XXV обикновено народно събрание

Двадесет и петото обикновено народно събрание (XXV ОНС) е народно събрание на Царство България, заседавало от 24 февруари 1940 до 23 август 1944, брой депутати – 160.[1] XXV е закрито след Деветосептемврийския преврат от 1944 г., когато Отечественият фронт начело с Кимон Георгиев съставя правителство, което в противоречие с Търновската конституция чрез декрет разпуска Народното събрание.

След Деветосептемврийския преврат 129 от 160-те депутати в XXV ОНС са съдени от т.нар. „Народен съд“, като 67 са осъдени на смърт, а други 23 – на доживотен затвор.[2]

Изборите за XXV ОНС са насрочени с указ на цар Борис III № 180 от 24 октомври 1939 г.,[3] като са проведени на различни дати в различните части на страната:[4]

  • 24 декември 1939 г. – в Шуменска област;
  • 14 януари 1940 г. – в Бургаска и Плевенска област;
  • 21 януари 1940 г. – в Пловдивска и Врачанска област;
  • 28 януари 1940 г. – в Софийска и Старозагорска област.

Избирателната активност е 67,2% или 2 175 163 души.[5] Както и в предишното XXIV ОНС отново безпартийните печелят победа. Избрани са общо 160 народни представители. Опозицията спечелва 8 места, от които 5 са за БЗНС. От своя страна БКП печели 10 места.

Заседанието се провежда в сградата на Народното събрание в София.[6]

  • I редовна (24 февруари – 5 юни 1940)
  • I извънредна (20 – 23 септември 1940)
  • II редовна (28 октомври 1940 – 28 май 1941)
  • II извънредна (9 – 16 юни 1941)
  • III извънредна (3 – 6 септември 1941)
  • III редовна (28 октомври 1941 – 28 март 1942)
  • IV извънредна (22 юни – 2 юли 1942)
  • IV редовна (28 октомври 1942 – 28 март 1943)
  • V извънредна (20 – 23 юли 1943)
  • VI извънредна (3 – 11 септември 1943)
  • V редовна (28 октомври 1943 – 25 март 1944)
  • VII извънредна (17 – 23 август 1944)

Председатели

редактиране

Подпредседатели

редактиране

Народни представители

редактиране

Източници

редактиране
  1. Официален сайт на НС
  2. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 98.
  3. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 238/24.10.1939
  4. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 469 – 470.
  5. Dieter Nohlen & Philip Stöver (2010) Elections in Europe: A data handbook, стр. 370, ISBN 978-3-8329-5609-7
  6. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 482, ISBN 954-528-790-X