Виолета Гиндева
Виолета Панайотова Гиндева е българска театрална и филмова актриса.[1]
| Виолета Гиндева | |
|---|---|
| българска актриса | |
| Родена | |
| Починала | |
| Учила в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Награди | Златната роза (1969) |
| Актьорска кариера | |
| Активност | от 1967 г. до 2019 г. |
| Семейство | |
| Баща | Панайот Гиндев |
| Съпруг | Емил Джамджиев |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | |
Биография Редактиране
Родена е на 14 юни 1946 г. в Сливен. Дъщеря е на професора по философия Панайот Гиндев. Първото ѝ докосване до театъра е чрез опитите за детско театрално представление в двора на баба ѝ в кв. Клуцохор, като саморъчно изработва декорите и куклите. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ през 1968 г.
Играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ Русе (1968 – 1969), Народен театър „Иван Вазов“ (1969 – 1971), Театър „София“ (1971 – 1974), Народен театър „Иван Вазов“[1] (1974 – 1993; 2015 – 2019), Нов драматичен театър „Сълза и смях“ (1994 – ?), Театър 199. Директор на кафе-театъра в кафе-бар „София“ от 1998.
Член на СБФД (1973), на БСП – ВПС (1990).
Участва в като статистка в „Отклонение“ и има малка роля в „Един снимачен ден“. Нейният пробив в киното идва „Иконостасът“ (по „Железният светилник“ и част от „Преспанските камбани“). Там тя изиграва ролята на Катерина. За изпълнението си печели най-добра награда на Варненския кинофестифал (1968), а само след няколко месеца и в играе и в „Князът“.
Партнира на Стефан Данаилов и Йосиф Сърчаджиев в „Черните ангели“ на режисьора Въло Радев през 1970 г. Първообраз на героинята ѝ е Виолета Якова.
През 1970 г. по време на репетициите на „Почивка в Арко Ирис“, Гиндева разбира че е бременна, но когато съобщава новината на режисьора Филипов, той побеснява. Вече е канил Иван Кондов и Апостол Карамитев да играят в постановката му, но те му отказват. Пиесата е посветена на петия конгрес на БКП и е от изключително значение.[2] Директорът на театъра Александър Гетман събира директорския съвет и поставя условие на Гиндева – „Ние решихме, че ти трябва да абортираш!“. Това вбесява Гиндева до такава степен, че тя му отвръща: „Сега разбирам защо вашият син се е самоубил“.[3] Tя решава да запази детето си, напуска Народния театър и започва да играе в театър „София“.[4]
През 1971 г. я канят за продължението на „Всеки километър“, но тя отказва. Играе образа на Севда в „Снаха“. През 1975 г. се снима в „Сватбите на Йоан Асен“ заедно със Стефан Данаилов, Апостол Карамитев и Коста Цонев.[1] В „Чичо Кръстник“ на режисьора Стефан Димитров партнира отново на Коста Цонев, а също и на Стефан Мавродиев и Катя Паскалева (1988 г.).
От 2003 до 2007 г. е заместник-кмет на Пазарджик от квотата на БСП.[5]
През 2008 г. започва да ръководи своя първи самостоятелен клас по актьорско майсторство в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с асистент Михаил Ботевски. През периода 2015 – 2019 г. играе в постановките „Лунатици“ от Кен Лудвиг и „Чаровно лято и неизбежните му там неприятности“ от Максим Горки в Народния театър.
Журналистка в радио „Експрес“. Взима интервю от Тодор Живков през 1994 г. Някогашният държавен глава я посреща със смях – „А, тебе съм те гледал някъде“[4].
През 2004 г. Гиндева става заместник-кмет на Пазарджик по културните въпроси. Организира кинофестивала „Европа е тук“, с най-нашумелите заглавия на европейското кино.
Виолета Гиндева умира на 72 години след кратко боледуване на 21 април 2019 г. в София.[1]
Награди и отличия Редактиране
- Заслужил артист (1977).
- Народен артист (1984).
- Орден „Кирил и Методий“
- II награда за филма Един снимачен ден на МКФ (Карлови Вари,
Чехословакия 1968). - I награда за ролята на (Катерина) от филма „Иконостасът“ на ФБФ (Варна, 1969).
- I награда (колективна) за филма „Черните ангели“ на МКФ (Карлови Вари, Чехословакия 1970).
- Специалната награда (колективна) за филма „Черните ангели“ на ФБФ (Варна, 1970).
- III награда „за женска роля“ за ролята на (Едел) от „Червено и кафяво“ на Националния преглед на българската драма и театър (1974).
- Наградата „за екранизация на произведение от литературната ни класика“ за филма „Снаха“ в лицето на режисьора Васил Мирчев на ФБИФ (Варна, 1976).
Театрални роли Редактиране
- „Между два изстрела“ (Бистра)– Лора
- „В полите на Витоша“ (Пейо Яворов) – Мила
- „Когато гръм удари“ (Пейо Яворов) – Бистра
- „Крал Лир“ (Уилям Шекспир)
- „Чифликът край границата“
- Дебютира в постановката „Двоен креват за Адам и Eва“ (постановката е спряна)
Телевизионен театър Редактиране
- „Нашествие“ – Олга
- „Вампир“ (1970) (Антон Страшимиров) – Вела
- „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ (1988) (Оскар Уайлд)
- „Недоразумението“ (1986) (Албер Камю)
- „Стачката“ (1982) (Кирил Василев) – Люба Ивошевич
- „Сурово време“ (1981) (Стефан Дичев), 2 части – Теофана – Чечи
- „Влияние на гама-лъчите върху лунните невени“ (1980) (Пол Зиндел)
- „Ернани“ (1979) (Виктор Юго)
- „Едно момче ходи по вълните“ (1977) (Михаил Величков)
- „Разпятието“ (1977) (Рангел Игнатов) – Райна княгиня
- „Макбет“ (1977) – лейди Макбет (Уилям Шекспир, реж. Хачо Бояджиев) – 2 части
- „Чуждата жена и мъжът под кревата“ (сц. Асен Траянов по едноименния разказ на Фьодор Достоевски, реж. Мирослав Стоянов)
- „Светът е малък“ (1968) (Иван Радоев) – Яна
- „Две тъжни истории за любовта“ (по Антон Павлович Чехов) – Вера Гавриловна Кузнецова
Филмография Редактиране
| Година | Филми и сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2006 | Време за жени | |||
| 2004 | Без семейна прилика | 2 ч. | Надя | |
| ? | При другарите на татко | майката | ||
| 1991 – 1992 | Любовниците | 8 | Вера, съдържателка на кафене (в 1-ва серия) | |
| 1984 | Златният век | 11 | болярката, жената на болярина Михаил (в 9-а серия) | |
| 1983 | Прадеди и правнуци. Каменно гнездо | 5 | болярката Гълъбина, съруга на Станко Кусам | |
| 1982 | Игра с огъня | майката | ||
| 1980 | Приключенията на Авакум Захов | 6 | Ирина Теофилова, секретарката на Рашков (в 3 серия) | |
| 1980 | Юмруци в пръстта | Мария | ||
| 1976 | Снаха | Севда | ||
| 1975 | Сватбите на Йоан Асен | 2 | Ирина | |
| 1974 | Заземление | Ирина, жената на Кирил | ||
| 1974 | Спомен | Мила | ||
| 1973 | Последна проверка | 12 | Катя Илиева | |
| 1973 | Дъщерите на началника | 2 | Кита | |
| 1972 | Чертичката | момичето | ||
| 1971 | Демонът на империята | 10 | Софи | |
| 1971 | Във влака | бременната | ||
| 1970 | Черните ангели | 2 | Искра | |
| 1970 | Князът | Мария, жената на Светослав | ||
| 1969 | Иконостасът | Катерина | ||
| 1968 | Един снимачен ден (тв) | момичето | ||
| 1967 | Отклонение |
Източници Редактиране
- ↑ а б в г Айше Сали, Почина голямата българска актриса Виолета Гиндева, News.BNT.bg.
- ↑ Виолета Гиндева отказва да абортира и напуска Народния театър. // woman.bg. 21 април 2019. Посетен на 26 юли 2023. (на български)
- ↑ Бутовски, Иван. Сватбата на Виолета Гиндева - Бунт срещу соцсистемата. // mila.bg. Посетен на 26 юли 2023. „Ние решихме, че ти трябва да абортираш!“ и „Сега разбирам защо вашият син се е самоубил“ (на български)
- ↑ а б Виолета Гиндева прави трите си големи роли в киното само за 19 месеца, 24chasa.bg, 19 юни 2016.
- ↑ Актрисата Виолета Гиндева е назначена за заместник-кмет на Пазарджик, karieri.bg, 1 януари 2004.
Външни препратки Редактиране
- ((en)) Виолета Гиндева в
Internet Movie Database - ((ru)) Виолета Гиндева в Кино-Театр
