Княз на България
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 11:42, 31 октомври 2022 (UTC). |  |
Княз на България е титлата на държавния глава на Княжество България според Санстефанския и Берлинския договор.
Учредяване на титлатаРедактиране
След краткотрайната и успешна Руско-турска освободителна война, е сключен мирен договор в Сан Стефано, според който на България се дават следните черти на независимост:
- да има собствена армия;
- всички турски войски да се изтеглят от нейните територии;
- само българин може да застане на българския престол
Първоначално титлата е почти независима от Великите сили и Високата порта. След намесата на Великобритания и Австро-Унгария, обаче Русия, вместо да рискува с война се решава на преговори. В последвалия Берлински договор се запазва статутът на България като суверенна страна, но територията ѝ е неколкократно намалена, а вече вместо българин на българския престол може да застане някой член на европейските династии.
КнязеРедактиране
Александър IРедактиране
На I ВНС за български княз е избран Александър I Батенберг.
В началото на управлението си младият княз е подкрепян главно от Консервативната партия (затова и първият министър-председател на България е консерваторът Тодор Бурмов), поради което през 1881 юридически обезвластява Търновската конституция, след което започва т.нар. Режим на пълномощията (след II ВНС). Той е прекратен след като няколко български войници спасяват короната на Александър, който почти веднага издава указ връщащ всички правни норми от Търново.
През 1885 дейци на БРТЦК свалят княз Александър Богориди и обявяват съединението на България. По-късно след Топхамския акт той губи Кърджалийски и т.нар Тъмръшка република.
Сръбският княз Милан I обаче напада България с цел завоюване на всички земи до река Искър и разтрогване на съединението. Александър лично ръководи войската и побеждава Милан след което нахлува в Сърбия като по този начин спасява съединението.
Детрониран е в нощта на 6 август 1886 г., и въпреки че е възстановен по късно на трона след само седмица той отново абдикира и заминава извън страната.
Фердинанд IРедактиране
През 1887 III велико народно събрание избира за княз Ферднинанд тъй като неговата кандидатура изглежда най-реална.
Титлата му е призната през 1893 от Великите сили. През 1908 след дълги преговори Османската империя признава България като независима държава и той е коронясан в църквата свети 40 мъченици за цар. Едва 2 години по-късно се свиква V велико народно събрание, което дава на Фердинанд I повече права като монарх и юридически утвърждава титлата му „цар“.
През 1911 балканските страни сключват военен съюз срещу султана, а на следващата година започва война в която българите заедно със сърбите, гърците и черногорците постигат забележителен триумф над Османската империя и България достига своя апогей. Само месец по късно започва нова война в която всички се обръщат срещу България, която е победена, а много от териториалните ѝ придобивки са откъснати от нея.
През 1915 Фердинанд I се включва във Първа световна война на страната на Централните сили. Въпреки многобройните победи на България съюзниците дислоцират на Балканите повече войски и в крайна сметка България е победена. След това и последните ѝ териториални придобивки са отнети (сред тях са Западните покрайнини, Беломорието, Южна Добруджа и Струмишко). След тази загуба Фердинанд I се оттегля от властта и оставя на престола своя син Борис III