Книга на пророк Софония

Книга на пророк Софония е книга от Стария завет на Библията, деветата от книгите на 12-те малки пророци в Библията. Софоний означава „Яхве е скрит/защитен“ или „Яхве се крие“, а освен това е и мъжко име.[1]

Книга на пророк Софония
Софиния сред хората, илюстрация от френска Библия, 16 век
Софиния сред хората, илюстрация от френска Библия, 16 век
Създаденоколо 7 век пр.н.е.
ПоредицаСтар завет
ПредходнаКнига на пророк Авакума
СледващаКнига на пророк Агей
Книга на пророк Софония в Общомедия

Още в началот авторът е определен като Софония, „син на Хусия, син на Годолия, син на Амория, син на Езекия, в дните на Иосия, син Амонов, цар иудейски“.[Книга на пророк Софония 1:-1] Всичко, което и известно за този пророк идва от тази книга.[2]

Ако Софония е бил съставен до голяма степен през монархическия период, то неговoто посление е причинено от отказа на Юдея да се подчини на заветните си задължения към Яхве, въпреки че е станал свидетел на изгнанието на Израел поколение или две преди това - заточение, което юдейските литературни традиции приписват на гнева на Яхве срещу непокорството на Израел към неговия завет. В този исторически контекст Софония призовава Юдея да се подчинява на Яхве, като казва, че „може би“ той ще им прости, ако го направят.

СтруктураРедактиране

Стих Заглавие
1:1 (Адресиране)
1:2–13 Наближаващият съд на Юдея
1:14–18 Настъпването на Божия ден
2:1–15 Съдът над враговете на Израел
3:1–7 Греховността на Йерусалим
3:8–13 Наказание и прелом на народите
3:14–20 Песен на радостта

Книгата на Софония набляга изключително на „Божият ден“, като развива традициите от първата му поява в книгата на Амос.[3] Божият ден също така е споменат и в книгите на Исая, Иезекииля, Авдий, Иоиля и Малахия.

ИзточнициРедактиране

  1. Carson et al. 2015, с. 1839.
  2. Grudem et al. 2008, с. 1729.
  3. Attridge Meeks, с. 1259 – 60.