Туркестански край

край в Руската империя

Туркестанският край (на руски: Туркестанский край; до 1886 година – Туркестанско генерал-губернаторство) е край на Руската империя, съществувал от 1867 до 1918 година. При най-голямото си разширение заема територията на днешните Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан, както и южните части на Казахстан. Столица е град Ташкент.[1]

Туркестански край
Туркестанский край
край на Руската империя
1867 – 1918
      
Герб
Герб
Столица
Официален език
История
Създаване4 август 1867
Присъединяване на Закаспийска област1897
Закриване1918
Предшественик
Русия Туркестанска област
Наследник
Туркестанска автономна съветска социалистическа република Туркестанска автономна съветска социалистическа република
Днес част от Узбекистан
Киргизстан
Таджикистан
Туркменистан
Казахстан
Туркестански край в Общомедия

Туркестанското генерал-губернаторство е създадено с отделянето на дотогавашната Туркестанска област от Оренбургското генерал-губернаторство. То включва доскорошни територии на Кокандското ханство и през следващите години продължава да се разширява до окончателната му ликвидация през 1876 година. През 1897 година към Туркестанския край е присъединена и Закаспийска област.

С разпадането на Руската империя през 1917 година на територията на Туркестанския край възникват няколко местни държави, но те скоро са подчинени от болшевиките, които създават Туркестанска автономна съветска социалистическа република в състава на Съветска Русия.