Копър

вид растение
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за вида растения. За рода вижте Копър (род).

Копърът (Anethum graveolens) е едногодишно растение с кратък живот, което се използва за подправка на ястия и като съставна част на някои медикаменти.[1] Още древните римляни считали, че копърът има тайнствена, чудодейна сила. Старите гърци демонстрирали благосъстоянието си като горели ароматно масло от копър. Гладиаторите получавали храна, обилно подправена с копър, за да бъдат силни и издръжливи. В древен Вавилон го отглеждали с лечебна цел. Там цар Мардукапалитина II уредил градина, където между другите лечебни растения отглеждал и копър. В Европа е на почит от времето на Карл Велики (IX в.). По-голяма популярност добива през XVI век във Флоренция и Болоня по времето на Катерина Медичи. Използвали го като съставка при приготвянето на любовен еликсир, а също и при предпазване от черна магия.

Копър
Anethum graveolens 02.jpg
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Сенникоцветни (Apiales)
семейство:Сенникови (Apiaceae)
род:Копър (Anethum)
вид:Копър (A. graveolens)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Копър в Общомедия
[ редактиране ]

КласификацияРедактиране

Копърът принадлежи към семейството на магданоза и морковаСенникови (Apiaceae).

Кулинарни качестваРедактиране

Пресният копър има силен аромат и сладникав, парлив вкус. Подобрява салатите, млечните и майонезени сосове, маринати и сирена. Използва се при приготвянето на туршии, стерилизирани краставички, таратор. Подходящ е за подправянето на риба, на зеленчукови блюда (тиквички, пресни картофи, зелен фасул, зеле), на постни супи. За шведите копърът е това, което е за нас червеният пипер – национална подправка. Салатата от копър събужда апетита и благоприятства обмяната на веществата в организма.

ИзточнициРедактиране

  1. Нешев, Гео, Ланджев, Илия. Справочник за билките. издателство „д-р Петър Берон“, 1989. с. 80.

Външни препраткиРедактиране