Михаела Рунчану
Михаѐла Рунча̀ну (на румънски: Mihaela Runceanu; Бузъу, 4 май 1955 – Букурещ, 1 ноември 1989 г.) е румънска певица и учителка по цигулка и поп пеене. Развива певческата си кариера през 70-те и 80-те години на XX век и успява да се нареди сред най-представителните певици от това време като Корина Кириак, Анджела Симиля, Маргарета Пъслару, Мирабела Дауер и други.
| Михаела Рунчану Mihaela Runceanu | |
| Родена | |
|---|---|
| От |  Румъния |
| Починала | |
| Стил | поп |
| Професии | певица, учителка |
| Инструменти | цигулка |
| Активност | 1975 – 1989 г. |
| Музикален издател | „Електрекорд“ |
Месец и половина преди политическите събития в страната е убита в жилището си в Букурещ вследствие на взлом с цел обир.
Биография
редактиране50-те – 70-те години
редактиранеДва месеца и половина след раждането ѝ семейството се мести в село Числъу на около 30 километра от Бузъу, а през 1958 г. – в село Орбен (окръг Бакъу). Там се увлича по цигулката и още преди да започне училище, баща ѝ я въвежда в своята творческа бригада.
От 1962 до 1964 г. учи в 1-ви и 2-ри клас в местното основно училище, след което всички се връщат в Бузъу. Там завършва с отличие основното и средното си образование в Лицея за музика и пластични изкуства (дн. Лицей за изкуства „Маргарета Стериан“). Учителката ѝ по цигулка е Еуфросина Томеску, която е съпруга на директора Константин Томеску. Още докато е гимназистка, Михаела свири на цигулка в градския симфоничен оркестър към Общинския дом на културата.
В началото на 1973 г. получава първото си признание като певица, печелейки I награда на 5-ото издание на конкурса Tinerețea buzoiană („Бузъуска младост“) с песента Anilor („Години“) по текст и музика на Петре Магдин, а в края на годината изнася първото си неколкоседмично турне в чужбина – в Чехословакия и Унгария като цигуларка в симфоничния оркестър.
През 1974 г. завършва средното си образование и е приета в Консерваторията „Чиприан Порумбеску“ (дн. Букурещки национален университет по музика) в класа на Виктор Джуляну във Факултета по композиране и музикознание, катедра „Педагогика“. Успоредно с това в продължение на три години ходи на курсове по пеене в класа на Нина Беркару в местното Народно училище за изкуства. Корепетитор е пианистът Сорин Барбу.
През май 1975 г. печели Голямата награда на 5-ото издание на конкурса Steaua litoralului („Звездата на крайбрежието“) в Констанца. През юли е първата ѝ изява по телевизията в предаването Voci tinere… la Râmnicu Vâlcea („Млади гласове… в Ръмнику Вълча“), а през декември печели I награда на фестивала Constelații vâlcene („Вълчански съзвездия“) в Ръмнику Вълча и дебютира към радиото с песента Nesfârșitul dragostei („Безкрайността на любовта“) на композитора Джордже Григориу.
През февруари 1976 г. минава с оценка 10 първия етап на телевизионния конкурс за млади таланти Steaua fără nume („Безименната звезда“), а през март печели II награда на фестивала на студентските изкуства в Галац, II награда на конкурса Букурещ 76. На 9-ото издание на Фестивала на младежда в Амара през август печели трофей на младежта.
През юни 1978 г. завършва Консерваторията, защитавайки дисертация на тема „Румънската естрадна музика и ролята ѝ в съвременното общество“. Веднага след дипломирането си е разпределена като учителка по цигулка в Общото музикално училище в Браила, където остава до следващата година, а междувременно пее с местните групи „Соларис“ и „Мефисто“. През 1979 и 1980 г. преподава цигулка в Лицея за музика и пластични изкуства в родния си град Бузъу и пее с група „Нона“.
80-те години
редактиранеПрез есента на 1980 г. започва работа като учителка по поп пеене в Училището за изкуства в Букурещ,[1] а корепетитор е пианистът Йонел Тудор. Сред учениците ѝ се нареждат Марина Флоря, Силвия Димитреску, Кътълин Кришан, Кармен Трандафир, Адриан Енаке, Мадалина Маноле и други.
От 1980 до 1989 г. пее в най-известните ресторанти в столицата, както и в Синая и Тимишоара, а през лятото изнася концети по Румънското Черноморие.
През 1983 г. „Електрекорд“ издава първата ѝ краткосвиреща плоча, включваща песните Luna („Луната“) и Ce frumos am visat („Колко хубаво сънувах“), но първата ѝ успешна песен е E-adevărat, iubirea mea („Вярно е, любов моя“) от 1984 г.,[2] която е всъщност румънска адаптация на Paradise („Рай“) на американската актриса Фийби Кейтс, включена като заглавна песен в саундтрака на едноименния филм от 1982 г.
От 1985 г. изнася множество концерти както в Букурещ, така и из цялата страна и в чужбина – СССР (1984 г.), Куба (1985 г.), България (април 1987 г.), ГДР (юли 1987 г.).[3][4]
На 28 октомври 1989 г. участва в концерта Start Melodii '89, провел се в столичната зала „Радио“, на което публиката я връща на бис три пъти и певицата се покланя на овациите. Това се оказва последната ѝ изява. На 30 октомври „Електрекорд“ издава втория и последния ѝ приживе албум Pentru voi, muguri noi („За вас, нови пъпки“), в който освен нови песни е включен и румънски кавър на Still Loving You („Все още те обичам“) на „Скорпиънс“, озаглавен Eu nu te-am uitat („Не съм те забравила“) по текст на Роксана Попеску.[5]
Смърт
редактиранеОколо 1 часа след полунощ на 1 ноември е убита в жилището си на булевард „Михай Браву“ в Букурещ вследствие на взлом с цел обир. 36 часа след престъплението е арестуван Даниел Космин Щефанеску, който е осъден на 21 години затвор и 8 години лишаване от граждански права. Певицата е погребана на гробището „Думбрава“ в родния си град Бузъу на 4 ноември.[6] На погребението ѝ присъстват над хиляда души.
Посмъртно през 1991 г. са издадени биографични книги за нея, чийто автор е Николае Пенеш.
През месец май в Бузъу се провежда първото издание на фестивала за поп музика, носещ нейното име.
През 2004 г. е обявена посмъртно за почетна гражданка на Бузъу.[7]
Дискография
редактиранеСтудийни албуми
редактиране- 1987 – Mihaela Runceanu
- 1989 – Pentru voi, muguri noi
Сборни албуми (посмъртно)
редактиране- 1999 – Vom fi mereu
- 2007 – Muzică de colecție, vol. 31 – Mihaela Runceanu
- 2010 – Mihaela Runceanu și Roxana Popescu
- 2013 – Iartă
- 2017 – Dublu chic (включващ двата ѝ студийни албума)
Краткосвирещи плочи
редактиране- 1983 – Luna/Ce frumos am visat
Награди и отличия
редактиране- 1973 – I награда на 5-ото издание на конкурса Tinerețea buzoiană („Бузъуска младеж“), Бузъу
- 1975 – Голяма награда на 5-ото издание на конкурса Steaua litoralului („Звездата на крайбрежието“), Констанца
- 1975 – II награда на 6-ото издание на фестивала Lebăda de argint („Сребърният лебед“), Букурещ
- 1975 – I награда на 3-тото издание на фестивала Constelații vâlcene („Вълчански съзвездия“), Ръмнику Вълча
- 1976 – II награда на 4-тото издание на фестивала конкурс „Букурещ“
- 1976 – I награда на 8-ото издание на конкурса „Бузъуска младеж“, Бузъу
- 1976 – Голяма награда на 9-ото издание на Фестивала на младежта, Амара
- 1977 – II награда на 1-вото издание на Националния фестивал за песен на Румъния, Букурещ
Фестивал за лека музика в Мамая
редактиране- 1976 – I награда за песента De-ar fi fost să fiu
„Мелодии на годината“
редактиранеКонкурсът се провежда в началото на всяка година от 1979 до 1987 г. Изброените години по-долу се отнасят за годината на провеждане, но самите издания се отнасят за предната година.
- 1985 – I награда за Să crezi în dragostea mea
- 1986 – Награда на журито за Să crezi în dragostea mea и De-ar fi să vii
- 1987 – лауреатка за De-ar fi să vii
- 1988 – лауреатка за Să-nvingă dragostea (в дует с Джордже Николеску)
Източници
редактиране- ↑ Пенеш, Николае. Viața și moartea Mihaelei Runceanu. Букурещ, „Диверс Прес“, 1993 г. ISBN 9739558089. с. 45. (на румънски)
- ↑ Пенеш, Николае. Viața și moartea Mihaelei Runceanu. Букурещ, „Диверс Прес“, 1993 г. с. 65. (на румънски)
- ↑ Мирча Николау. Mihaela Runeanu: Biografie // mihaelarunceanu.blogspot.com. Посетен на 18 май 2024 г. (на румънски)
- ↑ Мирча Николау. Mihaela Runceanu: Premii // mihaelarunceanu.blogspot.com. Посетен на 18 май 2024 г. (на румънски)
- ↑ Mihaela Runceanu Cover of Scoprions' "Still Loving You" // whosampled.com. Посетен на 17 май 2024 г. (на английски)
- ↑ Пенеш, Николае. Viața și moartea Mihaelei Runceanu. Букурещ, „Диверс Прес“, 1993 г. с. 7. (на румънски)
- ↑ Кристина Динилеску. Mihaela Runceanu, numită cetățean de onoare al Buzăului // amosnews.ro, 26 ноември 2004 г. Посетен на 18 май 2024 г. (на румънски)
Външни препратки
редактиране- Любителски сайт, посветен на живота и творчеството ѝ
- Официална страница във „Фейсбук“
- Дискография в „Дискогс“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mihaela Runceanu в Уикипедия на румънски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |