Трѐсонче или Трѐсанче (на македонска литературна норма: Тресонче) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.

Тресонче
Тресонче
— село —
Изглед към „Св. св. Петър и Павел“
Изглед към „Св. св. Петър и Павел“
Reliefkarte Mazedonien.png
41.5611° с. ш. 20.7231° и. д.
Тресонче
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Маврово и Ростуше
Географска област Мала Река
Надм. височина 1314 m
Население 8 души (2002)
Пощенски код 1254, 1250
Тресонче в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Мала Река високо в планината Бистра на Мала река.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

За пръв път Тресонче се споменава в османо-турски документи от втората половина на XV век като дервентджийско село. В 1493 година е отбелязано като напуснато от своите жители. Натискът от страна на местните власти е причина за издаването на два султански фермана – през 1526 и през 1680 година, с които се потвърждава дервентджийския статут на селото. В задълженията на местните жители е влизала охраната и поддържането на пътищата Дебър – Маврово и Дебър – Кичево.[1]

В XIX век Тресонче е голямо българско мияшко село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Тресенци (Trésentzi) е посочено като село със 180 домакинства, като жителите му са 565 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Тресанче има 1320 жители българи християни.[3]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Тресанче има 50 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тресанче има 1680 българи екзархисти и в селото функционират българско и сръбско училище.[5]

В 1910 година по време на обезоръжителната акция в селото е изтезаван председателят на българския клуб Иван Юруковски.[6]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Тресанче има 140 български екзархийски и 44 патриаршистки къщи (от 1900 г.). В селото работи сръбско училище с двама учители и 17 ученици.[7]

При избухването на Балканската война през 1912 година осемдесет и един души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В СърбияРедактиране

 
Старото училище в Тресонче

След Междусъюзническата война селото е включено в състава на Сърбия. Българското училище е затворено, а книгите в библиотеката – изгорени.[9]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Тресонче като българско село.[10]

По време на Втората световна война селото е в италианската окупационна зона и пострадва от окупационните власти. На 15 декември 1942 г., секретарят на българското външно министерство Димитър Шишманов протестира пред италианския пълномощен министър Масимо Маджистрати относно албанските изстъпления над българите в Тресонче, Селце и околностите.[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 8 жители македонци.[12]

Националност Всичко
македонци 8
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

ЦърквиРедактиране

 
Центърът на Тресонче: училището (вдясно), „Св. св. Петър и Павел“ (вляво) и „Свети Никола“ (вдясно на заден план)

В Тресонче има два централни православни храма, част от Дебърско-кичевската епархия на Македонската православна църква: „Свети Никола“ от XVIII век и „Св. св. Петър и Павел“ от 1844 година. На около един километър западно от селото в местността Щали се намира малката църква „Света Петка“ от края на XX век. Под връх Бързовец на север в една скала се намира светилището Водици. В махалата Върлевци е имало малка църквичка, посветена на Свети Илия. Днес там има само голям бигорен кръст.[13]

ЛичностиРедактиране

 
Максим Ненов и Димитър Стефанов.

От Тресонче е българската хайдутка действала в края на XVIII и началото на XIX век Сирма Кръстева. Други видни тресончани са представители на видната фамилия на иконописци, строители и резбари Рензови, които се преселват от Папрадище в Тресонче, като Георги Дамянов, Коста Дамянов, Никола Дамянов и други. Други изтъкнати тресончани са известните български зографи Дичо Зограф, Велян Огнев и Аврам Дичов. От Тресонче са и българският революционер Максим Ненов, българският просветен деец Нестор Данаилов, българският революционер и просветител Мино Сарджов, както и югославският художник Димитър Пандилов.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Тодоровски, Глигор. Малореканскиот предел. Општествено-економски и просветни прилики во 80-те години на XIX век до крајот на Првата светска војна, Скопје 1970, с. 10 – 12
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174 – 175.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184 – 185. (на френски)
  6. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
  9. Киряков, Бойко. Христо Огнянов. Биография, София 1999, стр. 26
  10. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  11. Мичев, Добрин. „Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)“
  12. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  13. Православните црковни објекти во Тресонче. // Македонска нација, 18. 5. 2011 г. Посетен на 4 март 2014 г.