Кондо Бинбаши

кърджалия и бунтовник

Кондо Бинбаши (на сръбски: Конда Бимбаша) е православен войвода със спорен етнически произход и родно място, един от героите на Първото сръбско въстание.

Кондо Бинбаши
кърджалия и бунтовник
Siege of Belgrade (30 Nov. 1806).jpg
Роден
неизв.
Починал
Троношки манастир, Лозница, Караджорджева Сърбия

БиографияРедактиране

Повечето сведения за живота на Кондо извън участието му във въстанието са противоречиви и имат легендарен характер.

Според преобладаващото в сръбската историография мнение той е родом от Янина или околните села, като различни автори го определят като армънин,[1] грък[2] или албанец.[3] Според някои сръбски историци той е роден в Лом паланка[4] или в Поломието,[5] а според Георги Раковски – в Сливен.[6] Северномакедонски източници сочат като негово родно място стружкото село Вевчани.[7]

Първото по-сигурно сведение за Кондо е от 1804 година, когато участва в голямото кърджалийско формирование на Али Гушанац.[6] Според Константин Иречек, преди това той е служил, заедно с Корчо войвода при Осман Пазвантоглу.[8] През 1804 година Али Гушинац със своите 800 кърджалии отива в Белград в помощ на разбунтувалите се тамошни дахии. Кондо служи в техния гарнизон в Белград и получава званието бюлюкбашия.[5]

През лятото на 1806 година Кондо дезертира и минава на страната на сръбските въстаници, а те му дават званието бинбашия, с което остава известен в историята. Проявявайки особена смелост, той изиграва важна роля в превземането на Белград на 30 ноември същата година. Начело на група от няколко преоблечени бунтовници той се промъква в крепостта и отваря една от нейните порти – Сава капия – за сръбския авангард.[9] След като се възстановява от раняване при превземането на Белград, Кондо участва в боеве при Ужице и Лозница.

Според преобладаващото мнение Кондо Бинбаши е тежко ранен в боевете при Лозница през 1807 година и умира в близкия манастир Троноша.[5] Някои автори отнасят смъртта му към 1813 година, изглежда в резултат на объркване с друг участник във въстанието – Йовча Михайлович – Конда.[5] Според легендарни сведения, Кондо дори преживява разгрома на въстанието и заминава за Бесарабия, където остава до смъртта си.[5]

ИзточнициРедактиране

  1. Mitološki zbornik. 7 – 8. Centar za mitološki studije Srbije. 2002. s. 35
  2. „archive-rs.com“, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304114507/http://archive-rs.com/rs/z/zavetnici.rs/2013-04-15_1872013_22/%D0%9F%D1%80%D0%B2%D0%B8_%D1%81%D1%80%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BA_%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%B1%D0%BE%D1%98%D0%BD%D0%BE%D0%B3_%D0%BF%D0%BE%D1%99%D0%B0/, посетен 4 март 2016 
  3. www.vesti.rs
  4. Perović, Radoslav (1954). Prilozi za istoriju Prvog srpskog ustanka. Narodna Knjiga. pp. 51 – 53, 108.
  5. а б в г д archive.org
  6. а б literaturensviat.com
  7. Македонски возрожденци и револуционери. Албум (Уредник: Ѓорѓи Абаџиев.) Скопје, 1950, стр.25.
  8. Константин Иречек, История на българите, Издателство Наука и изкуство, София, 1978, стр.531.
  9. Чилингиров, Стилиян. Какво е дал българинът на другите народи. 1938, 1939, 1941, 1991, 2006. с. 78 – 79.