Копър
- Тази статия е за вида растения. За рода вижте Копър (род).
Копърът (Anethum graveolens) е едногодишно растение с кратък живот, което се използва за подправка на ястия и като съставна част на някои медикаменти.[1] Още древните римляни считали, че копърът има тайнствена, чудодейна сила. Старите гърци демонстрирали благосъстоянието си като горели ароматно масло от копър. Гладиаторите получавали храна, обилно подправена с копър, за да бъдат силни и издръжливи. В древен Вавилон го отглеждали с лечебна цел. Там цар Мардукапалитина II уредил градина, където между другите лечебни растения отглеждал и копър. В Европа е на почит от времето на Карл Велики (IX в.). По-голяма популярност добива през XVI век във Флоренция и Болоня по времето на Катерина де Медичи. Използвали го като съставка при приготвянето на любовен еликсир, а също и при предпазване от черна магия.
Копър | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||
Копър в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Класификация
редактиранеКопърът принадлежи към семейството на магданоза и моркова — Сенникови (Apiaceae). В България расте и т.н. див копър (Резенѐ).
Кулинарни качества
редактиранеПресният копър има силен аромат и сладникав, парлив вкус. Подобрява салатите, млечните и майонезени сосове, маринати и сирена. Използва се при приготвянето на туршии, стерилизирани краставички, таратор. Подходящ е за подправянето на риба, на зеленчукови блюда (тиквички, пресни картофи, зелен фасул, зеле), на постни супи. За шведите копърът е това, което е за нас червеният пипер – национална подправка. Салатата от копър събужда апетита и благоприятства обмяната на веществата в организма.
Източници
редактиране- ↑ Нешев, Гео, Ланджев, Илия. Справочник за билките. издателство „д-р Петър Берон“, 1989. с. 80.