, Осеновлашки манастир (7-те Престола), Шишмановски манастир

• 

  Аязмото „Покров на Света Богородица“ на Бачковския манастир

• 

  Аязмо близо до Бачковския манастир

• 

  Аязмото на Шишмановския манастир, Софийско

Вижте също

• Света вода (християнство)
• Освещаване