Копривщенска анархо-комунистическа чета „Братя Тумангелови“
В момента тази статия или раздел е в процес на изграждане или съществено преработване. Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат. Вижте историята на статията, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Този шаблон се поставя в страници или раздели, върху които интензивно се работи от страна на един редактор, единствено с цел да се предотвратят евентуални конфликти на редакции с други уикипедианци. Той би трябвало да се използва рядко и за колкото се може по-кратко време. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по статията или раздела, за която се отнася, моля премахнете шаблона. |
Копривщенската анархо-комунистическа чета „Братя Тумангелови“ е революционна организация, чиито членове са от град Копривщица и околностите. Според пресата от това време и в годините след събитията от 10 ноември 1989 г. четата е бандитска,[1][2] но в различни изследвания на изследователи на историята на анархизма в България и песни от региона те са народни закрилници („На къде се стягаш, сине?“ Изпълняваа Йовчо Караиванов в албума „Народни песни за Септемврийското въстание“, издаден през 1983 г.).[3][4]
| Копривщенска анархо-комунистическа чета „Братя Тумангелови“ | |
| Информация |
|---|
След разгрома на Саптемврийското въстание и последвалия терор на Демократическият сговор, до края на 1924 година Васил Икономов действа като нелегален, заедно с няколко други анархисти в Средногорието. Една от известните им акции е ликвидирането на околийския началник на Панагюрище, който тормозел жените на четниците.[5]
В началото на 1925 година към Икономов се присъединяват братя Тумангелови (Нешо, Атанас и Нягол) Васил Попов – Героя и през март е сформирана Копривщенската чета. В нея всички, дори и няколкото комунисти, са противници на Единния фронт.[5]
На 14 април 1925 година четниците от Копривщенската чета (Васил Икономов, Васил Попов – Героя, Нешо Тумангелов, Антон Ганчев и Нешо Мандулов) нападат колата, с която пътува цар Борис в прохода Арабаконак. Убити са ентомологът на царския музей Делчо Илчев и Петър Котев – организатор на царските ловни излети. Царят и адютантът му се измъкват невредими (Атентат срещу Борис III в Арабаконак).[5]
След акцията от 14 април 1925 г. една от версиите за покушението (на Първан Попов) е, че целта била не да бъде убит Борис III, а да бъде заловен жив и принуден да подпише указ за амнистия на всички политически затворници в страната. „За истинността на това се подписвам с двете ръце, защото го чух лично от самия Икономов, когото укривах през юни същата година“, казва Васил Попов – Героя.[5] Иван Хлебаров от Етрополе, от своя страна твърди, че на 14 април 1925 г., по обяд срещнал нападателите на царя. Те му съобщили, че скоро ще чуе голяма новина от София. Всичко това уж доказва връзката между атентата в Арабаконак и Атентата в църквата „Света Неделя“. Според друга версия царят трябвало не да бъде убит, а пленен и срещу освобождаването му похитителите щели да искат амнистия за политическите затворници в българските затвори.[6]
Семейства
редактиранеЛука Караджова-Тумангелова, ятак на четата, арестувана заради тази си дейност заедно с майката на братя Юрукови – Мария Юрукова, майката на братя Тумангелови – Гана Тумангелова, Тана Златарева и други.[7]
Членове на четата
редактиране
| Четници [8] | |
|---|---|
| Нешо Тумангелов (1898 – 1941) | |
| Васил Икономов (1898 – 1925) | |
| Стоян Тороманов (1901 – 1930) | |
| Васил Попов (1899 – 1927) | |
| Нешо Мандулов (1902 – 1939) | |
| Георги Мандулов (1904 – 1925) | |
| Антон Ганчев (1898 – 1937) | |
| Никола Юруков (1904 – 1927) | |
| Атанас Тумангелов (1904 – 1929) | |
| Нягол Тумангелов | |
| Рашко Юруков (неизв.) | |
| Иван Радунчев [9] | |
| Любомир Чернаев (1905 – 1923) [10] | |
| Ятаци [11] | |
| Георги Б. Мандулов | |
| Кирил Бояджиев | |
| Нешо Ат. Шабанов | |
| Стайко Филипов | |
| Никола Ил. Косев | |
| Нейко Груев | |
| Ненчо Т. Чорапчиев | |
| Илия Ив. Мухов | |
| Райо Тумангелов | |
| Лука Караджова-Тумангелова | |
| Грую Б. Банчев | |
| Стефан Др. Татарлиев | |
| Панчо Р. Джуров | |
| Мария Кост. Юрукова | |
| Куна Скоклекова | |
| Христо Н. Тепавичаров | |
| Димитър Н. Тепавичаров | |
| Помагачи [11] | |
| Банчо Б. Банчев | |
| Георги Тод. Лудов | |
| Никола Т. Косев | |
| Христо Юруков | |
Източници
редактиране- ↑ Беловски, Иван. Злодеянията на анархиста Васил Героя // trud.bg, 4 декември 2016. Посетен на 13 юли 2024.
- ↑ 90 години от обира на Земеделската банка в Троян // statii.troyan21.com, 2018. Посетен на 13 юли 2024.
- ↑ borislava, miladinova. За къде се стягаш, сине? // youtube.com. Посетен на 6 юли 2024.
- ↑ Народни песни за Септемврийското въстание // amazon.com. Посетен на 7 юли 2024.
- ↑ а б в г Зяпков, Костадин. Из „Слово за Васил Икономов“ // anarchy.bg, 24 юни 2013. Посетен на 13 юли 2024.
- ↑ Frujin, Assen. История на БКП // forumnauka.bg, 6 юли 2014. Посетен на 13 юли 2024.
- ↑ Копривщица. Рашко Юруков: Моето участие в средногорската партизанска чета през 1924 – 1925 г. София, ОФ, 1980. с. 259.
- ↑ Копривщица. Иван Врачев: Копривщенци – участници в борбата срещу фашизма и капитализма. Партизани в Тумангеловата чета през периода 1924 – 1925 г. София, ОФ, 1980. с. 281.
- ↑ Кръстев, Лъчезар. Анархистическото движение в България, 1925 – 1928 г, пропагандна дейност и въоръжена съпротива // anarchy.bg, май, 2015. Посетен на 10 юни 2022.
- ↑ Зяпков, Костадин. Анархисти в Пазарджик и Пазарджишко // zname.info, 30 юни 2022. Посетен на 30 януари 2023.
- ↑ а б Копривщица. Иван Врачев: Копривщенци – участници в борбата срещу фашизма и капитализма. Партизани в Тумангеловата чета през периода 1924 – 1925 г. София, ОФ, 1980. с. 281 – 282.