Корина Кириак
Корѝна Кириа̀к (на румънски: Corina Chiriac; Букурещ, 26 октомври 1949 г.) е румънска певица, композиторка, текстописка, телевизионна водеща и актриса. Тя е сред най-успешните солистки на румънската поп музика от втората половина на XX век наред с Анджела Симиля, Мирабела Дауер, Маргарета Пъслару, Михаела Рунчану и други. Представя се на множество музикални фестивали както в родната си страна, така и в чужбина (включително и в България), на които печели редица награди.
Корина Кириак Corina Chiriac | |
![]() Корина Кириак през 70-те години. | |
Информация | |
---|---|
Родена |
26 октомври 1949 г.
|
От | ![]() |
Стил | поп |
Професии | певица, композиторка, текстописка, телевизионна водеща, актриса |
Инструменти | цигулка, пиано |
Активност | от 1970 г. |
Музикален издател | „Електрекорд“ |
Уебсайт | Официален уебсайт |
Корина Кириак в Общомедия |
Биография
редактиране1949 – 1969 г. Семейство, детство и образование
редактиранеРодена е в музикално семейство. Баща ѝ Мирча Кириак (1919 – 1994 г.) е известен композитор и професор в тогавашната Консерватория „Чиприан Порумбеску“ (дн. Букурещки национален университет по музика), в която майка ѝ Елисабета Кириак (1920 – 2002 г.) работи като учителка по пиано. Двамата въвеждат дъщеря си в света на музиката още от малка. Като дете се учи да свири на пиано заедно с майка си, а впоследствие взема уроци от пианистката Родика Шуцу, но не успява да научи много, тъй като пръстите ѝ са все още твърде къси, за да достигнат правилните октави.
През 1955 г. започва да учи в местното Ι музикално училище в паралелка с изучаване на цигулка и пиано, където учи в продължение на шест години. Преподават ѝ Джордже Манолиу, Петре Мунтяну и Иларион Йонеску – Галац, диригент и музикант.
През 1965 г. участва в конкурса Debuturi („Дебюти“), провел се в Студентския културен дом „Григоре Преотяса“ в Букурещ и излъчен по Румънското радио и телевизия. За двете авторски композиции Plouă („Вали“) и Iubește viața („Обичай живота“), както и за мелодията Pe valea Prahovei („По Праховата долина“) на Джордже Григориу, който е член на журито, печели Наградата за популярност.
През 1966 г. учи в 12-и клас в Лицея „Николае Бълческу“ (дн. Национален колеж „Свети Сава“), а след като го завършва през следващата година, е приета да следва актьорство в Института за театрално и филмово изкуство „Йон Лука Караджале“ (дн. Национален университет за театрално и филмово изкуство „Йон Лука Караджале“) в класа на Константин Морузан и Михай Мереуца до 1972 г.
Дебютира в Комедийния театър в Букурещ с роли в няколко постановки.
70-те години
редактиранеДебютът ѝ на певица се състои през март 1970 г. с участието ѝ в телевизионния конкурс за млади таланти Steaua fără nume („Безименната звезда“), в който получава най-високата оценка на журито. Представя се с три композиции, първата от които е песенна версия на известния валс „Вълните на Дунава“ (Valurile Dunării) по музика на Йосиф Иванович с текст на Аурел Феля, която през годините става една от най-познатите в репертоара ѝ, а другите две са I Could Have Danced All Night („Можех да танцувам цяла нощ“) от мюзикъла „Моята прекрасна лейди“ и френската Il est mort, le soleil („Слънцето умря“) от репертоара на французойката Николета. През месец май печели I награда на журито и I награда на публиката на 4-тото издание на Concertul speranțelor („Концерт на надеждите“) в Букурещ.[1] Благодарение на добрите ѝ представяния започва поредица от изяви и извън Румъния. Международният ѝ дебют се състои през август на „Дни на румънската култура“ в Полша.
През март следващата година е една от румънските представителки на 4-тото издание на Международния фестивал „Златният елен“ в Брашов, на който печели наградата „Бронзов елен“ за изпълнение на песните Inimă, nu fi de piatră („Сърце, не бъди от камък“) на Едмонд Деда и Va veni o clipă („Ще дойде миг“) на Паул Урмузеску.[2][3] Същата година звукозаписната компания „Електрекорд“ издава първата ѝ краткосвиреща плоча, включваща двете песни. През юни започват снимките на филма Aventuri la Marea Neagră („Приключения на Черно море“) на Савел Стиопул, в който играе главната женска роля, а през септември изнася турне в ГДР и участва в телевизионно шоу в Лайпциг.
През 1972 г. записва и издава песните Opriți timpul („Спрете времето“) и Banii n-aduc fericirea („Парите не носят щастие“). Изнася турне из Румъния заедно с група „Рошу ши Негру“. Играе епизодична роля на певица в криминалния филм Cu mâinile curate („С чисти ръце“) на режисьора Серджу Николаеску. Участва за първи път на Националния фестивал за поп музика в Мамая, представяйки четири песни и печели III награда за една от тях. Изнася рецитал и е удостоена с наградата за най-добро изпълнение. От 1972 до 1988 г. участва на всяко едно издание на фестивала и изнася турнета по Черноморието, а от 1972 до 1982 г. – в ГДР.
От 1973 до 1990 г. е членка на Асоциацията на румънските театрални и музикални творци. Изнася турнета в Полша, СССР и Чехословакия.
През 1974 г. участва на фестивалите „Дечинска котва“ в Чехословакия и „Произведено в Унгария“ в Будапеща.[4] Сключва едномесечен договор към театър „Фридрихщатпаласт“ в Берлин за спектакъла Heiß und Kalt („Горещо и студено“).[5] Изнася турне в България и изнася 4 концерта за телевизионни предавания.
През 1975 г. изнася 10 концерта и участва в 4 български телевизионни предавания, а през юни гостува на фестивала „Златният Орфей“ и е удостоена с почетна диплома.[6] През август се явява на 15-ото издание на Международния музикален фестивал в Сопот (Полша), на който печели I награда „Кехлибарен славей“ за изпълнението си на La semence („Семенцето“) – френска адаптация на полската песен Nigdy więcej („Никога повече“, музика: Войчех Пентовски) от репертоара на Пьотър Шчепаник;[7] представя и песните Doar pacea („Само мирът“) и Am visat („Сънувах“).[8] През септември участва на Международния шлагерен фестивал в Дрезден (ГДР) с песента Ja, einmal ich träumte („Да, веднъж сънувах“; немска адаптация на Am visat) и печели III награда и Наградата на печата.[9]
През юни 1976 г. участва на фестивала „Братиславска лира“ в Чехословакия с Am visat и за изпълнението си е удостоена с почетна диплома. Участва и в два румънски филма.
През първата половина на 1977 г. изнася турне в СССР, а през юли изнася рецитал на „Братиславска лира“. През ноември изнася първото си двуседмично турне в Западна Европа – в Португалия заедно с певеца Корнел Константиниу.[10]
През 1978 г. гостува на Международния фестивал за поп музика в Познан (Полша) с песните Paroles flammes („Огнени думи“) и Învață să știi, за които печели награди, и изнася кратко турне в Катовице.
През 1979 г. изнася рецитал, участвайки в първото цветно предаване, излъчено по румънската телевизия и озаглавено Eu sunt Corina („Аз съм Корина“). Изнася турне и в България и успешно участие по телевизията, а през есента – в СССР и концерт в Италия.
80-те години
редактиранеПрез септември 1980 г. участва отново на Международния фестивал в Сопот, на който е удостоена с III награда за песните Uneori suntem toți copii („Понякога всички сме деца“) и Serenadă („Серенада“).[11] Изнася турне в Чехословакия с оркестъра на Карел Гот под диригентството на Феликс Словачек.
През следващата година излиза първата ѝ дългосвиреща плоча, озаглавена Eu sunt Corina! („Аз съм Корина!“). В течение на това десетилетие излизат още няколко албума.
През май 1985 г. участва в телевизионния мюзикъл Un trio formidabil („Чудесно трио“) на Титус Мунтяну заедно с Александру Аршинел, Раду Георге и Мариус Цейку. Филмът получава Наградата в категорията „Среднометражен или късометражен филм“ на Международния фестивал на комедийния и сатиричен филм „Чарли Чаплин“ в Габрово.
През 1986 г. песента ѝ Să-mi vorbești de primavară („Говори ми за пролетта“) е включена в сборната плоча „София – Букурещ“ (ВТА 11953), издадена от „Балкантон“.[12]
От 1988 до 1994 г. се установява в Лос Анджелис, където работи като екскурзоводка към Калифорнийския университет и като агентка по недвижими имоти. През тези години изнася и няколко концерта в Чикаго, Ню Йорк, Палм Спрингс, Лос Анджелис, Детройт и други градове.
90-те години
редактиранеПрез юли 1993 г. сключва брак с Вирджил Анастасиу, с когото се развежда през май 1997 г.
След завръщането си в родината през 1994 г. възстановява концертната си дейност и през следващите години изнася турнета из страната. През 1995 г. „Електрекорд“ издава петия ѝ студиен албум, озаглавен Deschid fereastra („Отварям прозореца“) и включващ 11 нови песни по музика на Мариус Цейку, Василе Веселовски, Йон Кристиною, Жолт Керещей и др. През лятото е членка на журито на Националния фестивал за поп музика в Мамая, а през октомври участва на фестивала „Макфест“ в Щип с песента Inimă nebună („Лудо сърце“) и получава почетна диплома.
В продължение на 9 месеца от октомври 1996 г. до юли 1997 г. е водеща и продуцентка на предаването Clubul doamnelor („Клубът на дамите“) по румънската станция „Радио Тотал“.
От 2000 г.
редактиранеВ края на ноември 2002 г. издава шестия си студиен албум, озаглавен Serenadă pentru Carul Mare („Серенада за Голямата мечка“). Това е първият ѝ албум, излязъл на компактдиск и съдържащ изцяло авторски песни. Представя го в Националния театър в Букурещ, а през декември – и в няколко телевизионни предавания.
През декември 2004 г. президентът на Румъния Йон Илиеску връчва ордена „За заслуги в областта на културата“, степен „Кавалер“, катерогия Б – „Музика“ на 13 румънски дейци на културата, сред които се нареждат Корина Кириак, Корнел Константиниу, Мирабела Дауер, Дида Драган, Щефан Хрушка, Анджела Симиля и други.
През 2005 г. озвучава вещицата Урсула в румънския дублаж на анимационния филм „Малката Русалка“ на „Дисни“ от 1989 г.
На рождения си ден през 2006 г. издава първата си книга, носеща заглавието Buscando l'amor – Căutând iubirea („В търсене на любовта“), включваща разкази и стихотворения.
В продължение на 13 години от септември 2007 г. до май 2020 г. е водеща на ежеседмичното телевизионно предаване Să v-amintiți, duminica („Помнете – в неделя“), преименувано като Opriți timpul („Спрете времето“) през 2014 г. и излъчвано по канал Național TV[13]
През 2021 и 2022 г. издава мемоари в два тома, озаглавени Minuni trăite („Изживени чудеса“) и Două piese de teatru („Две театрални представления“).
Дискография
редактиранеСтудийни албуми
редактиране- 1981 – Eu sunt Corina!
- 1983 – Noapte bună, pe mâine
- 1985 – Corina
- 1988 – Și ieri, și azi, și mâine
- 1995 – Deschid fereastra
- 2002 – Serenadă pentru Carul Mare
- 2010 – O rochie de mireasă
- 2015 – Hai, hai, lângă mine stai
- 2019 – Strada speranței
Сборни албуми
редактиране- 2005 – Mari succese (Vol. 1): Opriți timpul!
- 2005 – Mari succese (Vol. 2): Ne cunoaștem din vedere
- 2006 – Mari succese (Vol. 3): Inimă nebună
- 2007 – Strada speranței
- 2007 – Vol. 28 – Muzică de colecție Corina Chiriac
- 2009 – Mărțișor prințișor. Best Of
- 2016 – Ne cunoaștem din vedere
- 2018 – Să trăiești, vecine!
Краткосвирещи плочи
редактиране- 1971 – Valurile Dunării/De la inimă la inimă/Inimă, nu fi de piatră
- 1973 – Sâmbătă seara/Te rog să te întorci/Mă cert cu inima/Te rog să te grăbești
Филмография
редактиранеФилми
редактиране- 1972 – Aventuri la Marea Neagră („Приключения на Черно море“), реж. Савел Стиопул
- 1972 – Cu mâinile curate („С чисти ръце“), реж. Серджу Николаеску
- 1976 – Roșcovanul („Червенокоското“), реж. Франчиск Мунтяну
- 1976 – Domnișoara Nastasia („Госпожа Настасия“), реж. Сорана Короама-Станка
Сериали
редактиране- 1972 – Mușatinii („Мушатите“), реж. Сорана Короама-Станка
Библиография
редактиране- 2006 – Buscando l'amor – Căutând iubirea („В търсене на любовта“) ISBN 9738757746
- 2021 – Minuni trăite („Изживени чудеса“) ISBN 9786067976113
- 2022 – Două piese de teatru („Две театрални представления“) ISBN 9786067979121
Награди, признания и отличия
редактиране- 1970 – I награда на телевизионния конкурс за млади таланти Steaua fără nume („Безименната звезда“)
- 1971 – III награда „Бронзов елен“ за песните Inimă, nu fi de piatră и Va veni o clipă на фестивала „Златният елен“ в Брашов, Румъния[3]
- 1975 – I награда „Кехлибарен славей“ за песента La semence на Международния музикален фестивал в Сопот, Полша
- 1975 – III награда и Награда на печата за песента Ja, einmal ich träumte на Международния шлагерен фестивал в Дрезден, ГДР[9]
- 1980 – III награда за песните Uneori suntem toți copii и Serenadă на Международния музикален фестивал в Сопот, Полша[11]
- 1993 – „Почетен медал“ на Международната федерация на фестивалните организации (FIDOF) за 20 години международна дейност
- 2004 – орден „За заслуги в областта на културата“, степен „Кавалер“, категория Б – „Музика“, Букурещ, Румъния[14]
Участия на фестивали
редактиранеНационален фестивал за поп музика в Мамая
редактиране- 1972 – A-ntinerit romanța (III награда)
- 1973 – De-a colindat aceste locuri cineva (номинация), O ramură spre cer (Награда на Държавния комитет на Румънското радио и телевизия), Țara unde m-am născut. Изнася и рецитал.
- 1974 – Ani fericiți (номинация), Clipele (номинация), Noaptea, Pe undeva e o mare-n vârf de munte. Изнася и рецитал.
- 1975 – Ai apărut ca o poveste (номинация), Așteptare, Dacă vrei dragostea mea (номинация), Cum să uit, Într-o bună zi
- 1976 – Din roua zorilor, Părinții mei (III награда), Poveste adevărată, Secolul vitezei (в дует с Корнел Константиниу), Străzile (номинация). Изнася и рецитал.
- 1983 – Apă și foc (Награда на журито), Ce fel de dragoste, Nimic nu poate învinge iubirea (Трофей „Мамая“), Strada speranţei (Награда на организаторите).
- 1984 – Drumul spre tine (I награда), Nu-i bine sa fii singur, Povestea unei scrisori, A opta minune (в дует с Анджела Симиля извън надпреварата), Unde mi-ai fost? (Награда на журито)
- 1985 – Păi de ce? (Трофей „Мамая“), Inima nu știe carte
- 1986 – De dragoste (II награда), O clipă de sinceritate, Nu mă uita de tot (извън надпреварата), Și ieri, și azi, și mâine (дует с Хория Мокулеску)
- 1987 – Lângă dragoste, Nopți de dor (извън надпреварата), Trenul fericirii (лауреатка), Vino, iubire-napoi
- 1988 – Asta-i viața (извън надпреварата), Deschid fereastra (трофей „Мамая“), Râzi tu, inimă, și cântă, Anii tinereții (в дует с Дан Спатару извън надпреварата).
Източници
редактиране- ↑ Мирча Николау. Să ne amintim de „Concertul speranțelor” (ianuarie – mai 1970) // topromanesc.ro, 2 февруари 2016 г. Посетен на 17 май 2024 г. (на румънски)
- ↑ „Cerbul de Aur: Generații” – 1971, anul în care Corina Chiriac obținea Cerbul de Bronz, iar Dalida, Sergio Endrigo și Doina Badea concertau la Brașov // tvrinfo.ro, 29 август 2020 г. Посетен на 17 май 2024 г. (на румънски)
- ↑ а б Corina Chiriac pe scena Festivalului „Cerbul de Aur” // tvrmoldova.md. Посетен на 17 май 2024 г. (на румънски)
- ↑ 1975 – Salgótarján 100 // nogradleveltar.hu. Посетен на 17 май 2024 г. (на унгарски)
- ↑ Heiß und Kalt im Palast // в. „Нойес Дойчланд“. nd-archiv.de, 3 декември 1974 г. Посетен на 15 май 2024 г. (на немски)
- ↑ Distincții // corinachiriac.ro. Посетен на 15 май 2024 г. (на румънски)
- ↑ Piętowski, Wojciech // bibliotekapiosenki.pl. Посетен на 15 май 2024 г. (на полски)
- ↑ Фестиваль «Песня года». Сопот // pesnyagoda.my1.ru. Посетен на 15 май 2024 г. (на руски)
- ↑ а б Internationales Schlagerfestival Dresden '75 // discogs.com. Посетен на 30 март 2024 г. (на английски)
- ↑ Фернандо Тененте. From the Music Capitals of the World – Lisbon // сп. „Билборд“. worldradiohistory.com, 24 декември 1977 г. p. 138. Посетен на 17 май 2024 г. (на английски)
- ↑ а б Роман Вашко. Finn Singer Triumphant at Sopot Contest // сп. „Билборд“. worldradiohistory.com, 6 септември 1980 г. p. 65. Посетен на 22 май 2024 г. (на английски)
- ↑ Букурещ – София // balkanton.su. Посетен на 17 май 2024 г.
- ↑ Corina Chiriac se desparte de emisiunea „Opriți timpul” // n24plus.ro, 30 май 2020 г. Посетен на 17 май 2024 г. (на румънски)
- ↑ Premii // corinachiriac.ro. Посетен на 15 май 2024 г. (на румънски)
Външни препратки
редактиране- Официален уебсайт
- Любителски сайт, посветен на творчеството ѝ
- Дискография в „Дискогс“
- Библиография в „Гудрийдс“
- Корина Кириак в Internet Movie Database
- Официален канал в „Ютюб“
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Corina Chiriac в Уикипедия на румънски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |