Коджа Захария
Коджа Захария (на албански: Koja Zaharia, на италиански: Coia Zaccaria; † 1442 г.) е албански благородник от XV век.
| Коджа Захария | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Лека Захария |
Произход
редактиранеКоджа Захария е от знатния род Захария и в документи от Дубровнишката република е посочен като Койчин или Гойчин.[1] Това е причината много учени като Николае Йорга и Константин Иречек погрешно да смятат, че той е идентичен с Гойчин Църноевич.[2]
Живот
редактиранеДо 1395 г. Коджа Захария е кастелан на крепостта Шати, като служи на Константин Балшич и Георги II Страцимирович Балшич. През 1395 г. Константин Балшич отстъпва Шати, Шкодра и Дриваст на Венецианската република (с цел да се създаде буферна зона между неговото Княжество Зета и Османската империя), но Захария отказва да позволи на венецианците да поемат контрола над Шати.
През 1396 г. Коджа Захария превзема крепостта Дан и се провъзгласява за лорд на Шати и Дан („dominus Sabatensis et Dagnensis“) и управлява тези земи като османски васал.[3] През октомври 1400 г. Коджа предлага на венецианците да симулират битка, в която той и братовчед му Димитър Йонима да се преструват, че губят владенията си в замяна на предоставяне на 500 дуката годишно. Венецианците не отговарят веднага и Захария се връща при султана.[4] През 1402 г., заедно с други албански васали, той се бие заедно със силите на Баязид I в битката при Анкара.[5]
През 1403 г., една година след като османците са победени в битката при Анкара, Коджа заедно с Димитър Йонима приема венецианския сюзеренитет.[6][7]
Семейство
редактиранеКоджа Захария се жени за Божа (Боша или Боксия), дъщеря на Лека Дукагини.[8] От този брак се раждат:
- Лека Захария
- дъщеря с неизвестно име, омъжена за Георги III Църноевич
- Боля, омъжена през 1412/1413 г. за Балша III, от когото има три деца:
- син († 1415, дете)
- Елена († 1453), омъжена за Стефан Косача, войвода на Захумлие
- Теодора († след 1456), омъжена за босненския войвода Петър II Войсалич.
През 1421 г. Балша III неочаквано умира и тъй като не оставя мъжки наследник (синът му умира невръстен),[9] за негова наследница е обявена майка му Елена, а вдовицата му Боля заедно с двете им малки дъщери Елена и Теодора се връща при баща си.
Според хърватския историк Киро Трухелка Боля Захария е омъжена за Петър I Войсалич (вер. втори брак), докато според Алекса Ивич тя става съпруга на босненеца Петър I Павлович, един от синовете на Павле Раденович.[10]
Коджа Захария умира преди 1442 г. Съпругата му Божа умира 6 години по-късно на 19 септември 1448 г. в Шкодра, когато много хора загиват по време на пожар в града.
Бележки
редактиране- ↑ Bešić, Zarij M. (1970), Istorija Crne Gore / 2. Crna gora u doba oblasnih gospodara. (in Serbian), Titograd: Redakcija za istoiju Crne Gore, OCLC 175122851, pp. 155,156
- ↑ Bešić, Zarij M. (1970), Istorija Crne Gore / 2. Crna gora u doba oblasnih gospodara. (in Serbian), Titograd: Redakcija za istoiju Crne Gore, OCLC 175122851, pp. 155
- ↑ Šufflay, Milan; St. Stanojević (1925), H. Barić (ed.), Srbi i Arbanasi : njihova simbioza u srednjem vijeku, Istorijska Serija (in Serbian) (Biblioteka Arhiva za Arbanasku Starinu, Jezik i Etnologiju ed.), Belgrade: Seminar za Arbanasku Filologiju, p. 49, OCLC 249799501
- ↑ Bešić, Zarij M. (1970), Istorija Crne Gore / 2. Crna gora u doba oblasnih gospodara. (in Serbian), Titograd: Redakcija za istoiju Crne Gore, OCLC 175122851, p. 78
- ↑ [Fine, John Van Antwerp (1994). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Michigan: The University of Michigan Press. ISBN 0-472-08260-4, p. 422]
- ↑ Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. London, New York, I. B. Tauris, 2013. ISBN 978-1780764313. p. 493. (на английски)
- ↑ The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest Author John Van Antwerp Fine Edition reprint, illustrated Publisher University of Michigan Press, 1994 ISBN 0-472-08260-4, ISBN 978-0-472-08260-5 p. 510
- ↑ Ivan Božić: Nemirno pomorje XV veka. Srpska književna zadruga, Belgrad 1979, OCLC 5845972, р.344
- ↑ Ekmečić, Milorad (1997). Zbornik za istoriju Bosne i Hercegovine. Serbian Academy of Science and Arts, board for history of Bosnia and Herzegovina. p. 75. „Послије смрти зетског великаша Балше III иза њега није остало мушких потомака, већ само двије кћери: Јелена и Теодора које су живјеле под надзором Балшине мајке Јелене“
- ↑ Ivić, Aleksa (1928). Rodoslovne tablice srpskih dinastija i vlastele (in Serbian).