Трѐсонче или Трѐсанче (на македонска литературна норма: Тресонче) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.

Тресонче
Тресонче
— село —
Изглед към „Св. св. Петър и Павел“
Изглед към „Св. св. Петър и Павел“
41.5611° с. ш. 20.7231° и. д.
Тресонче
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаМаврово и Ростуше
Географска областМала Река
Надм. височина1314 m
Население8 души (2002)
Пощенски код1250
Тресонче в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в областта Мала Река високо в планината Бистра на Мала река.

История редактиране

В Османската империя редактиране

 
Св. св. Петър и Павел

За пръв път Тресонче се споменава в османо-турски документи от втората половина на XV век като дервентджийско село. В 1493 година е отбелязано като напуснато от своите жители. Натискът от страна на местните власти е причина за издаването на два султански фермана – през 1526 и през 1680 година, с които се потвърждава дервентджийския статут на селото. В задълженията на местните жители е влизала охраната и поддържането на пътищата Дебър – Маврово и Дебър – Кичево.[1]

В XIX век Тресонче е голямо българско мияшко село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Тресенци (Trésentzi) е посочено като село със 180 домакинства, като жителите му са 565 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Тресанче има 1320 жители българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Тресанче е чисто българско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 210 къщи.[4]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Тресанче има 50 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тресанче има 1680 българи екзархисти и в селото функционират българско и сръбско училище.[6]

В 1910 година по време на обезоръжителната акция в селото е изтезаван председателят на българския клуб Иван Юруковски.[7]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Тресанче има 140 български екзархийски и 44 патриаршистки къщи (от 1900 г.). В селото работи сръбско училище с двама учители и 17 ученици.[8]

При избухването на Балканската война през 1912 година осемдесет и един души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Сърбия редактиране

 
Старото училище в Тресонче

След Междусъюзническата война селото е включено в състава на Сърбия. Българското училище е затворено, а книгите в библиотеката – изгорени.[10]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Тресонче като българско село.[11]

По време на Втората световна война селото е в италианската окупационна зона и пострадва от окупационните власти. На 15 декември 1942 г., секретарят на българското външно министерство Димитър Шишманов протестира пред италианския пълномощен министър Масимо Маджистрати относно албанските изстъпления над българите в Тресонче, Селце и околностите.[12]

Според преброяването от 2002 година селото има 8 жители македонци.[13]

Националност Всичко
македонци 8
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Църкви редактиране

 
Центърът на Тресонче: училището (вдясно), „Св. св. Петър и Павел“ (вляво) и „Свети Никола“ (вдясно на заден план)

В Тресонче има два централни православни храма, част от Дебърско-кичевската епархия на Македонската православна църква: „Свети Никола“ от XVIII век и „Св. св. Петър и Павел“ от 1844 година. На около един километър западно от селото в местността Щали се намира малката църква „Света Петка“ от края на XX век. Под връх Бързовец на север в една скала се намира светилището Водици. В махалата Върлевци е имало малка църквичка, посветена на Свети Илия. Днес там има само голям бигорен кръст.[14]

Личности редактиране

 
Максим Ненов и Димитър Стефанов.

От Тресонче е българската хайдутка действала в края на XVIII и началото на XIX век Сирма Кръстева. Други видни тресончани са представители на видната фамилия на иконописци, строители и резбари Рензови, които се преселват от Папрадище в Тресонче, като Георги Дамянов, Коста Дамянов, Никола Дамянов и други. Други изтъкнати тресончани са известните български зографи Дичо Зограф и Аврам Дичов. От Тресонче са и българският революционер Максим Ненов, българският просветен деец Нестор Данаилов, българският революционер и просветител Мино Сарджов, както и югославският художник Димитър Пандилов.

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Тодоровски, Глигор. Малореканскиот предел. Општествено-економски и просветни прилики во 80-те години на XIX век до крајот на Првата светска војна, Скопје 1970, с. 10 – 12
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174 – 175.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 48. (на македонска литературна норма)
  5. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184 – 185. (на френски)
  7. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
  8. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
  10. Киряков, Бойко. Христо Огнянов. Биография, София 1999, стр. 26
  11. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  12. Мичев, Добрин. „Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)“
  13. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-13 
  14. Православните црковни објекти во Тресонче // Македонска нација, 18. 5. 2011 г. Посетен на 4 март 2014 г.