Комил Яшин
Комил Яшин (на узбекски: Komil Yashin) е узбекски писател, поет, драматург, сценарист и общественик. Автор е на произведения в жанра социална драма, лирика, исторически роман и биография.
| Комил Яшин Komil Yashin | |
.jpg) | |
| Роден | 12 декември 1909 г. (стар стил) |
|---|---|
| Починал | 25 септември 1997 г. |
| Професия | писател, поет, драматург, сценарист, общественик, политик |
| Националност |  Руска империя СССР Узбекистан |
| Активен период | 1930 – 1997 |
| Жанр | драма, исторически роман, биография, документалистика |
| Направление | социалистически реализъм |
| Награди |             |
| Съпруга | Халима Носирова |
| Комил Яшин в Общомедия | |
Биография и творчество редактиране
Комил Яшин, с рождено име Комил Нугманов, е роден на 12 декември 1909 г. в Андижан, Ферганска област, Туркестански край, Руска империя.[1] В периода 1921 – 1925 г. учи в руска гимназия.[2] След завършване на средното си образование следва в Ленинградския лесотехнически институт, но три години по-късно поради заболяване е принуден да се върне в Андижан. През 1925 г. приема псевдонима Яшин и започва своята литературна дейност.[3]
В продължение на няколко години преподава литература и физика в гимназията. В периода 1930 – 1936 г. Комил Яшин ръководи литературния отдел на Узбекския държавен музикален театър.[4][5] През този период пише пиесите „Другари“ (1930), „Да горим“ (1931), „Чест и любов“ (1935) и в сътрудничество с М. Мухамедов музикалната драма „Гюлсара“ (1935).[3]
В предвоенните години той пише либретото за първите узбекски национални опери „Буран“ и „Канал Гранде“, пиесата „Хамза“ в сътрудничество с Амин Умари, филмовия сценарий „Асал“ и музикалната драма „Нурхон“ (посветен на актрисата Нурхон Юлдашходжаева).[5] По време на Втората световна война пише пиесите „Смърт на окупаторите“, „Генерал Рахимов“ и музикалната драма „Офтобхон“. Преработва за сцената пиесите на писателя Хамза Хакимзаде Ниази „Тайните на бурката“, „Бай и селският работник“, както и произведението на Алишер Навои „Фархад и Ширин“, които са поставени с голям успех на сцените на театрите в Узбекистан. Автор е на много стихотворения. Освен като драматург, той е и сценарист на игралните филми „Асал“, „Хамза“, „Генерал Рахимов“, „Без страх“, „Салом, Бахор“ и др.[3]
От 1943 г. е член на Комунистическата партия на Съветския съюз.[1] В периода 1958 – 1980 г. е председател на Съюза на писателите на Узбекистан. В периода 1969 – 1980 г. е и главен редактор на списание „Узбек тили ва адабийоти“ („Узбекски език и литература“). От 1969 г. е академик на Академията на науките на Узбекската ССР. В периода 1966 – 1984 г. е член на Върховния съвет на СССР.[1] През 1959 г. е секретар на Управителния съвет на Съюза на писателите на СССР.[5]
За творческата му и обществена дейност е удостоен с множество отличия. През 1951 г. получава Сталинската награда трета степен, през 1958 г. получава държавната награда „Хамза“, през 1969 г. е обявен за Народен писател на Узбекската ССР, през 1974 г. е обявен за Герой на социалистическия труд, отличен е с ордени в чест на Октомврийската революция, ордени на честта, за приятелство между народите, както и други.[5]
Женен е за народната артистка на СССР Халима Носирова.[6]
Комил Яшин умира на 25 септември 1997 г. в Ташкент, Узбекистан.[5]
Източници редактиране
- ↑ а б в Депутаты Верховного Совета СССР. Т. 7. Издателство "Известия Советов депутатов трудящихся СССР", 1966. с. 325.
- ↑ Samatov, M. Буюк эдип ве джмаат арбабы // Ленин байрагъы. 25 април 1972 г. с. 3.
- ↑ а б в Ўзбек совет адабиёти тариҳи. Ўқитувчи, 1990. с. 304.
- ↑ Nasyrov, Erkin. Писатели советского Узбекистана: библиографический справочник. Издательство литературы и искусства имени Гафура Гуляма, 1977. с. 243.
- ↑ а б в г д Яшин Комил // Oʻzbekiston milliy ensiklopediyasi. Т. 10. Tashkent, Oʻzbekiston milliy ensiklopediyasi, 2005. (на узбекски)
- ↑ Камиль Яшен // Narodnoye Slovo. 26 септември 1997 г. с. 3.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Яшен, Камиль“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |