Босна и Херцеговина

държава в Югоизточна Европа

Босна и Херцеговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров. Столицата ѝ е Сараево. Граничи на север, запад и юг с Хърватия, на изток със Сърбия, а на югоизток с Черна гора. Първата страна в света, признала на 15 януари 1992 година независимостта на Босна и Херцеговина, е България.[6]

Босна и Херцеговина
Bosna i Hercegovina
      
Химн: Intermezzo
Местоположение на Босна и Херцеговина
Местоположение на Босна и Херцеговина
География и население
Площ51 197 km²
(на 125-о място)
Води1,4%
Климатумереноконтинентален
средиземноморски
СтолицаСараево
Най-голям градСараево
Официален език
Религия51% ислям
46% християнство
—31% православни
—15% католици
3% нерелигиозност / други религии
Демонимбошняк
Население (2022)3 434 000[1]
(на 135-о място)
Население (2020)3 475 000[2]
Гъстота на нас.74,5 души/km²
(на 156-о място)
Градско нас.49%
(на 130-о място)
Управление
Формафедерална парламентарна директориална република
Върховен представителКристиан Шмид
ПредседателДенис Бечирович
ОрганизацииООН, ОССЕ, СЕ, ОИС, ЦЕФТА
Законодат. властПарламентарно събрание
Горна камараПалата на народа
Долна камараПалата на представителите
История
Босненска бановина1154 г.
Босненско кралство1377 г.
Османско завоюване1463 г.
СР Босна и Херцеговина25 ноември 1943 г.
Война за независимост3 март 1992 г.
Дейтънско споразумение14 декември 1995 г.
Икономика
БВП (ППС, 2024)71,254 млрд. щ.д.[3]
(на 110-о място)
БВП на човек (ППС)20 623 щ.д.[3]
(на 81-во място)
БВП (ном., 2024)29,078 млрд. щ.д.[3]
(на 110-о място)
БВП на човек (ном.)8416 щ.д.[3]
(на 86-о място)
ИЧР (2022)0,779[4] (висок)
(на 80-о място)
Джини (2015)32,7[5] (среден)
(на 47-о място)
Прод. на живота77,3 години
(на 49-о място)
Детска смъртност5,8/1000
(на 22-ро място)
Грамотност96,7%
(на 59-о място)
ВалутаКонвертируема марка (BAM)
Други данни
Часова зонаCET (UTC+1)
Лятно времеCEST (UTC+2)
Формат на дататад.м.гггг
Автомобилно движениедясно
Код по ISOBA
Интернет домейн.ba
Телефонен код+387
ITU префиксBIH
Официален сайтwww.fbihvlada.gov.ba
Босна и Херцеговина в Общомедия

Босна и Херцеговина е една от шестте федерални единици, образуващи бившата Социалистическа федеративна република Югославия. Републиката успява да извоюва своята независимост по време на войните в СФРЮ през 90-те години на XX век и според Дейтънското споразумение е протекторат на международната общност, който се администрира от Върховен представител, избиран от Европейския парламент. Страната е децентрализирана и в административен план е разделена на две части и един окръг: Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска и Окръг Бръчко. Самите Босна и Херцеговина са историко-географски райони, които днес нямат политически статут.

География

редактиране

Босна и Херцеговина се намира в западната част на Балканския полуостров. Има малък излаз на Адриатическо море – само 20 km. По-голяма част от страната е заета от Динарските планини с най-висок връх Маглик (2387 m). Около 40% от страната е заета от гори. В южната част на страната поради топлия средиземноморски климат в долините на реките се отглеждат зърнени храни, захарно цвекло, лен, лозя, памук, тютюн, зеленчуци, плодове и др.

Климатът в южните и западните части на страната е субтропичен средиземноморски, с мека влажна зима и сухо горещо лято. В северните, централните и източните райони климатът е умерен, с прохладни лета и студени зими.

Население

редактиране
Етническа карта на Босна и Херцеговина от 1991 г.
Етническа карта на Босна и Херцеговина от 2013 г.
Вероизповедания в БХ
религии процент
Християнство
  
48%
ислям
  
40%
други и атеисти
  
10%
Етноси в БХ
етноси процент
бошняци
  
48,4%
сърби
  
32,7%
хървати
  
14,6%
други
  
4,3%

След преброяването от 1991 г. в Босна и Херцеговина 44% са се определили като бошняци (тогава се декларират като мюсюлмани), 31% като сърби и 17% като хървати, а 6% от населението се е декларирало като югославяни. Религиозната принадлежност следва етническата на повечето население: 88% от хърватите са се декларирали като католици, 90% от бошняците като мюсюлмани, a 99% от сърбите като православни.

Данните за населението оттогава са се променили значително. В кървавата гражданска война са убити около 100 хил. души, а половината от населението се е преместило да живее на друго място.

Според данните на щатското разузнаване ЦРУ от 2000 г. в Босна и Херцеговина живеят 3 922 205 души, от тях 50% християни, от които 31% православни и 15% католици, 40% мюсюлмани и 10% атеисти и следващи други религии, а етническият състав е 48,4% бошняци, 32,7% сърби, 14,6% хървати и 0,6% други.[7] През 2007 г. населението на държавата е 3 981 923 души. През 2011 г. се провежда последното преброяване в страната.

Икономика

редактиране

Държавно устройство

редактиране

Държавното устройство на Босна и Херцеговина е регулирано от Дейтънско споразумение от 1995 година. Според него Босна и Херцеговина е конфедерален тип държава, която се състои от две административни единици и един окръг със столица Сараево:

Последните общи избори в страната се провеждат на 2 октомври 2022 г.

Административно деление

редактиране
 
Административно деление на Босна и Херцеговина

Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина

редактиране

Босна и Херцеговина има няколко нива на политико-административно деление след федералното правителство. Най-важна от тях е организацията на държавата по общностни единици (ентитети) – Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина. Република Сръбска заема 49% от територията на страната, а Федерация Босна и Херцеговина 51%. Тези два ентитета са образувани след Дейтънското споразумение от 1995 година след значителни промени в етническия състав на Босна и Херцеговина. В териториите на Република Сръбска това става след провеждане на етническо прочистване на местното бошняшко и хърватско население, а в териториите на Федерацията на местното сръбско население.

Автономна област „Бръчко“

редактиране

От 1996 година правомощията на тези два ентитета са намалени значително в полза на федералното правителство. Моделът на Окръга Бръчко и децентрализацията на местните органи на властта са пътят към бъдещето на Босна и Херцеговина.

Кантони на Федерация Босна и Херцеговина

редактиране

Третото ниво на административно деление след двете единици и федералното правителство са кантоните на Федерация Босна и Херцеговина, които са 10. Всички кантони имат свое кантонално правителство, което се намира под юрисдикцията на законите на Федерацията. Някои кантони са етнически смесени и имат специална система, която гарантира запазване на правата на всички народи.

Последното ниво на административно деление на Босна и Херцеговина са общините. Страната се състои от 142 общини, от които 79 се намират във Федерацията, а 63 в Република Сръбска. Всяка една община има и общинска администрация.

Служебни градове

редактиране

Освен двете общностни единици и Окръг Бръчко, кантоните и общините Босна и Херцеговина има и четири така наречени „служебни града“. Това са Баня Лука, Мостар, Сараево и Източно Сараево. Тези служебни градове имат своя администрация, чиято власт е с ранг на община или кантон.

Източници

редактиране
  1. Demografija, 2022. // Agency for Statistics of Bosnia and Herzegovina, 31 октомври 2023. с. 26. Посетен на 19 февруари 2024.
  2. ec.europa.eu
  3. а б в г World Economic Outlook Database, October 2023 Edition. (BA) // МВФ, 10 октомври 2023. Посетен на 11 октомври 2023.
  4. Human Development Report 2023/24 // United Nations Development Programme, 13 март 2024. Посетен на 13 март 2024.
  5. Distribution of family income – Gini index // The World Factbook. TWB. Архивиран от оригинала на 29 октомври 2017. Посетен на 29 октомври 2017.
  6. www.euro2001.net
  7. Данни на ЦРУ // Архивиран от оригинала на 2018-03-15. Посетен на 2010-10-12.

Външни препратки

редактиране