Константин Куситасев
Константин Димитров Куситасев е български лекар и общественик, масон, от първата половина на XX век.[1][2]
| Константин Куситасев | |
| български лекар | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
София, България |
| Учил в | Лайпцигски университет |
| Партия | Българска комунистическа партия |
| Константин Куситасев в Общомедия | |
Биография
редактиране
Куситасев е роден на 10 март 1900 година.[2] Произхожда от прилепския род Куситасеви. От 1920 до 1927 година учи медицина и специализира вътрешни болести в Лайпциг.[2][3] През 1922 година е деец на Македонския Младежки Сговор.[4] Същата година в Лайпциг става член на студентска комунистическа група. В 1926 година работи като лекар във Варна, в 1927 – 1928 в Лом, в 1930 отново във Варна, след това в същата година в София като лекар хигиенист при общината. От 1934 година е учител-лекар в Трета гимназия.[2] В 1930 година става член на Българската комунистическа партия. Куситасев е един от основателите на радикалната лява група Обществен лекар, основана през 1931 година.[1][5] В 1937 – 1943 година Куситасев е секретар на Българския лекарски съюз. Като такъв през ноември 1940 година отправя писмен протест срещу Закона за защита на нацията.[3] През 1941 година е уволнен по Закона за защита на държавата и два пъти е въдворяван в лагера Кръстополе.
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година, работи като главен директор на народното здраве, главен секретар на Министерството на народното здраве (1944 – 1947), заместник-министър на МНЗ (1947 – 1950) и директор на Научноизследователския санитарно-хигиенен институт (1950 – 1955).[1][2][3]
Умира в София в 1955 година.[1]
| ||||||||||||
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ а б в г Парцел 31 // София помни. Архивиран от оригинала на 2016-01-28. Посетен на 21 януари 2016.
- ↑ а б в г д Енциклопедия „България“, том 3. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 661.
- ↑ а б в Известия на държавните архиви, Том 32. София, Министерство на информацията и съобщения. Централно управление на ахривите, Наука и изкуство, 1976.
- ↑ Хроника // „Илинден“ II (6 и 7). София, Орган на сдружените бивши македоно - одрински революционери., 10 февруари 1922. с. 4.
- ↑ Божилова, Камелия. Българският лекарски съюз – тясно специализирана професионална организация или обществен фактор през периода 1901 – 1947 г., в: Кюстендилски четения 2011. Дебати и проблеми в модерната българска историческа наука. Кюстендил – София, Регионален исторически музей – Кюстендил; Исторически факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“; Уиверситетски комплекс „Алма матер“, 2013. с. 195.