Колорадо (река, Тексас)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Колорадо.
Колорадо е най-дългата река изцяло в Тексас, САЩ. Тя извира в североизточната част на окръг Доусън и тече на югоизток в продължение на 1387 км и се влива в Мексиканския залив при залива Матагорда. Водосборният и басейн обхваща площ от 103 341 кв. км. По-големи градове по течението на реката са Остин, Колорадо Сити, Смитвил, Ла Гранж, Уортън и Матагорда.[1]
| Колорадо Colorado River | |
 Река Колорадо | |
 Басейна на река Колорадо | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | САЩ, Тексас |
| Дължина | 1387 km |
| Водосб. басейн | 103 341 km² |
| Начало | |
| Място | В северозападната част на окръг Доусън, Тексас |
| Устие | |
| Място | Залив Матагорда на Мексиканския залив |
| Колорадо в Общомедия | |
Река Колорадо вероятно е тази, която кадоанските народи наричат Канахатино или Пашохоно от някои други народи. Първоначално тя е наречена от испанците през 1684 г. Сан Клементе. Рене Робер дьо Ла Сал и дава името Ла Саблониера през 1687 г. Името Колорадо означава на испански „червен“. То е погрешно название, тъй като водата на реката е бистра, а не червена. Повечето историци днес са съгласни, че името Колорадо първо се прилага от Алонсо де Леон през 1690 г. не към настоящата река, а за река Бразос. Съществуват значителни доказателства в подкрепа на теорията, че имената на двете реки са разменени по време на период на испанските проучвания. Настоящите имена са добре установени преди края на испанското присъствие в Тексас.[1]
Реката първоначално тече през вълнистата прерията близо до Сан Саба, след това навлиза в хълмиста област и басейна на Ляно, след което преминава през серия от каньони, преди да достигне Остин. Над Остин земите по реката са обикновено груби, но под Остин реката преминава в плодородната крайбрежна низина. Основни притоци на Колорадо са Педерналес, Ляно, Сан Саба и Кончо. Колорадо има относително малък годишен отток, но въпреки това поражда един от най-сериозните дренажни проблеми в Тексас. В началото на 19 век бавното течение е образувало големи пясъчни и тинести наноси, които постепенно нарастват нагоре по реката, така че реката е била плавателна през 1839 г. само на 10 мили над устието. До 1858 г. ситуацията в окръзите Матагорда и Уортън става толкова лоша, че щата отпуска средства за изграждане на нов канал. Инженерния корпус на армията изгражда канала в средата на 1800те, но тъй като той не се поддържа след това наносите го запълват.[1]
След Гражданската война Колорадо престава да бъде важна транспортна артерия. Делтата на реката е почистена от наносите през 1925 г., а през 1936 г. е изграден нов канал от Мексиканския залив до град Матагорда като по този начин принуждават реката да отлага седиментите директно в залива. С отстраняване на наноса, Матагорда, която е основно Тексаско морско пристанище до този момент остава без излаз на море.[1]
Необходимостта от постоянен поток от вода за напояване в окръзите Уортън и Матагорда, в съчетание с необходимостта от мерки срещу наводненията са изградени езерата Травис и Бюканън. Три по-малки язовира са изградени в окръг Бърнет – Инкс, Джонсън и Марбъл Фолс, които се използват главно за енергийно производство.[1]