Книга на пророк Наума

Книга на пророк Наума е книга от Стария завет на Библията, седмата от книгите на 12-те малки пророци в Библията. За автор се приема пророк Наум и вероятно е написана през 7 век пр.н.е. в Йерусалим.[1]

Книга на пророк Наума
Nahum-prophet.jpg
Създаден около 7 век пр.н.е.
Поредица Стар завет
Предходна Книга на пророк Михей
Следваща Книга на пророк Авакума
Книга на пророк Наума в Общомедия

СтруктураРедактиране

Заглавие (1,1)
Слава на Бог (1,2 – 2,1)
Съдът на Ниневия (2,2 – 3,19)
Нападение на града (2,2 – 6)
Грабеж (2,7 – 11)
Метафори с лъвове (2,12 – 14)
Престъпление и наказание (3,1 – 7)
Сравнение с Тива (3,8 – 15)
Неизбежният съд (3,16 – 19)

Исторически контекстРедактиране

Йосиф Флавий датира Наум по времето на царстването на Йоафам, докато според други той е живял по времето на Ахаз или дори на Езекия.[2] Всичките тези времена обаче сочат към 8 век пр.н.е. В този случай следва книгата да е написана в Йерусалим където Наум да е станал свидетел на нападението на Сенахериб и унищожението на града.

Според научният консенсус обаче книгата разглежда унищожението на Ниневия от мидийците и вавилонците през 612 г. пр.н.е. Темата на пророчеството на Наум е приближаващото пълно и окончателно унищожаване на Ниневия – столицата на голямата и по това време процъфтяваща асирийска империя. Ашурбанипал e на върха на славата си. Ниневия по това време е огромен град и център на цивилизацията и търговията по света. Според Наум – „кървав град, пълен с измама и убийство“ (Наум 3:1), което е препратка към военните кампании на неоасирийската империя и налагането на данъци и грабежи от покорените градове.

Иона вече е предупредил Ниневия веднъж, а след Наум това прави и Софиния, който също предрича унищожението на града.

Ниневия е била унищожена от пожар около 625 г. пр.н.е. и асирийската империя рухва – събитие, което променя облика на Азия. Според археологическите разкопки Ниневия е в зенита си под Сенахериб (705 – 681 г. пр.н.е.), Есархадон (681 – 669 г. пр.н.е.) и Ашурбанипал (669 – 633 г. пр.н.е.). Масивните стени на града по това време са с дължина 8 мили. Градът има акведукт, дворци и библиотека с 20 000 плочки включващи описания на Енума Елиш и Епоса за Гилгамеш.[3][4]

Вавилонските хроники разкриват точно унищожаването на Ниневия – вавилонския цар Набопасалар се обединява с царя на мидийците – Киаксар и обсажда града три месеца.[5]

Асирия устоява още няколко години след загубата на крепостта си. Опитите на египетския фараон Нехо II да я завладее се провалят заради опозицията на Иосия от Юдея, но тя приключва около 609 г. пр.н.е.[6]

Божествена природаРедактиране

Още от откриването си Наум показва, че Бог е бавен в гнева си, но че той по никакъв начин няма да игнорира виновните. Бог ще осъществи отмъщението и гнева си, той е представен като Бог, който ще накаже злото, но ще защити тези, които се доверяват на него. В началния пасаж (Наум 1:2 – 3) се казва: „Господ е Бог ревнив и отмъстител; отмъстител е Господ и е страшен с гняв: отмъщава Господ на враговете Си и не ще пощади противниците Си. Господ е дълготърпелив и велик по сила и не оставя без наказание.“. Бог е силен и ще използва средства, но могъщият Бог не се нуждае от никой друг, който да отмъщава вместо него.

ИзточнициРедактиране

  1. Baker, David W.. Nahum, Habakkuk and Zephaniah. Downers Grove, IL, InterVarsity Press, 1988. ISBN 978-0-8308-9482-6. с. 18.
  2. Josephus, Flavius. Vol. VI: Jewish Antiquities, Books IX–XI. Т. 326. London, William Heinemann, 1958. с. 125–129, XI.xi.2 – 3.
  3. Saudi Aramco World : Nineveh. // [1] saudiaramcoworld.com. Архивиран от оригинала на 2011-07-08. Посетен на 2011-11-13.
  4. CREATION MYTHS IN THE ANCIENT NEAR EAST. // [2] uoregon.edu. Архивиран от оригинала на 2011-11-27. Архив на оригинала от 2011-11-27 в Wayback Machine.
  5. The fall of Nineveh Chronicle (ABC 3). // livius.org.
  6. Assyria, 1365609 B.C.. // metmuseum.org.