Конституция на Република Сръбска

Конституцията на Република Сръбска е основният закон на Република Сръбска, съставна част на Босна и Херцеговина.

Конституцията е приета от Народното събрание на Република Сръбска на 28 февруари 1992 г. и е променена след подписването на Дейтънското споразумение. Съдържа законовата рамка и принципите за територията и дефинира вътрешната организация на републиката, функцията на официалните институции и правата и свободите на гражданите си.

История редактиране

Първата конституция е приета официално на 28 февруари 1992 г. под името „Конституция на Сръбската Република на Босна и Херцеговина“ (Устав Српске Републике Босне и Херцеговине / Ustav Srpske Republike Bosne i Hercegovine). Въведена е по време на периода на войната в Босна и Херцеговина и след подписването на Дейтънското споразумение променяна многократно, за да отговаря на споразумението и да не е в конфликт с конституционния съд на Босна и Херцеговина.

Конституция редактиране

Конституцията се състои от 12 глави:

I. Основни положения
II. Човешки права и свободи
III. Икономически и социални планове
IV. Права и задължения
V. Организация на Република Сръбска
VI. Териториална организация
VII. Защита
VIII. Конституционност и законност
IX. Конституционният съд
X. Съдилища и обществени обвинения
XI. Промени на конституцията
XII. Заключителни разпоредби

Външни препратки редактиране

((en)) Текст на конституцията в advokat-prnjavorac.com

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Constitution of Republika Srpska в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.