Ужице
Ужице е град в западната част на Сърбия, административен център на едноименна община и на Златиборски окръг.
| Ужице Ужице | |
  | |
 | |
  Ужице | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Площ | 667 km² |
| Надм. височина | 411 m |
| Население | 59 747 души (2011 г.) |
| Първо споменаване | 1329 г. |
| Пощенски код | 31000, 31102, 31103, 31104, 31105, 31106, 31107, 31108, 3110 |
| Телефонен код | 031 |
| МПС код | UE |
| Официален сайт | uzice.rs |
| Ужице в Общомедия | |
Има 55 025 жители към 2002 г., с крайградските селища Буяр и Севойно – 63 577 жители. Разположен е по двата бряга на река Детиня.
История
редактиранеВ препис на История славянобългарска между 1812 и 1830 г.[1] се споменава Ѹжеца като български град в областта Дардания, една от четирите части на българските земи – западната (явно в спомен от владението на Стара Рашка или от присъединяването на земите на Войновичи със столица Ужице към владенията на княз Лазар).[2]
По време на Втората световна война, тук се създава т.нар. Ужичка република, призната от Съюзниците.
В периода 11 март 1943 г. – октомври 1944 г. в Ужице е дислоциран щабът на Двадесет и четвърта пехотна дивизия и се намира Шестдесет и първи пехотен полк.
През 1946 г. градът е преименуван на Титово Ужице в чест на Йосип Броз Тито. Именно заради името получава голяма финансова помощ от държавата и големи инвестиции в инфраструктурата и местната индустрия. Благодарение на това Титово Ужице е сред най-големите и развити градове в СФРЮ. През 1992 г. градът си връща старото име, като година по-рано, през септември 1991 г. е демонтиран паметника на Тито, който е издигнат през 1961 г.
Източници
редактиране- ↑ съхр. в Етнографския музей в София под № 583, лист 61
- ↑ Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София, стр. 203. документ № 62, 1915, 1917.
Известни личности
редактиране- Родени в Ужице
Любомир Йованович (1877 – 1913), сръбски новинар и революционер- Оливер Мандич (р. 1953), певец и композитор
