Отваря главното меню

Войната в Босна и Херцеговина (на босненски: Rat u Bosni i Hercegovini; на сръбски: Рат у Босни и Херцеговини; на хърватски: Rat u Bosni i Hercegovini) е остър междуетнически конфликт в периода от 6 април 1992 до 14 септември 1995 г. на територията на Босна и Херцеговина[1] (бивша република в състава на Югославия) между въоръжени формирования на босненски сърби (Войска на Република Сръбска), босненски мюсюлмани-автономисти (Народна отбрана на Западна Босна), бошняци (Армия на БиХ) и хървати. В началния етап на войната участие взима и Югославската народна армия. В ожесточения конфликт са въвлечени хървати, доброволци и наемници от всички страни в конфликта (сърби, бошняци), както и въоръжени сили на НАТО.

Война в Босна и Херцеговина
Югославски войни
Bosnian war header.no.png
Информация
Период 6 април 1992 – 14 декември 1995
Място Босна и Херцеговина
Резултат Дейтънско мирно споразумение
Страни в конфликта
Flag of Bosnia and Herzegovina.svg Босна и Херцеговина
Flag of Croatia.svg Хърватия
Flag of NATO.svg НАТО
Flag of Yugoslavia (1992–2003); Flag of Serbia and Montenegro (2003–2006).svg Югославия
Flag of the Republika Srpska.svg Република Сръбска
Командири и лидери
Алия Изетбегович Радован Караджич
Сили
Flag of Bosnia and Herzegovina.svg Босна и Херцеговина 168500
Flag of Croatia.svg Хърватия 15000
Flag of the Republika Srpska.svg Република Сръбска 80000 – 150000
Жертви и загуби
Общо: ≈ 71 542 Общо: ≈ 25 015
Война в Босна и Херцеговина в Общомедия

Дълго дебатиран е и въпросът дали войната е гражданска война или война на репресии. Босненци и много хървати твърдят, че войната е породена от сръбската и хърватската агресия, основана на Karadordevo agreement, докато сърбите я считат за гражданска война.

Вследствие на кланетата при Сребърница и Маркале, НАТО се намесва във войната през 1995 г. с Операция "Преднамерена сила", целяща да подкопае военната способност на армията на Република Сръбска, която заплашва да атакува обозначените от ООН „безопасни зони“ в Босна и Херцеговина. Войната приключва след подписване на General Framework Agreement за мир в Босна и Херцеговина в Париж на 14 декември 1995 г.

Според последни проучвания броят на убитите през войната хора възлиза на 100 000 – 110 000, а броят разселени лица възлиза на 2,2 милиона. Изследване от 2007 г. показва, че повечето от намерените 97 207 документирани жертви (цивилни и войници) са босненци (66%), следвани от сърби (25%), хървати (8%) и малък брой албанци и роми. Босненците понасят и много цивилни жертви (83%) в сравнение със сърбите (10%) и хърватите (5%), съпроводено със систематично изнасилване на много жени специално в Източна Босна от боснески сърби (изчислен приблизително, броят на изнасилените жени варира от 20 000 до 50 000). Голяма част от жертвите са деца.

Според подоробния доклад за войната, съставен от Централното разузнавателно управление, 90% от военните престъпления в Босненската война са извършени от сърби. През 2005 г. Конгресът на САЩ излиза с резолюция, обявяваща, че сръбската политика на агресия и етническо пречистване съвпада с термина геноцид. До началото на 2008 г. 45 сърби, 12 хървати и 4 босненци са осъдени заради военни престъпления от ICTY във връзка с Балканските войни през 1990-те години. Сърбите и хърватите са осъдени заради систематични военни престъпления, а босненците – заради индивидуални. Някои от високопоставените политически лидери на Сърбия (Момчило Краишник и Биляна Павшич), както и на Хърватия (Дарио Кордич) са осъдени заради военни престъпления, докато срещу други продължават да се водят дела от ICTY (Радован Караджич и Ядранко Пърлич). Геноцид (престъпление срещу човечеството) е най-сериозното военно престъпление, в което са обвинени сърбите.

Предвоенна ситуацияРедактиране

Разпадането на социалистическа Югославия поставя началото на всички конфликти на Балканския полуостров. През 1989 г., след падането на Берлинската стена в страните от социалистическия лагер започват процеси на разпадане и влошаване на междуетническите конфликти. През март 1989 г. политическата криза в Югославия набира нови размери след като са приети промени в сръбската конституция, които ограничават правомощията на автономните области Косово и Войводина.

В Югославия авторитета на властите на местната комунистическа партия започва да пада, докато националистическите и сепаратистките сили се увеличават.

БележкиРедактиране