Отваря главното меню

Княз на България е титлата на държавния глава на Княжество България според Санстефанския и Берлинския договор.

Съдържание

Учредяване на титлатаРедактиране

 
България в периода 1878 – 1885

След краткотрайната и успешна Руско-турска освободителна война, е сключен мирен договор в Сан Стефано, според който на България се дават следните черти на независимост:

  • да има собствена армия;
  • всички турски войски да се изтеглят от нейните територии;
  • само българин може да застане на българския престол

Първоначално титлата е почти независима от Великите сили и Високата порта. След намесата на Великобритания и Австро-Унгария, обаче Русия, вместо да рискува със война се решава на преговори.В последвалия Берлински договор се запазва статутът на България като суверенна страна, но територията ѝ е неколкократно намалена, а вече вместо българин на българския престол може да застане някой член на европейските династии.

КнязеРедактиране

Александър I БатенбергРедактиране

 
Александър I

На I ВНС за български княз е избран Александър I Батенберг.

В началото на управлението си младият княз е подкрепян главно от Консервативната партия (затова и първият министър-председател на България е консерваторът Тодор Бурмов), поради което през 1881 юридически обезвластява Търновската конституция, след което започва т.нар. Режим на пълномощията (след II ВНС).Той е прекратен след като няколко български войници спасяват короната на Александър, който почти веднага издава указ връщащ всички правни норми от Търново.

През 1885 дейци на БРТЦК свалят княз Александър Богориди и обявяват съединението на България.По-късно след Топхамския акт той губи Кърджалийски и т.нар Тъмръшка република.

Сръбският княз Милан I обаче напада България с цел завоюване на всички земи до река Искър и разтрогване на съединението. Александър лично ръководи войската и побеждава Милан след което нахлува в Сърбия като по този начин спасява съединението.

Детрониран е в нощта на 6 август 1886 г., и въпреки, че е възстановен по късно на трона след само седмица той отново абдикира и заминава извън страната.

Фердинанд IРедактиране

 
Цар Фердинанд I

През 1887 3-тото Велико народно събрание избира за княз Ферднинанд тъй като неговата кандидатура изглежда най-реална.

Титлата му е призната през 1893 от Великите сили. През 1908 след дълги преговори Османската империя признава България като независима държава и той е коронясан в църквата свети 40 мъченици за цар. Едва 2 години по-късно се свиква V Велико народно събрание, което дава на Фердинанд I повече права като монарх и юридически утвърждава титлата му „цар“.

През 1911 балканските страни сключват военен съюз срещу султана, а на следващата година започва война в която българите заедно със сърбите гърците и черногорците постигат забележителен триумф над Османската империя и България достига своя апогей. Само месец по късно започва нова война в която всички се обръщат срещу България, която е победена, а много от териториалните ѝ придобики са откъснати от нея.

През 1915 Фердинанд I се включва във Първа световна война на страната на Централните сили. Въпреки многобройните победи на България съюзниците дислоцират на Балканите повече войски и в крайна сметка България е победена. След това и последните ѝ териториални придобивки са отнети (сред тях са Западните покрайнини, Беломорието, Южна Добруджа и Струмишко).След тази загуба Фердинанд I се оттегля от властта и оставя на престола своя син Борис III