Отваря главното меню
Корабен док

Корабен док или само док – инженерно съоръжение за строеж, ремонт и съхраняване на плавателни съдове или кораби, в което се правят повечето от необходимите дейности по подводните части на корпуса[1]. Дока може да бъде плаващ, наливен или сух[2]. Строи се от метал, железобетон или (в началото на корабостроенето) дърво и е предназначен за строеж, ремонт, транспортиране или товаро-разтоварни дейности на съдове и морскими (речни) съоръжения.

В доковете се влиза през специални врати – шлюзове. Това означава, че новото на водата в него трябва да е постоянно, независимо от нивото на морето, приливите и отливите. В сухите докове (където няма вода) се извършва технически оглед и ремонт. Съществуват различни типове докове. Най-стария от тях е мола, представляващ дълга стена пуспоредно на брега. Тя защитава брега и кораба и служи като платформа за товарене и рязтоварване. Кей (пристан, причал) — правоъгълна платформа, надлъжно на брега и съединена чрез пътека (проход) с брега. Пирс — проста платформа на колове, над водата. Пирса обикновено се прави от железобетон, макар понякога да се използват дърво или метал. Плаващите докове се издигат и спускат, заедно с нивото на морето. За да се достигне от него на брега се минава по естакада, единия край на която подвижно е укрепен на брега, а другия свободно лежи на понтон.

ИзточнициРедактиране

  1. Док // Военная энциклопедия: [в 18 т.] / под ред. В. Ф. Новицкого [и др.]. — СПб.; [М.]: Тип. т-ва И. В. Сытина, 1911—1915.
  2. Доки // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Корабельный док“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.