Битка при Ангора
Битката при Ангора или битката при Анкара се води между войските на монголския завоевател Тимур (Тамерлан) и на османския султан Баязид I на полето до Ангора (дн. Анкара, Турция) на 20 юли 1402 г. Тежкото поражение на турците и пленяването на Баязид от Тимур разтърсват Османската империя, но българите, гърците, сърбите (които участват в битката като турски васали) и другите балкански народи не успяват да се възползват от възможността да премахнат османската заплаха за Европа.
Битка при Ангора | |||
---|---|---|---|
![]() Битката при Ангора | |||
Информация | |||
Период | 28 юли[1][2] (нов стил), 20 юли (стар стил) 1402 г. | ||
Място | Полето до Ангора (дн. Анкара, Турция) | ||
Резултат | Решителна победа за Тимур | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Битка при Ангора в Общомедия |
Предходни събитияРедактиране
Тимур е най-силният владетел на Централна Азия след Чингис хан. Той се издига от маловажно благородническо семейство и чрез упорити безспирни завоевания се опитва да възстанови Монголската империя. През 1390 г. завладява Грузия и Азербайджан и стига до границите на Османската империя. Баязид иска данък от едно малко емирство, заявило верността си към Тимур, и когато получава отказ, заплашва, че ще го нападне. Тимур тълкува това като обида към лично него и през 1400 г. разорява турския град Себаст (дн. Сивас, Турция). Конфликтът е кулминация на обидни писма, разменяни между двамата владетели в продължение на години.
Когато Тимур нахлува в Анатолия от изток през 1402 г. Баязид тръгва с войските си да го пресрещне и достига Ангора, където научава, че монголската войска е видяна при Сивас на изток. Баязид решава да напредне, за да защити узрялата реколта в района, но Тимур ловко заобикаля южния му фланг и обсажда Ангора. Той също използва агенти, които да се свържат с татарските конници на Баязид и да разпространяват раздор между тях и турците. Турците маршируват обратно под горещото анатолско слънце и намират враговете си на старото им лагерно място. Баязид решава да нападне.[6]
Ход на биткатаРедактиране
Баязид разполага анадолските си войски отляво под командването на сина си Сюлейман. В центъра са еничарите под командването на султана и елитни спахии под командването на друг син, Мехмед. Десният фланг включва 20 000 сърби под командването на шурея на Баязид, сръбският деспот Стефан Лазаревич. Заедно с него са и брат му Вук Лазаревич, Георги Бранкович и брат му Гъргур Бранкович. Албанския контингент се командва от Гьон Кастриоти, Коджа Захария и Димитър Йонима.
Монголците образуват три дивизии с резерв под командването на Тимур. Тимур изгражда валове и огради от колове като отбранителни съоръжения, а със започването на битката отрязва водния източник на Баязид, като отклонява р. Кюбюк в предварително подготвен резервоар близо до днешния град Кюбюк.[7] Монголците притежават индийски слонове и войници, хвърлящи нафта, но те не се оказват особено ефективни. Турците имат катапулти, хвърлящи гръцки огън, но изглежда са изпреварили артилерийския си парк.
Битката започва с мащабно нападение от страна на турците, на което монголските конни стрелци отвръщат с облаци стрели. Сърбите удрят с тежката си конница леко въоръжените монголци, които удрят на бяг. На левия турски фланг обаче татарската конница в армията на Баязид се присъединява към Тимур и обкръжава бившите си съюзници. Те са привлечени от обещанието на агентите на Тимур за по-ниски данъци от тези, наложени от турците. Монголската конница напада и заедно със страничния натиск от страна на татарите пречупва крилото на Сюлейман. Сърбите са обезкуражени, когато виждат анадолците да бягат и напускат полето. Баязид остава с еничарите си и запасните си спахии. Той убива мнозина с брадвата си. Войниците му обаче постепенно отстъпват и бягат. В последния етап на битката при хълма Катал уморената и жадна турска войска е разгромена, въпреки че Баязид успява да избяга в близките планини с няколкостотин конници. Тимур обаче обгражда планините и залавя турския султан.
Около 15 000 турци загиват, а много се предават.
ПоследициРедактиране
Баязид е затворен в клетка и използван като столче за крака и за качване на кон от Тимур, а съпругата на Баязид Деспина Оливера Лазаревич е карана да служи гола на масата му.[8] След осем месеца подложен на такива унижения Баязид получава удар и умира през март 1403 г.
Войските на Тимур превземат и опустошават първата османска столица Бурса. Превземат и Смирна от Рицарите на Св. Йоан. Повечето от неосманските емири, които са изгонени от Анатолия и търсят убежище при монголците, са възстановени на местата им.
Тимур може би е мислел за преминаване с войската си в Европа, но скоро губи интерес и започва да планира нахлуване в Китай, на път за който умира. Османската империя изпада в гражданска война между четиримата синове на Баязид, която дава още 50 години живот на византийската столица Константинопол, но в крайна сметка османците се възстановяват и възобновяват нашествието си в Европа.
Кризата в Османската империя дава възможност на българските князе Константин и Фружин да вдигнат през 1408 г. въстание, което е потушено до 1413 г.
Българско участие против турцитеРедактиране
Гръцкият историк Спиро Теотокис съобщава, че през 1402 - ра година българския войвода Стефан Елеазар начело на един полк Българска войска се съюзява с Тамерлан и участва на негова страна в битката.[9]
БележкиРедактиране
- ↑ The Battle of Angora, Friday, July 28, 1402 AD, архив на оригинала от 19 май 2012, https://web.archive.org/web/20120519020649/http://fanaticus.org/DBA/battles/angora.html, посетен на 2008-07-28
- ↑ Was the battle of Ankara the last chance for the Byzantine Empire?, архив на оригинала от 18 август 2011, https://web.archive.org/web/20110818005226/http://www.ancientsites.com/aw/Article/398217%26about%3DCategories%26aboutData%3D3, посетен на 2021-06-07
- ↑ Anzulović, Branimir. Heavenly Serbia: From Myth to Genocide. New York, New York University Press, 1999. ISBN 0-8147-0671-1. с. 40.
- ↑ Bury, J. B. (1923). The Cambridge Medieval History. vol. 4. Tanner, J. R., Previté-Orton, C. W., Brooke, Z. N. (eds.). Cambridge: Cambridge University Press. с. 562.
- ↑ Prawdin, Michael, and Gérard Chaliand, The Mongol empire, (Transaction Publishers, 2006), 495.
- ↑ The Battle of Angora, Friday, July 28, 1402 AD, архив на оригинала от 19 май 2012, https://web.archive.org/web/20120519020649/http://fanaticus.org/DBA/battles/angora.html, посетен на 2008-07-28
- ↑ The Battle of Ankara (1402)
- ↑ The Battle of Angora, Friday, July 28, 1402 AD, архив на оригинала от 19 май 2012, https://web.archive.org/web/20120519020649/http://fanaticus.org/DBA/battles/angora.html, посетен на 2008-07-28
- ↑ Стоян Николов, Укритото и премълчаното в Българската история - Трета част, София, 2020 г., стр. 37