Протестът (наричан също демонстрация) е публичен израз на възражение, неодобрение или несъгласие срещу идея или действие, обикновено политически.[1][2]Протестите могат да приемат най-различни форми – от отделни изявления до масови демонстрации. Протестиращите могат да организират протест като начин публично да изразят мнението си в опит да повлияят на общественото мнение или правителствената политика, или могат да предприемат директни действия в опит да наложат желаните промени сами. [3] Когато протестите са част от систематична и мирна ненасилствена кампания за постигане на определена цел и включват използване на натиск, както и убеждаване, те надхвърлят обикновения протест и могат да бъдат по-добре описани като случаи на гражданска съпротива или ненасилствена съпротива. [4]

Различните форми на себеизразяване и протест понякога се ограничават от правителствата (например чрез изискване за получаване на разрешение за протест)[5], от икономически обстоятелства, религиозни догми, социални структури или медиен монопол. Една от реакциите на държавата срещу протестите е използването на специални полицейски части за борба с безредиците. Наблюдателите отбелязват засилена милитаризация на този вид полиция в много държави, където тя разполага с бронирани превозни средства и снайперисти, които използва срещу протестиращите. При подобни реакции протестите могат да приемат формата на открито гражданско неподчинение, по-леки форми на съпротива срещу ограниченията или могат да се прехвърлят в други области като културата и емиграцията. Крайната форма на протест се превръща в революция.

Протест на таксиметровите шофьори, София, 9.02.2007 г.
Демонстрация срещу президента на Иран Махмуд Ахмадинеджад по време на конференцията в Рио 20+ в Бразилия, юни 2012 г.
Протести за правата на земеделски производители в Джакарта, Индонезия
Политически протест на работническа класа в Гърция призова за бойкот на книжарница след уволнение на служителка, заради политическата ѝ активност, 2013.
Протест срещу атомната електроцентрала на 19 септември 2011 г. в манастира Мейджи в Токио. Шестдесет хиляди души вървят заедно, скандирайки „Ядрена енергия сайонара“ и размахват знамена, за да призоват правителството на Япония да изостави ядрената енергия след ядрената катастрофа във Фукушима.
Демонстрация пред централата на испанската национална полиция в Барселона по време на общата стачка на каталунците през 2017 г. срещу бруталното полицейско насилие по време на референдум.
Демонстрация пред сградата на държавния парламент в Джакарта по време на индонезийските протести и бунтове през 2019 г.

Доказан факт е[кой го твърди?], че протестите нерядко успяват да обединят цялото общество. Също така е видно и това, че в по-голямата си част протестите успяват да постигнат напълно своите искания и своята цел в полза на цялото гражданско общество.

Срещу самия протест може да бъде противопоставен контрапротест. В такива случаи контрапротестиращите демонстрират своята подкрепа за личността, политиката, действията и т.н., които са в прицела на първоначалния протест. Между протестиращите и контрапротестиращите понякога могат да възникнат сериозни сблъсъци.

Исторически събития

редактиране
 
Протестиращи срещу правителството изпълват Западната морава на американския Капитолий и Националната алея на 12 септември 2009 г.
 
Художествено изображение на ядосана тълпа, протестираща със заплаха от насилие.

Спонтанните протести могат да прераснат и да се разраснат в гражданска съпротива, несъгласие, граждански активизъм, бунт, метеж, въстание и политическа или социална революция. Някои примери за протести включват:

Най-големият протест в историята

редактиране

Към 2022 г. книгата на рекордите на Гинес посочва протеста срещу войната в Ирак от 15 февруари 2003 г. в Рим като най-големия антивоенен митинг в историята, привлякъл около 3 милиона участници. В същия ден протестиращи се събират в близо 600 града в координирани глобални усилия за изразяване на морално възмущение срещу нахлуването на САЩ в Ирак. Това включва докладвани 1,3 милиона протестиращи в Барселона, Испания, и между 750 000 и 2 милиона протестиращи в Лондон. Между 6 и 10 милиона души участват в глобалния протест[6][7]. За сравнение през май 1994 в един от най-големите протести в България се включват 751 хиляди българи[8].

Форми на протест

редактиране

Протестът може да приеме различни форми. [9] Проектът Dynamics of Collective Action и проекта Global Nonviolent Action Database[10] са две от водещите усилия за събиране на данни, опитващи се да заснемат протестни събития. Проектът „Динамика на колективните действия“ разглежда репертоара на тактиките на протеста (и техните дефиниции), който включва: [11]

  • Митинг-масово събрание за обсъждане на политически или други въпроси, които вълнуват обществото и са свързани с живота му[12].
  • Демонстрация-масово шествие за израз на обществено-политически настроения[13].
  • Поход: Препратка към преместване от едно място на друго; да се различава от въртене или ходене в кръг със знаци за стачка (което е стачка).
  • Бдение. Повечето бдения имат знамена, плакати или листовки, така че хората, които минават, въпреки мълчанието на участниците, да бъдат информирани за целта на бдението.
  • Пикетиране: Модалната дейност е стачкуване; може да има препратки към стачна линия, информационни стачки или знаци за провеждане, „носене на знаци и разходка в кръг“. Държането на знаци, плакати или банери не е определящият критерий; по-скоро държи или носи тези предмети и върви по кръгъл маршрут, понякога изненадващо срещан в заявлението за разрешение.
  • Гражданско неподчинение: Изричен протест, който включва умишлено нарушаване на законите, считани за несправедливи, за да се протестира срещу тях; пресичане на барикади, забранено използване на обособени съоръжения (като гишета за обяд или тоалетни), дискове за регистрация на избиратели (за да се спечели правото на глас на хората, които нямат право на участие) или обвързване на телефонни линии.
  • Церемония: Те празнуват или протестират за преминаване на статута, вариращи от датите на раждане и смърт на лица, организации или държави; сезони; преназначаване или въвеждане в експлоатация на военнослужещи; или към годишнини на някое от горепосочените. На тях понякога се споменава чрез поднасяне на цветя или венци за възпоменание, посвещаване или празнуване на преходите за статут или тяхната годишнина; например годишна мемориална служба за търговски морски празници, празнуване на Ханука или Великден или празнуване на рождения ден на Мартин Лутер Кинг младши.
  • Драматургична демонстрация
  • Автоколона: Шествие с превозни средства се прави по предизборни кампании или относно други обществени въпроси.
  • Разпространение на информация: Събиране на табели / петиции, лобиране, кампании за писане на писма или обучения.
  • Символична проява: напр. Сцена на менора или ясла, графити, изгаряне с кръст, знак или постоянен дисплей.
  • Атака от колективна група (без да включва физическо нападение или каквото и да е престъпление.) Мотивацията за атака е „идентичността на другата група“, както при гей сбиване или линч като включва само вербални атаки и заплахи.
  • Бунт-Стихийно вълнение срещу властта или срещу установения ред; размирица, смут, метеж[14].
  • Протест срещу забавяне, забавяне, болни и работа на служители от всякакъв вид: Редовна въздушна стачка поради неуспех на преговорите или въздушна стачка на дива котка.
  • Бойкот: Организиран отказ за закупуване или използване на продукт или услуга. Примери: стачки под наем, бойкоти на автобуси в Монтгомъри.
  • Пресконференция: Само ако е конкретно посочено като такова в доклада и трябва да бъде преобладаващата форма на дейност. Може да включва разкриване на информация, за да „образова обществеността“ или да повлияе на различни лица, вземащи решения. *Съобщение за създаване на организация или съобщение за събрание: Събрание или пресконференция за обявяване на създаването на нова организация.
  • Конфликт, атака или сблъсък (без подбудител): Това включва всеки граничен конфликт, в който не може да бъде идентифициран подбудител, т.е. черно-бели конфликти, конфликти за аборт / борба с аборта.
  • Молитвена разходка: Молитвената разходка е дейност, която се състои от ходене и молитва едновременно. Това се прави не за физическа полза, а за духовно упражнение, или публично функциониращо като демонстрация или митинг.

Източници

редактиране
  1. Definition of PROTEST. www.merriam-webster.com
  2. PROTEST (noun) definition and synonyms. Macmillan Dictionary
  3. St. John Barned-Smith, How We Rage: This Is Not Your Parents' Protest, Current (Winter 2007): 17 – 25.
  4. Roberts, Adam (2009). Ash, Timothy Garton (ed.). Civil Resistance and Power Politics: The Experience of Non-violent Action from Gandhi to the Present. Oxford University Press. pp. 2 – 3. ISBN 978-0-19-955201-6.
  5. Daniel L. Schofield, S.J.D. (November 1994). Controlling Public Protest: First Amendment Implications. in the FBI's Law Enforcement Bulletin.
  6. What was the largest protest in history? // HowStuffWorks. Посетен на 2 април 2022. (на английски)
  7. Largest anti-war rally // Guinness World Records. Посетен на 2 април 2022. (на английски)
  8. Най-масовите протести в съвременната ни история // Нова телевизия. 24 февруари 2013. Посетен на 2 април 2022.
  9. [Kruszewski, Brent Baldwin, Jackie. Why They Keep Fighting: Richmond Protesters Explain Their Resistance to Trump's America. Style Weekly].
  10. Global Nonviolent Action Database
  11. "Dynamics of Collective Action Project". Stanford University
  12. [1]
  13. [2]
  14. [3]

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Protest в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​