Кольо Дончев
български актьор
Николай Дончев е български актьор и пресаташе, роден през 1940 г.[1].
Кольо Дончев | |
български актьор | |
Роден | 1940 г. |
---|---|
Починал | 1994 г. |
Брачен партньор | Виолета Гиндева Пенка Цицелкова |
Уебсайт |
Актьор от Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив [2].
Умира през 1994 г.[1]
Награди
редактиране- Награда за цялостно творчество на Александрина Игнатова – Национален преглед на българската драма и театър, Силистра за пиесата „Три дни по-късно“ от Кольо Дончев и Стефан Кожухаров – 1979 г.[3]
Телевизионен театър
редактиране- „Обратно към небето“ (1989) (от Цветана Нинова по мотиви от романа „Южна поща“ на Антоан дьо Сент Екзюпери, реж. Павел Павлов) – чиновник на летището
- „Каменният гост“ (1983) Александър Пушкин)
- „Страстната неделя“ (1978) (от Павел Павлов, реж. Павел Павлов)
Филмография
редактиранеКато актьор
Година | Филми/Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
1993 | Берлин '39 („Berlin '39“) | Италия | журналист | |
1991-1992 | Любовниците | 8 | посателят купуващ си четвърт топче листи (в 6-та серия: „Хоризонтален пейзаж“) | |
1989 | Чисто нови момчета | |||
1988 | Ловци в Мексиканската прерия: Лешоядовият клюн („Präriejäger in Mexiko: Geierschnabel“) Ловци в прериите на Мексико: Лешоядовият клюн (алтернативно заглавие) |
ГДР | черния Джерард | |
1988 | Ловци в Мексиканската прерия: Бенито Хуарез („Präriejäger in Mexiko: Benito Juarez“) Ловци в прериите на Мексико: Бенито Хаурез (алтернативно заглавие) |
ГДР | черния Джерард | |
1988 | Голямата игра („Большая игра“) |
6 | СССР/България | |
1987 | Нестинарка (тв) | селянин | ||
1988 | АкаТаМус | |||
1988 | Черните рамки | 5 | художникът Владо | |
1987 | По здрач | Косьо | ||
1987 | Цветове на изгрева (тв сериал) |
3 | милиционер | |
1986 | Ешелоните | |||
1986 | Беглецът | бащата на Деси и Влади | ||
1986 | Виелица | бащата на Деси | ||
1986 | Диана | инж. Русинов | ||
1985 | Горещи следи | 5 | терористът Тил Майер | |
1985 | По следите на капитан Грант („В поисках капитана Гранта“) |
7 | СССР/България | |
1984 | Подарък в полунощ | 2 | патологът (в 1-ва серия) | |
1983 | 681 – Величието на хана | |||
1983 | Една одисея из Делиормана | |||
1983 | Снимки от стария албум | 5 | Борис Стаматов, археолога | |
1982 | Есенно слънце | Кънчо | ||
1981 | Хан Аспарух | 3 | ||
1981 | Не трябва старик, не трябва | Асен | ||
1980 | Спилитим и Рашо | 20 | (в 18-а серия: „История с хвърчило“) | |
1980 | Обущарят чичо Спас магарето и Тошко (тв сериал) |
8 | операторът на филма Коджабалканов (в VIII-ма серия: „Принцът и просякът“) | |
? | Страх | |||
1979 | Зад стените | архитект Лазаров | ||
1979 | Мъжка песен | Стефан | ||
1979 | Момчето с окарината | 3 | ||
1979 | Ленко | 2 | подпоручик | |
1978 | Белият път | партийния секретар Марин Григоров | ||
1977 | Големият товар | 2 | ||
1975 | Присъствие | Емил Каров | ||
1974 | Бариерата | приятелят на Иван | ||
1972 | Наковалня или чук | 2 | България/ГДР/СССР | Б. Попов |
1972 | Кръгове на обичта | Петър | ||
1971 | Във влака | лекарят | ||
1969 | Любовницата на Граминя („L'amante di Gramigna“) |
Италия/България | слуга на Нардо |
Като сценарист
- Господинката (1984)
Драматург
редактиране- „Три дни по-късно“ от Кольо Дончев и Стефан Кожухаров – 1979 г. – историческа драма по действителни събития от времето на Първата световна война. Реализиран спектакъл в Драматично-куклен театър „Сава Доброплодни“ гр. Силистра. Постановка Стефан Стайчев и Кольо Дончев, сценография на Александрина Игнатова.[4]
Източници
редактиране- ↑ а б Парцел 37 – В: София помни. Карта на Централния гробищен парк на град София [онлайн]. [прегледан 20.05.2022]. http://sofiapomni.com/parcel.php?id=37#1215
- ↑ old.segabg.com // Архивиран от оригинала на 2019-01-21. Посетен на 2019-01-21.
- ↑ Изложба на Александрина Игнатова // artsofia.bg. Посетен на 25 април 2025.
- ↑ Starasilistra.com. „Стара Силистра“. Театрално дело. 21 декември 2021
Външни препратки
редактиране- ((en)) Кольо Дончев в Internet Movie Database
- ((ru)) Кольо Дончев в КиноПоиск
- ((ru)) Кольо Дончев в Кино-Театр