Михаела Рунчану

румънска певица и учителка

Михаѐла Рунча̀ну (на румънски: Mihaela Runceanu; Бузъу, 4 май 1955Букурещ, 1 ноември 1989 г.) е румънска певица и учителка по цигулка и поп пеене. Развива певческата си кариера през 70-те и 80-те години на XX век и успява да се нареди сред най-представителните певици от това време като Корина Кириак, Анджела Симиля, Маргарета Пъслару, Мирабела Дауер и други.

Михаела Рунчану
Mihaela Runceanu
Родена
4 май 1955 г.
От Румъния
Починала
1 ноември 1989 г. (34 г.)
Стилпоп
Професиипевица, учителка
Инструментицигулка
Активност1975 – 1989 г.
Музикален издателЕлектрекорд

Месец и половина преди политическите събития в страната е убита в жилището си в Букурещ вследствие на взлом с цел обир.

Биография

редактиране

50-те – 70-те години

редактиране

Два месеца и половина след раждането ѝ семейството се мести в село Числъу на около 30 километра от Бузъу, а през 1958 г. – в село Орбен (окръг Бакъу). Там се увлича по цигулката и още преди да започне училище, баща ѝ я въвежда в своята творческа бригада.

От 1962 до 1964 г. учи в 1-ви и 2-ри клас в местното основно училище, след което всички се връщат в Бузъу. Там завършва с отличие основното и средното си образование в Лицея за музика и пластични изкуства (дн. Лицей за изкуства „Маргарета Стериан“). Учителката ѝ по цигулка е Еуфросина Томеску, която е съпруга на директора Константин Томеску. Още докато е гимназистка, Михаела свири на цигулка в градския симфоничен оркестър към Общинския дом на културата.

В началото на 1973 г. получава първото си признание като певица, печелейки I награда на 5-ото издание на конкурса Tinerețea buzoiană („Бузъуска младост“) с песента Anilor („Години“) по текст и музика на Петре Магдин, а в края на годината изнася първото си неколкоседмично турне в чужбина – в Чехословакия и Унгария като цигуларка в симфоничния оркестър.

През 1974 г. завършва средното си образование и е приета в Консерваторията „Чиприан Порумбеску“ (дн. Букурещки национален университет по музика) в класа на Виктор Джуляну във Факултета по композиране и музикознание, катедра „Педагогика“. Успоредно с това в продължение на три години ходи на курсове по пеене в класа на Нина Беркару в местното Народно училище за изкуства. Корепетитор е пианистът Сорин Барбу.

През май 1975 г. печели Голямата награда на 5-ото издание на конкурса Steaua litoralului („Звездата на крайбрежието“) в Констанца. През юли е първата ѝ изява по телевизията в предаването Voci tinere… la Râmnicu Vâlcea („Млади гласове… в Ръмнику Вълча“), а през декември печели I награда на фестивала Constelații vâlcene („Вълчански съзвездия“) в Ръмнику Вълча и дебютира към радиото с песента Nesfârșitul dragostei („Безкрайността на любовта“) на композитора Джордже Григориу.

През февруари 1976 г. минава с оценка 10 първия етап на телевизионния конкурс за млади таланти Steaua fără nume („Безименната звезда“), а през март печели II награда на фестивала на студентските изкуства в Галац, II награда на конкурса Букурещ 76. На 9-ото издание на Фестивала на младежда в Амара през август печели трофей на младежта.

През юни 1978 г. завършва Консерваторията, защитавайки дисертация на тема „Румънската естрадна музика и ролята ѝ в съвременното общество“. Веднага след дипломирането си е разпределена като учителка по цигулка в Общото музикално училище в Браила, където остава до следващата година, а междувременно пее с местните групи „Соларис“ и „Мефисто“. През 1979 и 1980 г. преподава цигулка в Лицея за музика и пластични изкуства в родния си град Бузъу и пее с група „Нона“.

80-те години

редактиране

През есента на 1980 г. започва работа като учителка по поп пеене в Училището за изкуства в Букурещ,[1] а корепетитор е пианистът Йонел Тудор. Сред учениците ѝ се нареждат Марина Флоря, Силвия Димитреску, Кътълин Кришан, Кармен Трандафир, Адриан Енаке, Мадалина Маноле и други.

От 1980 до 1989 г. пее в най-известните ресторанти в столицата, както и в Синая и Тимишоара, а през лятото изнася концети по Румънското Черноморие.

През 1983 г. „Електрекорд“ издава първата ѝ краткосвиреща плоча, включваща песните Luna („Луната“) и Ce frumos am visat („Колко хубаво сънувах“), но първата ѝ успешна песен е E-adevărat, iubirea mea („Вярно е, любов моя“) от 1984 г.,[2] която е всъщност румънска адаптация на Paradise („Рай“) на американската актриса Фийби Кейтс, включена като заглавна песен в саундтрака на едноименния филм от 1982 г.

От 1985 г. изнася множество концерти както в Букурещ, така и из цялата страна и в чужбина – СССР (1984 г.), Куба (1985 г.), България (април 1987 г.), ГДР (юли 1987 г.).[3][4]

На 28 октомври 1989 г. участва в концерта Start Melodii '89, провел се в столичната зала „Радио“, на което публиката я връща на бис три пъти и певицата се покланя на овациите. Това се оказва последната ѝ изява. На 30 октомври „Електрекорд“ издава втория и последния ѝ приживе албум Pentru voi, muguri noi („За вас, нови пъпки“), в който освен нови песни е включен и румънски кавър на Still Loving You („Все още те обичам“) на „Скорпиънс“, озаглавен Eu nu te-am uitat („Не съм те забравила“) по текст на Роксана Попеску.[5]

Около 1 часа след полунощ на 1 ноември е убита в жилището си на булевард „Михай Браву“ в Букурещ вследствие на взлом с цел обир. 36 часа след престъплението е арестуван Даниел Космин Щефанеску, който е осъден на 21 години затвор и 8 години лишаване от граждански права. Певицата е погребана на гробището „Думбрава“ в родния си град Бузъу на 4 ноември.[6] На погребението ѝ присъстват над хиляда души.

Посмъртно през 1991 г. са издадени биографични книги за нея, чийто автор е Николае Пенеш.

През месец май в Бузъу се провежда първото издание на фестивала за поп музика, носещ нейното име.

През 2004 г. е обявена посмъртно за почетна гражданка на Бузъу.[7]

Дискография

редактиране

Студийни албуми

редактиране
  • 1987 – Mihaela Runceanu
  • 1989 – Pentru voi, muguri noi

Сборни албуми (посмъртно)

редактиране
  • 1999 – Vom fi mereu
  • 2007 – Muzică de colecție, vol. 31 – Mihaela Runceanu
  • 2010 – Mihaela Runceanu și Roxana Popescu
  • 2013 – Iartă
  • 2017 – Dublu chic (включващ двата ѝ студийни албума)

Краткосвирещи плочи

редактиране
  • 1983 – Luna/Ce frumos am visat

Награди и отличия

редактиране
  • 1973 – I награда на 5-ото издание на конкурса Tinerețea buzoiană („Бузъуска младеж“), Бузъу
  • 1975 – Голяма награда на 5-ото издание на конкурса Steaua litoralului („Звездата на крайбрежието“), Констанца
  • 1975 – II награда на 6-ото издание на фестивала Lebăda de argint („Сребърният лебед“), Букурещ
  • 1975 – I награда на 3-тото издание на фестивала Constelații vâlcene („Вълчански съзвездия“), Ръмнику Вълча
  • 1976 – II награда на 4-тото издание на фестивала конкурс „Букурещ“
  • 1976 – I награда на 8-ото издание на конкурса „Бузъуска младеж“, Бузъу
  • 1976 – Голяма награда на 9-ото издание на Фестивала на младежта, Амара
  • 1977 – II награда на 1-вото издание на Националния фестивал за песен на Румъния, Букурещ

Фестивал за лека музика в Мамая

редактиране
  • 1976 – I награда за песента De-ar fi fost să fiu

„Мелодии на годината“

редактиране

Конкурсът се провежда в началото на всяка година от 1979 до 1987 г. Изброените години по-долу се отнасят за годината на провеждане, но самите издания се отнасят за предната година.

  • 1985 – I награда за Să crezi în dragostea mea
  • 1986 – Награда на журито за Să crezi în dragostea mea и De-ar fi să vii
  • 1987 – лауреатка за De-ar fi să vii
  • 1988 – лауреатка за Să-nvingă dragostea (в дует с Джордже Николеску)

Източници

редактиране
  1. Пенеш, Николае. Viața și moartea Mihaelei Runceanu. Букурещ, „Диверс Прес“, 1993 г. ISBN 9739558089. с. 45. (на румънски)
  2. Пенеш, Николае. Viața și moartea Mihaelei Runceanu. Букурещ, „Диверс Прес“, 1993 г. с. 65. (на румънски)
  3. Мирча Николау. Mihaela Runeanu: Biografie // mihaelarunceanu.blogspot.com. Посетен на 18 май 2024 г. (на румънски)
  4. Мирча Николау. Mihaela Runceanu: Premii // mihaelarunceanu.blogspot.com. Посетен на 18 май 2024 г. (на румънски)
  5. Mihaela Runceanu Cover of Scoprions' "Still Loving You" // whosampled.com. Посетен на 17 май 2024 г. (на английски)
  6. Пенеш, Николае. Viața și moartea Mihaelei Runceanu. Букурещ, „Диверс Прес“, 1993 г. с. 7. (на румънски)
  7. Кристина Динилеску. Mihaela Runceanu, numită cetățean de onoare al Buzăului // amosnews.ro, 26 ноември 2004 г. Посетен на 18 май 2024 г. (на румънски)

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mihaela Runceanu в Уикипедия на румънски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​