Контракултура на 1960-те

Контракултура на 1960-те години е понятие, свързано преди всичко с културни, но косвено и с политически и социални движения.

Културата на това поколение се оформя от напреженията в американското общество – войната във Виетнам, расовата дискриминация, правата на жените, разчупване на сексуалните норми и опити с халюциногени, както и опитите с ядрено оръжие. Много млади хора от този период предпочитат алтернативен начин на живот и отказват да се подчиняват на общоприетия идеал за Американската мечта. Те искат да избягат от потребителското общество и търсят свобода на изказа, свобода в творческите изяви, не желаят да се подчиняват на авторитети, а искат да развият любовта към природата, музиката и преди всичко да бъдат независими.^[1]^[2]

Политически и социални движения

Образът на Че Гевара през 1960-те години се превръща в символ на контракултурата, протеста и бунтовническия дух

Движение за граждански права

Походът до Вашингтон

В началото на 60-те години, особено в Юга, все още се шири расизъм и цари неравноправие на цветнокожото население в много отношения. Движението за граждански права с най-известния си представител Мартин Лутър Кинг придобива широки размери, печели популярност и успява да промени някои закони в страната. В периода 1955-1968 г. те организират различни мероприятия между които походи, ненасилствени протести и гражданско неподчинение, които довеждат до сблъсъци между активистите и правителствените сили.

Движение за свобода на изказа

Това движение през 1960-те години възниква предимно на територията на университетите, така например през 1964 година в Калифорнийския университет – Бъркли група студенти се обявява против интересите и практиките на ръководството на университета и техните спонсори.^[3] В нечувани и невиждани дотогава протести студентите настояват администрацията да премахне забраната за политическа дейност и да признае правото на студентите свободата на изказ и академичната свобода. Някои от тях започват да събират парични средства за да подпомагат Движението за граждански права.

Антивоенно движение

Опозицията на войната във Виетнам започва през 1964 година, отново на територията на някои американски университети. Студентите активисти с техните протести успяват да въвлекат в акциите почти цялата страна. Голям брой книги и песни от тази епоха призовават на борба с конформизма, примирението и установените правила. Около 1968 година е предприет голям поход до Обединените нации в Ню Йорк. След този поход по-голямата част от американците се обявяват против войната.^[4] Благодарение на новите технологии, като например телевизията и фотографията, хората могат да се запознаят с истинската картина на войната. Много от гражданите считат, че САЩ няма морално право да участва в тази война. Също така те са отвратени от някои жестокости и опити за прикриване на истината.

Защита на околната среда

Въпреки че идеите за опазване на околната среда не са нови, те добиват нов смисъл и се развиват значително през 1950-те, 1960-те и 1970-те години. Фотография и камери са използвани, за да покажат ефекта от използването на различни химични вещества върху живота на растения, животни и не на последно място човека. Една от задачите на зелените е да не разрешат строителство на територията на природни резервати и обекти от национална значимост. Проблемите на които се обръща внимание са:

намаляване на биоразнообразието
промяна на климата
изтъняване на озонния слой
киселинните дъждове
заравянето на радиоактивни отпадъци
предотвратяване на ядрена зима и други

Феминизъм

Основна статия: Феминизъм

Книгата на Бети Фридан „Женската мистика“ (The Feminine Mystique), публикувана през 1963 година определя малко или много втората вълна на женското движение и променя основно американското общество и много други по света. В тази книга се критикува представата и функцията на жената само като раждаща деца и занимаваща се с домакинство. Книгата е разглеждана като една от тези, оказали най-силно влияние на обществото през 20 век.^[5] В нея Фриман изказва мнението, че жените са станали жертва на грешна представа, която изисква от тях да намерят смисъл на живота си само като функция на своите съпрузи и деца. Според нея това заличава самоличността им и ги прави незначителни.^[6]

Културни движения

Хипи движение

Основна статия: Хипи

Хипитата са наричани още деца на цветята, те установяват нов начин на обличане, експериментират с различни наркотици, които според тях отварят нови врати към ново познание и нови преживявания, и създават жива и интересна музика. Те също така организират антивоенни протести, музикалния фестивал Удсток, Лятото на любовта и други. Те също така създават комуни и живеят в уединение далече от градовете.

Сексуална революция

Основна статия: Сексуална революция

През този период започва истинската революция и протест срещу утвърдените сексуалните норми и начин на поведение като цяло. Младото поколение отказва да се подчинява на правилата на тогавашния морал. Тези години са години на студентския протест, психеделиката, дръзката мода и гениалната фотография. По това време се появяват скандалните за времето си минижупи. Заражда се движението на свободната любов (free love) и култа към красотата и цветята.^[7] Постоянните спътници на сексуалната революция през 1960-те са рокендрола, хипитата и джинсите.

Външни препратки

1960's Counterculture

Източници

↑ Anderson, Terry H. The Movement and the Sixties. Oxford University Press, 1995. ISBN 0195104579.
↑ Jentri Anders, Beyond Counterculture, Washington State University Press, 1990, ISBN 0-87422-060-2 & ISBN 978-0-87422-060-5
↑ Free Speech Movement Archives Home Page – events from 1964 and beyond // FSM-A. Посетен на 9 юни 2009.
↑ Gallup, Alec и др. The Gallup Poll: Public Opinion 2005. Rowman & Littlefield. ISBN 0742552586. с. 315–318.
↑ Fox, Margalit. Betty Friedan, Who Ignited Cause in 'Feminine Mystique,' Dies at 85'. 5 февруари 2006.
↑ Friedan, Betty. Feminine Mystique. W W Norton & Co Inc, 2001. ISBN 978-0-393-08436-1.
↑ Робърт Силвърбърг Книгата на черепите

[1] Anderson, Terry H. The Movement and the Sixties. Oxford University Press, 1995. ISBN 0195104579.

[2] Jentri Anders, Beyond Counterculture, Washington State University Press, 1990, ISBN 0-87422-060-2 & ISBN 978-0-87422-060-5

[3] Free Speech Movement Archives Home Page – events from 1964 and beyond // FSM-A. Посетен на 9 юни 2009.

[4] Gallup, Alec и др. The Gallup Poll: Public Opinion 2005. Rowman & Littlefield. ISBN 0742552586. с. 315–318.

[NYTimes-5] Fox, Margalit. Betty Friedan, Who Ignited Cause in 'Feminine Mystique,' Dies at 85'. 5 февруари 2006.

[Friedan-6] Friedan, Betty. Feminine Mystique. W W Norton & Co Inc, 2001. ISBN 978-0-393-08436-1.

[7] Робърт Силвърбърг Книгата на черепите

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]